Умерената й консумация спомага за намаляването на лошия холестерол
Съвсем доскоро битуваше поддържаното от медици и част от народните лечители мнение, че сланината е опасна за сърцето, че повишава нивото на така наричания лош холестерол и съответно опасността от хипертония, инфаркт и инсулт. Днес обаче науката започна, макар и бавно, да признава, че готвенето със свинска мас и консумирането на сурова сланина има своето съществено значение за снабдяването на човешкия организъм с редица полезни витамини, минерали и полиненаситени мастни киселини.
При уговорката, разбира се, че с нея не се прекалява. Защото е известно, че и най-чистото лекарство, и най-екологичната храна при прекомерната им употреба вредят, а в някои случаи могат да се превърнат и в отрова.
Нека почнем от състава на сланината.
Тя съдържа редица важни витамини – А, В1, В2, В3, В6, В12, D, Е, а така също и минерали: калций, магнезий, цинк, желязо, фосфор, селен и др. Тук най-ценен е селенът, тъй като укрепва имунната система, има антиканцерогенно действие, почиства черния дроб.
Продуктът има в себе си и редица ценни мастни киселини: полиненаситените алфа линоленова (омега 3) и линолова (омега 6), мононенаситената олеинова (омега 9), наситената палмитинова и др. Принципно е доказано, че по-големи количества от омега 3 мазнините, съдържащи се в сланината, спомагат за добрата работа на сърцето и мозъка.
Особено ценна за организма е линоловата киселина, съдържаща се в нея. При биохимичната реакция в организма с участието на витамините А, С, В6 и Е, както и на минералите магнезий, цинк и селен, тя се превръща в гама линоленова киселина. От нея пък се синтезира веществото простагландин Е, което се характеризира с противовъзпалителна активност.
Важна съставка на сланината е и арахидоновата киселина. Като съществен елемент на фосфолипидите тя има решаваща роля за неутрализирането на тихите убийци - свободните радикали. На нея в голяма степен се дължи и способността за бързо възстановяване на организма след тежка физическа работа.
Арахидоновата киселина ограничава отделянето на солна киселина в стомашно-чревния тракт, има съществена роля за покриването на лигавицата на стомаха със защитен слой, който я предпазва от повреди.
За сравнение, трябва да се каже, че количеството на арахидонова киселина в сланината е цели десет пъти по-голямо от това в кравето масло.
От съществено значение е да се изясни влиянието на сланината върху холестерола в организма. Известно е, че медицината разграничава два вида – добър и лош холестерол (липопротеини с висока и с ниска плътност).
Лошият води до образуването на плаки по кръвоносните съдове и съответно до тяхното стесняване или запушване. Но пък животът без добрия холестерол е невъзможен, тъй като той е основен градивен елемент на всяка клетка. Така поради наличието на голямо количество лецитин, умерената консумация на сурова сланина вдига нивото на добрия холестерол и дори спомага за намаляването на лошия. От друга страна, известно е, че холестеролът в кръвта и тъканите твърде малко зависи от това в какво количество се съдържа той в приеманата храна.
Има изследвания, резултатите от които показват, че сланината има роля и в профилактиката на някои видове тумори и извежда от организма тежки метали. Смята се, че стимулира имунитета, което е особено ценно по време на вирусните епидемии в зимните и пролетните месеци и повишава общия тонус на организма. Консумирана в съчетание с чесън, тя дори чисти кръвоносните съдове от натрупаните плаки. Поради липсата на вит. С в нея е полезно тя да се приема със зеленчуци.
Поради всичко това редица лекари и диетолози смятат, че консумирането на до 30 г дневно сланина не е вредно, а полезно за организма. Условието е обаче тя да е сурова. При подлагането й на топлинна обработка не само губи ценните си качества, но и става вредна за метаболизма на човека.
