Видният военачалник е бил адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди
Автор: д-р Петър Ненков
Повечето българи, когато чуят за Видинската крепост Баба Вида, веднага правят асоциация с героичната й отбрана през Сръбско-българската война -1885г. от малкия, но храбър гарнизон, начело с капитан Атанас Узунов. Но там се е състояла още една битка, която е не по-малко впечатляваща. Това е самоотвержената отбрана на Баба Вида през Втората Балканска война - 1913 г., в която се проявява като отличен военачалник генерал-майор Кръстю Маринов.
Той е роден на 24 юни 1855 г. в село Голямо Конаре, Пловдивско. Завършва класното училище в Пловдив. През периода 1876-1877 г. е учител в семинарията в Пловдив и в село Аджар (дн. Свежен).
Кръстю Маринов взема участие в Руско-турската освободителна война в състава на Българското опълчение, като воюва в 10-а опълченска дружина. През войната е повишен в чин младши унтерофицер.
След Освобождението постъпва във Военното училище в София, което завършва на 10 май 1879 г. с първия му випуск и е произведен в първо офицерско звание прапоршчик. Като млад офицер е назначен във 2-ра пеша дружина на Източнорумелийската милиция. През месец ноември 1879 г. е повишен в чин подпоручик.
В периода 1880–1881 г. е адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Назначен е за помощник на военния прокурор в Щаба на Източнорумелийската милиция. На 2 март 1884 г. вече става капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък.
Той подкрепя съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено на на 6 септември 1885 г., а на 9 септември с. г. е назначен за командир на 5-а пеша Казанлъшката дружина от Ямболския отряд.
В Сръбско-българската война от 1885 г. взема участие като командир на Шейновския отряд. В хода на бойните действия, на 4 ноември е назначен за командир на 23-ти Шипченски пехотен полк. Сражава се в боевете на Сливнишката позиция, при устието на река Луковица и при овладяването на Пирот, където е ранен от парче снаряд.
През периода 1886-1888 г. служи като командир на 4-ти пехотен Плевенски полк в Ловеч. Капитан Маринов е първият български командир на полк, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. на офицерите русофили, довел до детронирането на младия княз Александър Батенберг. Той подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Назначен е за командир на 6-и Търновски полк. На 24 януари 1890 г. командва I-ва пехотна Софийска дивизия, със звание подполковник. На 14 февруари 1900 г. е произведен в звание генерал-майор, а на 15 декември същата година е уволнен от армията без никакво обяснение. След 21-годишна служба, на 45 години, генерал Маринов преминава в запаса.
През Балканската война 1912-1913 г. е мобилизиран и назначен за началник на 6-а дивизионна област. През Междусъюзническата война 1913 г. настъпва неговият звезден час като военачалник. След изтеглянето на I-ва българска армия от Княжевац Главното командване решава да изостави Видинската крепост. Маринов настоява пред помощник-главнокомандващия – генерал лейтенант Радко Димитриев, да бъде назначен за комендант на крепостта.
На 5 юли 1913 г. той поема командването на Видинската крепост. Сърбите настъпват по Кулското шосе, уверени в лесната си победа, защото знаят, че във Видин няма български войски. Генералът набързо събира опълченци и доброволци да защитават града. В бойния строй влизат дори ранени бойци, настанени в местна болница за лечение. Така гарнизонът на крепостта нараства на 5727 човека. Срещу тях се изправя 32-хилядна сръбска армия с артилерия!
Генерал Кръстю Маринов подготвя засада на самоуверените сърби, настъпващи към Видин. Той изпраща двадесет храбреци, които заемат една крайна къща в село Бойница и когато врагът минава през населеното място в усилен ход, те откриват бърз и точен огън. Настъпилото безредие и суматоха в сръбските части забавя похода им към Видин. След продължителен бой остава жив само един български войник, който успява като по чудо да се спаси.
Във Видин е пусната водата от Дунава в крепостния ров, обикалящ града. Тя излиза от дигите, залива видинското поле и спира врага на няколко километра от крепостта.
До края на войната противникът така и не успява да влезе в дунавския град, въпреки тоталното си надмощие в жива сила и артилерия и жестокия артилерийски обстрел, на който го подлага.
