Човекът като „пациент“ на химическия абсурд

Наблюденията ми върху настоящето обаче не са по-оптимистични.
Ще дам само два примера, между които има 40 години дистанция. Някога хванах един управител на закусвалня, който допускаше остатъците от сутрешната супа топчета да се слагат в сармите от обедното меню, и го разобличих в сатиричен материал.
Неотдавна пък купих пиле от квартален супермаркет, който е добре разработен и има голяма клиентела. Някакво двуного същество беше забило етикета с теглото и цената направо в кожата с цели 8 телбода.

Те можеха и да не бъдат забелязани и да „гарнират“ ястието. Може би трябва да се пазарува  с металотърсач?! И защо не, когато няма тежка законова превенция върху всичко, което засяга здравето и може да се дефинира като грубо посегателство върху личността!
Все пак сега широката информация поне не оставя потребителя в положение на съвсем незначителна пионка. Разгласата за вредността на много консерванти, стабилизатори, оцветители, антиоксиданти, емулгатори, подобрители, подсладители, гуми, овлажнители и други е много полезна като ориентация за повишено гражданско внимание.

Но трябва да се видят и взаимодействията на тези добавки  с химическите вещества като синергистите, които са особено важни във фармацевтичната промишленост. Нека се каже какво става, когато колоидният силиций, магнезиевият стеарат, титановият диоксид и др. влязат в хаотичния микс на храните с тяхната пък химия? Особено в продуктите с огромен срок на трайност, предлагани в чуждестранните търговски вериги?

Известно е, че повишената киселинност в организма вреди трайно и предизвиква сериозни заболявания. А при толкова сложна химия, която поглъщаме с храни и лекарства, се прибавя и хлорираната вода. Това опасно съчетание, което повишава киселинността, при всички случаи води до затруднение и бъбреците, а оттам и до проблеми с кръвното налягане. 

И се питам, например, трябва ли човек с доказана наднормена киселинност, близка до ацидозата, да приема превантивно за разреждане на кръвта аспирин, който е мощна киселина? Пиша тези неща като непрофесионалист и ще се радвам,  ако сериозен медицински консултант осветли тези проблеми.
Добро впечатление прави, че „Десант“ години наред  поставя здравни проблеми и набляга върху алтернативната народна терапия, въпреки че тя не може да изчерпи всички медицински казуси на съвременния многостранно болен човек.

Хубаво е също, че изданието не прави всеядна реклама на синтетичните лекарства. Така или иначе, човекът по-малко трябва да е роб на световния търговско-медицински абсурд – вероятно умишлено доведен до своите здравно опасни граници.

В категории: Горещи новини , Трибуна