Българските противовъздушни сили свалят израелски самолет, превозващ контрабандно злато
Автор: Ерол Емилов
Денят е 27 юли 1955 г., часът – 7.30. Два изтребителя МиГ-15 на българските противовъздушни сили свалят пътническия самолет Lockheed L-049 Constellation на израелската държавна авиокомпания „Ел Ал“ с 51 пътници на борда и 7 души екипаж. Загиват всички.
Самолетът е свален 1-2 минути преди да напусне българското въздушно пространство и да премине в Гърция. Останките му се разпиляват по възвишенията Кожух над Рупите. Загиват всички пасажери и екипажът.
60 години след тази трагедия пристрастията са уталожени, а документите и фактите, които доскоро бяха засекретени, избистрят подробностите.
История на полета
Пътническият самолет на израелската авиокомпания „Ел Ал“ с отличителни белези 4X-AKC извършва редовния си полет Ню Йорк – Лондон – Париж – Виена – Истанбул – Тел Авив. Аеропланът е произведен от фирмата „Локхийд – Констелейшън” и е превърнат от военнoтранспортен самолет С-69 в пътнически през 1951 г.
Командир на полета е 35-годишният капитан Реджиналд Стенли Хингс – израелски гражданин, прелетял 3200 часа само на такъв тип самолет, а общо с над 9400 летателни часа опит. По време на войната капитан Хингс е личният пилот на Уинстън Чърчил, което доказва неговия опит и умение.
Помощник на командира е офицерът от израелските въздушни сили – роденият в Русия 41-годишен Пинас Бенхорад. Бордови механик е 34-годишният Сидни Калмере от Южна Африка. Екипажът допълват стюардите Леон Тисер и Алберт Елхадев, както и красивата стюардеса Сара Ахерман, годеница на капитан Хингс.
Запазеният списък с пасажерите разкрива, че на борда на самолета са се намирали 15 израелски граждани (в това число четирима от екипажа), 12 граждани на САЩ, 6 французи, 5-ма от Съветския съюз, по 4 от Канада, Великобритания и Южна Африка, 3 от Западна Германия и по 1 от Полша, Австрия и Швеция, както и един с неустановено гражданство и друг без гражданство.
В 2.53 ч. по Гринуич машината излита от международното летище Schwechat във Виена и поема курс към последната си спирка преди да кацне в Израел – Истанбул. Полетът трябва да премине над Белград, Ниш, Скопие, Солун и без да навлиза в българското въздушно пространство да се приземи край Босфора.
Според разследването на израелската комисия самолетът каца извънредно на летище Белград и след повече от час и половина престой излита пак.
Но вместо към Ниш и Скопие, той се отклонява от трасето на изток и навлиза дълбоко в наша територия, като е засечен над Трън в 7,10 българско време от локаторите на връх Ком. Машината рязко завива на юг и прелитайки около 200 км над Брезник, Радомир, Дупница и Благоевград се насочва към гръцката граница.
От авиобаза Доброславци са вдигнати 2 от дежурните бойни самолета МиГ-15 с пилоти майор Борис Петров и капитан Константин Синкийски, които прихващат „неканения гостенин” над Благоевград. Приканват го първо с поклащане на крилата, после с трасиращи куршуми да ги последва и да кацнат заедно на посоченото от нашите летище.
В един момент Костелейшъна дава признаци, че ще се подчини на заповедта, спуснал колесника, намалил скоростта и разгърнал елероните си. В следващия момент обаче лайнерът рязко пикирал и с „мръсна газ” се опитал да се измъкне.
Тогавашният зам.-началник на ПВО на ВВС генерал Величко Георгиев, който ръководел операцията от команден пункт на земята, заповядал на пилотите по радиостанцията: „Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения, свалете го!" Това и става – лайнерът е свален с оръдеен огън от изтребителите, след което започва да губи височина, като на 600 метра над земята се разпада на части и се разбива в пламъци в трите възвишения Кожух, надвиснали над Рупите.
Живи до днес местни жители от околните села, станали свидетели на покъртителната гледка около 7,30 часа сутринта на 27 юли 1955 г., още не могат да се отърсят от кошмарни спомени. Първо видели в небето два по-малки и един голям самолет да летят на юг. Изведнъж чули страховит гръм, по-големият избухнал в пламъци и започнал да пада. Малко преди да се разбие в Кожух планина се разцепил на две и във въздуха полетели голи човешки тела и багаж. Две прегърнати голи женски тела, вероятно на майка и дъщеря, лежали в рекичка до село Рупите. Стотици отломки от самолета,куфари, ценни вещи, предмети и златни накити се търкаляли по скалите.
Милиция и военните пристигнали бързо на място и прогонили дошлите вече да плячкосват мародери. Около двигателя на самолета било открито разхвърляно над 300 кг сребро на топчета. Което дало основание по-късно на двете комисии – българската и израелската, да се съгласят, че най-вероятната версия за неподчинението на пилотите да приземят Костелейшъна е превозването в него на контрабандно сребро в големи размери.
Разследването
Българските власти мълчат два дни за случилото се, но медийният шум, който вдигат западните издания, ги принуждава да допуснат израелска комисия от петима души на мястото на трагедията. Когато те пристигнали, не заварили никакви останки от разбития самолет, както и от телата на пасажерите. Всичко било почистено.
От своя страна българската комисия е оглавена лично от Вълко Червенков. Пилотите Петров и Синкийски разказали, че са взели самолета за военен и не са разчели обозначителните му знаци като пътнически, защото не владеели английски език.
Българската комисия излиза със заключение, че израелският аероплан грубо е нарушил въздушното пространство на България и е бил свален, защото не се е подчинил на разпорежданията според международните норми.
Израелците се опитват да докажат, че причината той да навлезе в чуждо въздушно пространство без предупреждение е повреда в навигационните уреди и лоши метеорологични условия.
Последствията
На 4 август 1955 г. загиналите пътници са погребани по родните си места. Четири месеца по-късно България е приета за член на ООН. На 9 октомври 1957 г. Израел завежда дело срещу страната ни и искове за обезщетения в Международния съд в Хага за 1 793 256 щатски долара за 56 от общо 58 пътника и багажа им, и още 3 850 036 долара за самолета и загубите на израелската авиокомпания. Искове подават също и Франция, Канада, Федерална република Германия, Австрия, Белгия, Швеция, САЩ и Южноафриканския съюз – общо за 1 191 892 щатски долара.
На 26 май 1959 г. Международният съд в Хага решава да не завежда дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция. Пет години по-късно двете държави се споразумяват България да изплати на близките на загиналите по 8298 долара за всеки един от тях. Обезщетения изплаща и израелската държава и по този начин признава вината си.
Междувременно се разпространяват редица странни версии за причините за свалянето на самолета – че на борда му се намирал топ шпионинът на МОСАД Харан Бар-Гор, когото руските служби били изпуснали във Виена; както и че един от пътниците бил 18-годишният тогава Симеон Сакскобургготски.
