Уличните лампи в Плевен светват за първи път в деня на неговата сватба
Автор: Мартин Вълев
Един от най-видните следосвобожденски кметове на Плевен е Иван Миндиликов. Той се дипломира в плевенската Първа мъжка гимназия. Веднага след това е мобилизиран, завършва школа за запасни офицери и е изпратен на фронта. След края на Първата световна се връща в Плевен и се пробва в търговията, но тя не му допада особено.
В политиката влиза като технически секретар на градското бюро на Демократическата партия. Захваща се активно с партийните дела и след преврата на 9 юни 1923 г. е назначен в тричленната комисия, която поема управлението на града. Месец по-късно става и председател на тричленката.
След свалянето от власт на земеделското правителство начело с Александър Стамболийски основната задача на комисията била да организира нови местни избори, но те се провеждат чак през юни 1924 г.
На тях Миндиликов се кандидатира за кмет от Демократическия сговор и ги печели. Въпреки младостта си, още в началото на своя мандат започва промени в почти всички сфери на обществения живот в града. Реформите бързо дават положителен резултат, а замрялата след войните плевенска икономика стъпва на краката си. Плевенчани оценяват стореното от него като градоначалник и го избират още два пъти на този пост – на 3 март 1926 г. и на 17 април 1929 г.
Първата задача, която си поставя като кмет, е да сложи ред в отънялата кесия на общинските финанси и да потърси нови източници за попълване на местния бюджет. По онова време жителите на Плевен са малко над 32 000 души. Основното им препитание е земеделие и търговия със зърнени храни и едър рогат добитък. Промишлените предприятия са малко – едва мъждукащи в следвоенната икономическа криза.
Миндиликов тръгва към задачата си с необичаен подход, обикаляйки лично по-заможните търговци, индустриалци и първенци на града. Той им обяснява тежката ситуация с опразнения бюджет, представя им планираната от данъци приходна сума и ги моли те сами да я разпределят според възможностите си. Резултатът се оказва неочаквано добър – за няколко дни в общинската каса постъпват над 1 млн. лв.
Още в началото на първия си мандат Миндиликов съкращава близо 100 души от прекомерно раздутата общинска администрация. Така спестява на местната хазна 3 млн. лв., харчени дотогава за излишни чиновници. Въведеният от него режим на строги икономии продължава през цялото му управление. От 355 души през 1923 г. общинската администрация на Плевен в края на 1931 г. остава само 135 души.
Макар и само със средно образование, Миндиликов проявява способности да прави много точни икономически анализи. Той взема от отчетите резултатите за работата на общинската зеленчукова градина и т. нар. общински магазин и ги анализира. Тези предприятия са създадени по времето на двете плевенски комуни и трупат сериозни загуби на местния бюджет.
По предложение на кмета общинската градина е отдадена под наем за срок от 3 г. В изложение до общинските съветници по-късно той отбелязва: „Производството й е с много по-висока себестойност от това на местните зеленчукопроизводители и фактически се дотира от общината. За 3 г. тя е произвела зеленчук на стойност 793 232 лв., а е загубила 1 117 000 лв., без да плаща данъци. Произведеният зеленчук е в твърде незначителни количества, за да играе ролята на регулатор на пазара. А за годината, през която я отдадохме под наем, градината е донесла на общинската каса печалба от 500 000 лв. без никакви ангажименти от страна на общината.“
След общинските предприятия Миндиликов подхваща общинските полски имоти. Комисията пък изготвя програма за усвояването и експлоатирането им. 11 000 дка пасища и 6000 дка обработваема земя са дадени под наем срещу 200 лв. на декар. Така общината си осигурява постоянен годишен приход от 3 млн. лв. Програмата предвижда още да се заделят 1600 дка за подпомагане издръжката на общинските училища, 300 дка – за турското училище в града, 100 дка – за еврейското, и 500 дка – за читалище „Съгласие“.
За по-добро опазване на тези имоти Миндиликов реорганизира службата на пъдарите, като я дава за управление на местен предприемач, от което успява да спести 700 000 лв. за местната хазна.
През втория си мандат той търси начин да се възползва от предложението на първото правителство на Андрей Ляпчев да се отпуснат дългосрочни заеми на общините за развитие на икономиката и предлага на общинските съветници да гласуват вземането на заем от 12 000 000 лв., основната част от който да отиде за построяването на модерна кланица с хладилна инсталация.
„Ползата за града ще е огромна. След като започне експлоатацията на кланицата, продажбата на добитък ще се увеличи значително. Ще започне износ на клано месо за столицата и за големите консумативни центрове в страната. Около нея (кланицата) ще възникнат предприятия, преработващи остатъците. Предвидените специални помещения за съхраняване на сухите кожи ще дадат възможност търговията с тях да се централизира в Плевен. Това ще увеличи годишния паричен оборот с няколко десетки милиона лева“, аргументира се градоначалникът.
На 22 юни 1930 г. в присъствието на тогавашния министър на земеделието Григор Василев се полага основният камък на кланицата. По време на строителството на скотобойната най-известният в страната тогава пазар за добитък – плевенският Сър пазар, е преместен близо до току-що завършената нова жп гара в града.
Пазарището се разполага върху 60 дка общинска земя. Изградено е по европейски тертип, а край него е построена ветеринарна лечебница. Философията на Миндиликов е проста – първо да се създадат доходоносни предприятия, за да може с печалбата от тях да се субсидират тези, които не са печеливши, но са необходими на града.
Един от основните приоритети на първия му мандат е проблемът с водоснабдяването на града. Години наред той търси най-добрите решения и ги намира, като осигурява достатъчно питейна вода от каптаж край с. Гривица, после изгражда водоем в местността Лагера и прокарва между тях водопровод.
При неговото управление сметопочистването в Плевен става отделна служба и минава от конски каруци на камионетки „Форд“. Пожарната пък получава чисто нови помпи и водоноски „Фиат“ и става една от най-съвременно оборудваните в цялата страна. Започва строителството и на градски стадион. Миндиликов намира пари и за ремонт на опожарената сграда на плевенския театър. Той полага много усилия и за решаване на социалните проблеми на съгражданите си, оглавявайки лично учреденото комисарство по прехраната. По негово време е основан и фонд за осигуряване на хляб за бедните.
Любопитен факт е, че уличните лампи в Плевен светват за първи път на неговата сватба. Венчавката му с Емилия Кукидова става на 16 декември 1928 г. Жестът е направен в чест на градоначалника, който през първите 4 г. от своето кметуване работи упорито за електрифицирането на града. След дълги и внимателни проучвания на 7 оферти за построяването на електроцентралата там е избрана австрийската фирма „Бергман“. На 30 май 1926 г. е положен основният й камък, а на 13 януари следващата година съоръжението е пуснато пробно, като на 11 август 1928 г. обектът е приет окончателно.
С края на третия мандат приключва и кметската му кариера. Той прави опит да остане в политиката, като на следващите парламентарни избори сам се кандидатира за депутат. Опитът обаче се оказва неуспешен. Завършва задочно право в Софийския университет и пише аналитични статии в редактирания от него вестник „Народна дума“. Постепенно изпада в немилост от управляващите, а здравето му се влошава. Въпреки тежкото стомашно заболяване, в годините на Втората световна война властите го мобилизират често и го изпращат на южната ни граница. След спукана язва и тежка операция на 24 юли 1944 г. Иван Миндиликов издъхва в шуменската болница.