Отбраната на Видин е образец на успешно приложени тактически действия, на чийто фон изпъква патриотизмът и високият дух на генерал Маринов. Така смелият и находчив военачалник осуетява сръбските опити за присвояване на Видинския край и се превръща в достоен последовател на майор Атанас Узунов, героя от защитата на Видин от Сръбско-българската война 1885 г.
Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София. В негова чест през 1934 г. видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново.
На 7 юли 1936 г. във Видин тържествено е открит негов паметник, а самият той е провъзгласен за почетен гражданин на града.
sled kato s moite i shushdi fantasii bjah ot vojnik do general ot seljanin do
latifundist ot rabotnik do fabrikant ot ushenik do magister ot student do ministar rabotil za vissha diplomazia vissha politika visshi finansi no taj kato visshisti i nizshisti se vaspolsvali ne ot visshi a ot nizshi motivi da pravjat pari medali kariera a na moe blagorodie nikoj ne mi dade pari i zlatni medali za tova reshih da bada kontaktjor sutenjor gigolo gradinar i padar i pikolo v sobstvenite mi hoteli i rabotnik v sobstvenite mi fabriki i bankov slushitel v sobstvenite mi banki
no otvreme navreme mislja i kato GEN BUROV idrugi GENS i doprinasjam za prosvetlenie na tesi koito shetat i usnavat i isdavat tova tova koito moshe da sa sanarodnizi balgari ili sagrashdani balgari i nebalgari she raslishnite narodnosti se podkrepjat vsaimno a pri nas balgarite se nabljudavat njakoi drugi osobenosti da isjadem dinite i bananite i da hvarlim korite tam kadeto minavat konkurentite ni zatova si nasadih raslishni vidove banani za da mi napomnjat za tova she i hora i shivotni i rastenia gi polsvat kato primamki v kapani da primamvat drugi hora shivotni v tjah to moshe da se napishe vav vestnik desant s pomoshta na kriminalni i drugi slushbi s opit kakvi vidove kapani ulovki ima v grad varna balgaria berlin i po sveta i taka i prijateli i ne prijateli se naushavat kade kakvi kapani i ulovki moshe da ima
dori i v zentrove za naushni izsledvania
1
vasmoshni mnenia na geshev pes
30.08.2015 16:33:38
0
0
kato se pregledat voennite paradi i marshovi stapki i se sravnjat tesi na zarskata armia kojato marshiruvala s germanski voenni stapki s tesi na narodnata armia kojato marshiruvala s voennite stapki na savetskata armia i segashnoto podobie na armia kojato marshiruva s amerikanskata voenna stapka GOOSE STEP i se sravnjat svoennite marshove i paradi na drugi armii moshe da se vasloshi na armejskite kompositori da isberat naj dobroto ot shushdoto i da
poopravjat armejskite shasti pone za paradi i da moga da gi gledam ot rajskite ostrovi kadeto sam s isvansemni hubavizi .
a shto se otnasja za vsaimnite opljuvania meshdu hitleristi i stalinisti te sa im omrasnali i sega zaposhvat da opljuvat vsaimno i sultanisti
i taj kato v singapur za pluene globata e 500 us $ to preporashvas e da pljujat na tajni mesta
i taj kato na mene mi pravili magii za besbrashie besparishie i da moga da imam ili shenski deza ili deza ot sheni koito ne mi otgovarjat na predstavite zashtoto iskam da imam naj malko 3 trima zdravi sina ot shena lubima moshe i 3 pati mashki trisnazi za da ne shakam vsjaka godina edno sled edno no kandidatkite da sa s jasen proishod zdravoslovni sastojania biografia harakteristika kato v spisanie PLAYBOY ot nesavisimi dedektivski agenzii
i taj kato MADAME BETTENCOURT prijatelka na FRANSOIS sa verojatno prijateli i na SSS Shantavia Shejh Shejtan i drugi Shejhove mogat da mi podarjat njakolko miliona us $ ili da mi kupjat stoki za njakolko miliona us $ s nadeshdata
da moga da pomolja vsevishnia da bade milostiv kam tjah i svarsanite s tjah
