Приятел на Ленин, учител на Хитлер

Автор: Борис Цветанов

Продължение от миналия брой

До ден днешен историци, политици, политолози, социолози у нас масово хвърлят шапки до небесата стане ли  дума за Кемал Ататюрк. Изключенията – като една статия на Божидар Димитров, озаглавена „Ататюрк – успелият Хитлер“, само потвърждават правилото. В същото време в света има дузини сериозни изследвания за основателя на съвременната турска държава като  духовен баща на фашизма, болшевизма и нацизма.

Изследователят Щефан Ириг пише: „Ататюрк е пръв учител и идол в налудничавата идея за световно господство на Хитлер. Той не само се е възхищавал от кървавата разправа с политическите противници или конкуренти, но се възползвал от неговия опит при масовите избивания както във военните действия, така и в концлагерите. Най-очевидната връзка, която може да се направи между Ататюрк и Хитлер, естествено е трагедията на Холокоста и арменския геноцид“.

Все според Щефан Ириг Хитлер бил споделил със секретаря си: „Онова, което сте наблюдавали в Турция, е това, което трябва да стане в Германия в бъдеще“.
Не друг, а фюрерът определя пред „Миллиет“ през 1933 г.: „Ататюрк е най-великият човек на нашия век. Мусолини бе неговият пръв учител, аз – вторият!“
И ако поведението на адептите на ДПС в Народното събрание, когато бе повдигнат въпросът за арменския геноцид, е разбираемо, то необяснима е идеята на марксиста Желю Желев по време на президенстването му – да се назове в София булевард или голяма улица на името на духовния баща на нацизма.

Нашите демократи неизменно се натискат да анатемосват култа към Ленин, Сталин, Хитлер, Димитров, Червенков и т.н., но нали не виждат по-далече от носа си, нямат и представя за култа към Ататюрк, който може да бъде сравнен в наше време само с този към Ким Ир Сен и наследници.
Бащата на турците е не само идеолог за чистота на нацията, но и действащо лице в геноцида както над арменците, така и над християните в Сирия и Месопотамия през 1913-1923 г.

Холокостът е само продукт, моделиран от Ататюрк.
Дори фразата „Една нация, една партия, един вожд“, приписвана на Мусолини, е символ верую и изречена за пръв път от Мустафа Кемал.
Исмаил Бешикши, турски студент в наше време, пише, че между кемализма и фашистката доктрина няма разлика.
Според Щефан Ириг, Хитлер в дейността си на политик е изучавал всичко, свързано с Ататюрк като по учебник. Наричал е учителя си „пътеводна звезда“. Гьобелс и Гьоринг също проявяват неприкрит интерес към уроците на Ататюрк.

Но образът на този „голям приятел на България, чието мащабно дело надхвърля рамките на Балканите и целия свят“ (цитатът е на Желю Желев), няма да е достатъчно колоритен, без да нахвърлим дори само като щрихи другаруването на Кемал с Ленин. Взаимното доверие между двамата се изгражда в края на Първата световна война. Близкият до турския идеолог Фалих Ръфкъ пише, че Ататюрк дал идея за построяване внушителен паметник на Владимир Илич в Истанбул.

Ето и думите на самия „бащица“: „Победата на нова Турция над англофренските и гръцки интервенти би била съвсем невъзможна, ако не бе поддържана от Съветска Русия“.
През 1920 г. Турция сключва договор със страната на победилия болшевизъм и получава (в ония трудни и за самата съветска държава времена, б.а.) 200 000 пушки с 5 милиона патрона, 400 оръдия със 75 000 снаряда, 50 картечници със запасни части и 7 500 000 патрона, 200 полеви телефона, 5 радиостанции, 200 самолета, 100 камиона, 40 леки коли, обмундировка за 100 000 войника, хиляди тонове бензин, 5 милиона златни рубли, както и злато.

През следващата година лично Фрунзе носи на приятеля на болшевиките нови 1 100 000 златни рубли. Впоследствие Турция получава и 6 500 000 златни рубли.
Не се наемаме да коментираме тия данни, които не са всички в това отношение. Както и случайната игра на думи между веруюто на елитните военнопрестъпници на Райха – командите на СС с войските на Ататюрк, осъществяващи геноцид над арменци и християни, наричани СС – абревиатура, получена от първите букви на думите „сюргюн“ (депортация) и „сойкаръм“ (геноцид).

И за да не ни вкарат в кюпа на правилото „общата вина не е вина“, ето я и персоналната – Сюнер Алчън в „Специални тайни организации“ пише, че ръководител на арменския геноцид бил полковник Елюплю Хюсаметтин, а Мустафа Кемал бил негов пряк подчинен.
С Ататюрк са свързани и клането и прогонването на тракийските българи от родните им изконни български земи.

Ако някой си мисли, че всичко свършва с триото Ленин-Мусолини-Хитлер, дълбоко се лъже. Както е казал незабравимият Желю Желев: „Историята на съвременна Турция е историята на този велик човек!“ – то се знае кой е великият! По негово време и по негова инструкция турските „учени“ обявяват „турците за създатели на всички цивилизации“ – братята македонци ряпа да ядат в мераците си, не са те първите в овой бели свет.
Ататюрк още през 1928 г. поставя суперзадачата „разработване на турска историческа теза“, недоволен от традиционния яваш-яваш ход на развитието.

А през 1931 г. сам заявява на организирана от него конференция: „Нашите предшественици, създатели на велики държави, стават господари на велики цивилизации!“ С две думи – културата не започва от Шумер или Гърция, а много по-рано и е изградена от турците; и тъкмо турците са основали цивилизациите в Китай, Индия, Месопотамия, Анатолия, Египет, Егея, Гърция и Рим.
Идва ред на един расист, предшественик на  д-р Алфред Розенберг – и той доктор на науките – Решил Галип. Според него турците създават и цивилизациите в Африка и Южна и Северна Америка. Какво, Колумб ли, викингите ли? – несериозна работа!
Шемсетин Ерметин направо поднася аксиома: „Основите на световната цивилизация са положени от турците“.

Сега да погледнем  най-сетне и към нашата си чиния.
Кемал Ататюрк неведнъж е произнасял колоритни фрази по адрес на българския народ, който „ценял безрезервно“. „Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка“, казва великият човек...
Само непонятна логика може да свърже тия му слова (а има още цяло съзвездие от любвеобилни излияния за народа ни) с изпълняващите неговата воля „учени“,  всекидневно доказващи, че „българският народ се е появил на историческата сцена като турски, а впоследствие само благодарение на турците се сдобил с политическо съществуване“.

Сега да внимават русофобите, които сърце и душа дават да доказват, че Русия имала намерение да ни пороби, а не освободи. Ще им дадем наготово истинските освободители на България – турското нашествие на Балканите било освободителна мисия, чрез която турците спасили българите от разни кумани, печенеги и всякаква друга напаст и ги върнали в лоното на истинския им етнос. Машшала бе, маскари, както би ревнал като Боримечката знаменитият Бай Ганьо.

Но и това не е всичко. В интернет човек може да открие и „факта“, че кан (според  турските учени – хан) Крум бил турчин. Дори, че управлявал по време на османското владичество.
Някога Тургут Йозал, чиито гафове се родеят само с тия на неотразимия Росен Плевнелиев, беше казал, че „самата византийска империя е била турска държава“, че Омир е бил турчин и в Анатолия (Анадола) поставил началото на така наричаното гръцко чудо.


В категории: История , Горещи новини