Кой се страхуваше от генерал Луков

Автор: Борис Цветанов

Вулгарното убийство на генерал Христо Луков е сред най-големите падения в историята на партията на българските комунисти.
Това, че са били само марионетки в ръцете на други сили, не променя същността. От основаването си през оперетъчните си преименования до ден днешен те все са в ръцете на кукловоди отвън.
И сега, нарушавайки реда, започваме нестандартно. С позива, разпространен от легионерите, за който мимоходом споменава в дневника си Филов:
„Българи!

Тия, които бълваха най-долните лъжи върху святото за всеки честен българин име на водача генерал Луков, днес усилено разпространяват позиви с въпроса: „Кой уби генерал Луков?"
На тоя въпрос целият народ отговаря единодушно: Тия, които не искаха да имаме народен водач!

От това, че генералът водач искаше да се търси отговорност не само от дребните нарушители и частните търговци, но най-вече от прекомерно забогателите управници и некадърните министри!“...
Христо Николов Луков е роден на 6 януари 1888 г. Завършил с отличие Военното училище, той е герой на трите войни - кавалер на два ордена за храброст в Балканската война и един от Междусъюзническата. Оцелява при чистката в армията след Ньой.

Заема ред висши командни длъжности и през 1935 г. става министър на войната. Избран е за водач на Българските национални легиони. Това не е единствената националистическа организация у нас, но само благодарение на генерал Луков тя скоро се налага като най-представителната.

Социалистическият реализъм, за който най-страшното нещо бе реалността, винаги е представял Луков като германофил, симпатизант на Хитлер, но това е вярно само в частта, че той е вярвал, че Райхът е единствената сила, която ще помогне за осъществяване на българските национални идеали. Един отличен познавач и на Луков, и на атмосферата от онова време – Андрея Илиев, автор на 20 книги, пише, че ако генералът бе останал жив, едва ли в края на 1943 г. щеше още да е германофил.

Доказва го и с действия, и с морал. Още в края на 1942 г., възмутен от изкуствено наложени слухове, че бил обещал да прати български войници на Източния фронт, ако дойде на власт, генералът заявява: „Никой никога, нито аз, нито който и да е легионер, не е разговарял с когото и да било и не е правил никакви обещания!"

През 1937 г. под ръководството на генерал Луков се провеждат най-грандиозните военни маневри в българската история: Локацията, технологията и стратегията са респектиращи, отчитат чуждестранните военни аташета, поканени на тези тактически учения.
Генералът с всеки изминат ден печели популярност и авторитет, но вече не само сред военните, сред легионерите, а и сред обществеността и народа.

По стара българска традиция срещу това се раждат слухове и клюки. Министър-председателят Георги Кьосеиванов поставя ребром въпроса пред царя: или аз, или Луков!
Конфликт се появява между генерала и вътрешния министър Красновски.
Тръгват слухове, че самите легионери искат отстраняването на Луков от ръководството.
Царят се вижда в чудо и най-сетне вдига ръце. Ген. Луков е принуден да си подаде оставката.

И сега – внимавайте! На раздяла с офицерския състав харизматичният генерал заявява:
„Националните идеали трябва да се различават от политическите! Националните са над политическите! Войската и офицерството са над политиката, войската и офицерството трябва да служат само на националните идеали!". Той изрича тези думи през януари 1943 г.
Но вече от месеци е започнала широкомащабна акция срещу него.

И още от пръв поглед си личи, че тя не е работа на разнебитената комунистическа партия по това време, именуваща се БРП. 1942 година е завършила с 223 провала на комунистически конспирации, арестувани са 4238 души, осъдени са 3298, екзекутирани са 96 изтъкнати дейци на Партията... По същество истински ЦК няма. Които са оцелели, се крият в миши дупки и само чакат да дойде някой от Москва да им даде команда.
Всички стари кадри са известни на полицията. Почти всички съветски разузнавателни мрежи са разкрити.

Иначе логично е Партията да отвърне на удара.
Единственият документ, от който може да се приеме, че ръководството е решило да смае света с безумно смели терористични акции, са няколко думи в спомените на Лев Главинчев. Но читателят добре познава този садист и криминален престъпник, за да може да приеме като чиста монета декларацията му, че в края на 1942 г. и после през март 1943 г. на конференция се е взело решение да бъдат убити Луков, полковник Атанас Пантев, Сотир Янев, Данаил Крапчев, Кочо Стоянов и други.

Дори да е било така, то както отбелязахме, е в стил „марионетка". През това време широкомащабната акция срещу Луков действа. Само за две седмици в късната есен на 1942 г. до най-отдалеченото кътче на България, при ония допотопни средства за комуникации се разпространява слуха за това, че германците готвели идването на Луков на власт, който обещал 10 български дивизии за Източния фронт.
Знаем отговора на генерала.

Дворцовото разузнаване се добира до доклад на софийското бюро на Гестапо до Берлин, в който царят е определен като англофил, правителството – като масонско и противогерманско,  и че изход от ситуацията се вижда само в идването на власт на генерал Луков.
В двореца пристигат писма, в които анонимни всезнаещи пишат доноси за лични контакти между Луков и Гьоринг.

Офанзивата за оклеветяване на Луков пред царя е започнала още през 1941 г. в Гергьовденския брой на „Нашенец" – вестник за народа и войската. Негово Величество не е зачетен като върховен главнокомандващ, на преден план е изведен Луков.
След толкова натрупана негативна информация царят започва да смята, че наистина Луков готви с помощта на германците военен преврат.
Цялата тази кампания не се вписва нито в почерка, нито във възможностите на партията на комунистите.

Тяхната съпротива досега се измерва с няколко героични акции като изскубването на картофите от насажденията в Борисовата градина, подпалване на сеновала на Военното училище, а шефът на диверсантите Ангел Солаков организира няколко момчета и едно момиче (Виолета Якова, за която стана дума в миналия брой, б. а.) за подпалването на 10 купи сено, с което поставя под въпрос изхранването на германските коне на Източния фронт.

Отгоре на всичкоСолаков и момчетата са арестувани и пратени в панделата, а момичето се измъква.
Шеф на бойните групи става Славчо Радомирски. Той стои мирно пред съветския шпионин Методи Шаторов, който пък е недоволен, че трепането на гадовете още не е започнало.
И Славчо Радомирски разпорежда на Иван Буруджиев и Виолета Якова да ликвидират опасния генерал.


В категории: История , Горещи новини