На прага на зимата болният човек се нуждае от помощ за отопление и изграждане на санитарен възел
Автор: Пламен Николов
Тежко болен и прикован към легло мъж от Добрич от две години насам живее без електричество, алармира неотдавна регионалният всекидневник „Добруджанска трибуна”.
Стефан Николов е на 54 години, живее съвсем сам и се бори с нещастията и трудностите, които за кратко време съдбата стоварва върху него. Докато бил здрав, добруджанецът изкарва прехраната си по курортите като главен готвач, после взема под наем механа в Добрич. Работи неуморно, но трудов инцидент поставя началото на ходенето по мъките. Той е принуден да посреща несгодите и да се справя с трудностите сам, тъй като няма семейство и деца, които да се грижат за него.
Нещастието идва нелепо – по невнимание добруджанецът се залива с гореща мазнина. Докато е в лекарския кабинет заради изгарянето, получава тежък инсулт. Според лекарите сърдечният удар е следствие на силния стрес от инцидента. Хубавото в злината е, че Стефан Николов попада на добри лекари, които стабилизират състоянието му. Но мъжът, който доскоро е бил в разцвета на силите си, остава на легло и се изправя очи в очи с реалността в България. Опитва се да изгради живота си съвсем отначало и да привикне с мисълта, че вече няма да може да ходи.
Нещастията обаче никога не идват сами. Докато живее при приятелка, която се грижи за него и му помага да се справя емоционално и физически с тежкото изпитание, домът му се срутва. След завръщането си добричлията установява, че кухнята, банята и тоалетната му са вече разрушени до основи. Негов приятел - Исмет Адил, събира няколко младежи, с които успяват да приведат къщата в относително годен за живеене вид.
Но парите не стигат да се построи отново баня и тоалетна. Къщата остава без санитарен възел и така вече две години – през ХХІ век един човек с тежко увреждане дори няма къде да се изкъпе. С помощта на приятеля си излиза навън и се мие на двора – и зиме, и лете.
Това обаче не изчерпва несгодите, които преследват Стефан. В жилището му няма и ел. захранване. Токът е спрян от „Енерго-про“ заради неплатени задължения. Николов обаче е категоричен, че не дължи нищо на енергоразпре-делителното дружество, защото по времето, за което му търсят неплатени сметки, той не е бил в дома си и се е лекувал. Но от ЕРП-то предявяват и съдебен иск срещу болния човек.
С мизерната си пенсия Стефан Николов успява да намери адвокат, който да обори претенциите на монополиста в съдебната зала. Въпреки спечеленото дело и съдебното решение, от „Енерго-про“ отказват да пуснат захранването в дома на добричлията. От ЕРП-то измислят нови задължения – от период преди визирания в делото, и пак твърдят, че мъжът им е длъжник. Обяснили му, че единственият вариант е да проведе лична среща с директора.
Седмици наред обаче никой от дружеството не си прави труда да уреди тази среща. „Не искам невъзможни неща – само да ми пуснат тока и да живея нормално“, казва болният добруджанец. Той силно се надява, че ще се намерят добри хора да му помогнат за изграждането на баня и тоалетна. Няма пари да си купи строителните материали, макар нужните средства да не са много. Но би бил благодарен, ако някой му помогне с материали. Тревожи се дали това ще стане и хората ще откликнат на неговия зов за помощ, тъй като пак идва зима и скоро ще се изправи пред изпитание, което вече е преживявал – да се къпе навън на студа.
„Миналата зима я изкарах много тежко – отново без ток, нямах и дърва. А не бях одобрен за подпомагане заради това, че пенсията ми бе по-високата с няколко лева от прага, под който се отпускат помощи“ – обяснява страдалецът.
Оказва се, че Стефан Николов не може да ползва и личен асистент по социалните програми, защото е необходимо помощникът му да е роднина. След като заболява обаче, Стефан е забравен от близките си. Изпратили някаква жена от фондация, но тя отказала да прекарва по няколко часа дневно в жилище без ток, баня и тоалетна и други елементарни битови условия.
Добруджанецът вече е безкрайно преуморен от толкова несправедливости и проблеми. Няма как човек сам да се бори с поредица от трудности и да няма подкрепа. Приятелят му Исмет помага според силите си и организира придвижването му, когато се налага да посещава разни институции. Все пак се намират добри хора, които взимат присърце съдбата му, след като излиза публикацията в регионалния всекидневник. Живеещ в столицата мъж му изпраща 100 лв., а млада жена от Добрич – още 60 лв. От БЧК са му отпуснали малка парична сума, одеала, препарати и други вещи от първа необходимост. Лично кметът на Добрич Детелина Николова се ангажира да уреди проблема с ел. захранването, но засега усилията й се оказват неуспешни.
С друго институциите не могат да помогнат. Социалните служби си имат стриктни правила, по които работят, а те са направени в полза на маргинализирани и паразитиращи върху гърба на данъкоплатците цигани. За изпадналите в беда съвестни граждани, с десетилетия трудов стаж зад гърба си, социалните помощи са недостижими.
Въпреки тежките изпитания, на които е подложен всекидневно, борбеният добруджанец успява да запази своя силен дух и желание за живот. Споделя, че вярва в доброто у хората и желанието им да помагат. Сигурен е, че хубавото тепърва предстои и че ще успее да се справи с всички житейски несгоди.
