Амбициозният министър на здравеопазването Петър Москов извоюва пирова победа. Здравната реформа - такава, каквато я предлага той - получи направление за преглед при специалистите, т. е. мина през парламента и сега й предстои да се стовари върху главите на лекари и пациенти.
Което е повод да помълчим. Чувате ли затишието преди буря?
Черните облаци около главата на здравния министър са повече от буреносни.
На първо място става дума за идеята хората с прекъснати здравни права да могат да се връщат в "системата" само след заплащането на вноските за 5 години назад. Така гласувано, това безумие е по-малко нелепо от първоначалното искане на Москов да се плащат вноски за 15 години назад.
Разликата между двете недомислици е, че идеята за 15-годишен здравно-осигурителен вампиризъм бе откровено незаконна, докато тази за 60 вноски накуп е само нереалистична.
Ако Москов знае, че огромната част от тези 1,5 млн. българи с прекъснати здравни права са от категорията на 50-те процента бедни и застрашени от бедност и въпреки това държи те да извадят по над 1000 лева накуп, за да се върнат в системата на гарантираното от Конституцията безплатно здравеопазване - значи е точно толкова голям циник, колкото изглежда. Занапред ще има много желаещи да му го кажат в лицето и това ще е най-леката диагноза, която ще чува за себе си.
В случай, че министърът не знае, че се опитва да събуе на босия цървулите - тогава той просто живее в друго измерение с подчертано грешна матрица. Няма да е първият реформатор, изгубен в реформата си, въпреки че неговото намирисва на геноцид...
Другият огън под стола на министъра от Реформаторския блок е още по-сериозен, защото засяга трудно поддържаната, дори от премиера Борисов, политическа подкрепа за действията му.
Наистина адски казан заплашва всеки, който в този момент предлага да се разреши приватизацията на болници. В последните дни медици, администратори, икономически анализатори и просто свидетели на раздържавяването у нас многократно предупредиха, че това ще доведе до масово преминаване на големи болници и апетитните парцели земя около тях в ръцете на големи фармацевтични компании, т. е. на едрия бизнес.
Обяснението е много просто: повечето от държавните и общински болници имат огромни задължения към доставчици на медикаменти, консумативи и апаратура. При обявена приватизация всички кредитори съвсем закономерно ще поискат да се осъществи замяна на дълг срещу собственост.
И винаги ще съществува съмнението, че ако стане, тази откровено лобистка промяна в закона ще се е случила под влиянието на могъщи финансови инструменти. Защото говорим за нещо, което не се продава за малко пари, нали?
Друг горещ картоф в подноса с реформи на министър Москов е свързан със създаването на два здравни пакета - основен и допълнителен. Тук дяволът е в детайлите; детайлите ще се пишат с наредбите; прецаканите ще го усещат след време като пълзяща полиорганна недостатъчност на здравната система; богатите отново ще получават по-качествено и по-бързо здравно обслужване и лечение от средностатистическите българи...
Този аспект на реформата може и да е само капка от всичко, което обвива с мъгла нейната цялост, но тази капка също е в състояние да прелее чашата... Например чашата на търпението на ГЕРБ и лично на Борисов спрямо Москов; или чашата на търпението на съсловието; или чашата на търпението на онези българи с прекъснати здравни права, които не са знакови фигури от престъпния свят, та да са сигурни, че българската медицина ще направи всичко по силите си, за да ги върне към живота.
Всъщност Москов е един от вече многото български министри на здравеопазването, които направиха така, че в системата да влизат с пъти повече средства, отколкото в началото на века, а качеството на лечението се понижи и все така сме най-болната нация в Европа.
Където, между другото, има голям глад за анестезиолози, какъвто е и д-р Петър Москов. Но може би не взимат на работа бивши министри...
komentator.bg
Султанка Петрова:
народен представите от ПФ и член на парламентарната комисия по здравеопазване
Аз плащам, ти плащаш, ние използваме
Ред, прозрачност и качество. Това трябва да бъде ефектът от така чаканата реформа в здравната система. Към момента масовият български пациент е убеден, че внасянето на здравни осигуровки не гарантира ефективно обслужване.
Оказва се, че съвестният потребител на здравни услуги понася една огромна несправедливост – той плаща и за своето здраве, но и за чуждото, онова – неосигуреното. Липсата на справедливост убива доверието в медицинските услуги, откъдето в негативна посока пък се изменя отношението към лекарското съсловие.
Последните месеци бяха изпълнени с изказани намерения, чухме различните гледни точки по предлагани изменения, касаещи здравноосигурителния статус на българския пациент. В основата бе именно въпросът за справедливостта – редно ли е човек, невнасял здравни осигуровки, да се ползва със същия обем здравни услуги както този, който е с непрекъснати права?
Тези дни Народното събрание гласува изменения в Закона за здравето - за да ползват медицинска помощ, пациентите без права ще трябва да платят всички дължими вноски за последните 5 години.
Моето категорично мнение е, че българските граждани и съвестни данъкоплатци трябва да бъдат сигурни, че смисъл от внасяне на здравни осигуровки има, че това ще бъде в тяхна лична полза. А това е възможно именно с въвеждане на строг контрол от страна на държавата.
Последвалата стъпка в правилната посока е промяната в начина на хоспитализация – приемането и изписването от болница ще се осъществява само с документ за самоличност. Мярката е съпътствана от създаване на единна Регистрационна система – ако няма записани данни за пациента в нея, Здравната каса няма да поеме разходите за медицинските услуги.
Тук напомням, че една от най-важните процедури за НЗОК трябва да бъде въвеждането на електронна здравна карта, чрез която реално се изгражда цялостно пациентско досие.
В заключение - за да ползваш, трябва да плащаш. Ако всички граждани спазваха задълженията си, то тогава всички биха имали едни и същи права.
Затова „аз плащам, ти плащаш, ние използваме“ е правилната форма за качествена здравна реформа.
Ред, прозрачност и качество. Това трябва да бъде ефектът от така чаканата реформа в здравната система. Към момента масовият български пациент е убеден, че внасянето на здравни осигуровки не гарантира ефективно обслужване.
