Много са народните будители, записали със златни букви имената си в святата ни българска история. Неизброими са обаче и хилядите други знайни и незнайни просветители,
Автор: Яна Славянска
които са дарявали другите със знания и просвета.
Една такава обикновена жена е и Василка Равалиева от тутраканското Старо село, която на 16 октомври отбеляза 80-годишния си юбилей. Половината от досегашния си живот – цели 40 години, тя прекарва като начална учителка. Покрай това ръководи младежки и певчески групи и се изявява като кореспондент на вестник „Силистренска трибуна“. През цялото това време развива трескава обществена дейност, като и до ден днешен тя не престава да е активна в това си поприще.
Плод на краеведските й проучвания е изданието „Историческото минало на Старо село“. Написала е и история на местното училище и летописната книга на местното читалище. Но Василка е и автор на стихосбирките „Поточе“ и „Откровения“, както и на мемоарната си книга „Старопланински полъх в Крайдунавска Добруджа“.
В нейните страници тази благородна жена и неуморна просветителка, покрай родовата си история, е отделила място и на празниците, които е почитало семейството й.
Освен познатата ни обредност покрай Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Гергьовден и други тържествени дни от календара, тя разказва спомени и за други традиции.
Интересно е например как фамилията й е празнувала Богоявление, наричано по нейния край Водици. Това е познатият ни Йордановден, като тогава кръстът в Старо село го хвърляли в местния вир. Василка поливала с котленце вода на всички в дома си и у съседката баба Милка, която си нямала малко момиче. А в котленцето всички й пускали парички.
Велики заговезни там наричали Ойдалалия. Привечер родителите й ходели из махалата с бъклица вино и искали прошка. Като се мръкне, баща й напълвал един кош със слама, запалвал го и го въртял на висок прът, докато изгори. В това време децата силно викали „Ойдалалия“, за да прогонят злите духове.
По Лазаровден малката тогава Василка обикаляла махалата с накичена кошничка и пеела „Лаленце се люлее“.
По време на празника, наречен Ермия, пък рано сутринта ходила по къщите с ръжен и маша и нареждала викайки: „Бягайте, змии и гущери, че заран е ермия“. В това време майка й напалвала огън на двора.
От тази скромна автобиографична книжка научаваме ценни сведения за това какво са слагали на трапезата в нейното детство. През лятото това са били коприва и зеленчуци и любимата салата на майка й – от счукан чесън и намачкани джанки. По Петровден заколвали първата ярка и приготвяли „бял мъж“ от престояло една вечер прясно сирене с две лъжици брашно. Ястието се печало, докато кашата пусне масло и стане като кашкавал.
Свареното прясно мляко заледявали в студения извор, а после го избивали в бутилка, докато си пусне маслото. Катък или още наричан в този край крутмач приготвяли като слагали в изстиналото мляко бучка сирене и лъжица сол. След 2-3 дена то се сгъстявало.
Млечник викали на запечена в тава рядка каша от прясно мляко, яйца и царевично брашно.
Така биографичната книга на Василка Равалиева се превръща с безценен извор на сведения за автентичния бит на едно българско семейство в едни отдавна отминали години, които днешната цивилизация и модерни хранителни навици постепенно и неизбежно заличават от житието ни.
Василка е имала късмета по време на своята професионална кариера да постигне забележителни успехи, за които е удостоена с общо 17 национални отличия. Сред тях са множество ордени, медали, златни и сребърни значки, дипломи. Но най-ценните са орден „Кирил и Методий“ и „Климент Охридски“. А детската фолклорна група „Буенек“, която тя ръководи, е носител на златен медал от Третия републикански събор в Копривщица и печели първо място на Републиканския преглед „Лазаруване“ през 1985 г. и има няколко участия в предавания на националната ни телевизия. Което е добър атестат за големите постижения на тази даровита жена и в областта на съхраняването и популяризирането на родния фолклор.
