През 1870 г. Зафир Сароглу живее в Русия, където се занимава с търговия в съдружие с двамата си вуйчовци. Те умират неженени и цялото си състояние оставят на него,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
като с малка част трябва да направи дарение за Русе, където са родени. Зафир изпълнява съвестно заръката и превежда 40 хил. рубли, с които да се сътвори голям параклис на пристанището.
Жени се за гъркинята Анна и им се раждат три деца – Петър, Мария и Олга. През 1979 г. цялото семейство се преселва в Атина, където Зафир също се заема с търговия. Той има връзки с търговци от Русия, Западна Европа, Египет и цялата Османска империя. По суша и море превозва големи товари и неговата стока винаги е търсена. Печели добре и затова може да си позволи да живее на широка нога. Купува 4-етажна къща в Атина и вила в Пирея, притежава конен манеж, децата му обучават английски и френски гувернантки, движи се с карета, запрегната с 4 коня.
На два пъти посещава родния си град Русе, свързва се с владиката и му обещава, че ще дари пари за построяването на голяма черква. Сполетява го обаче голямо нещастие – умира дъщеря му Мария и той отлага третото си пътуване до Русе, при което е трябвало да се уточнят подробностите по строежа на храма. А известни грижи му създава и неговият син Петър, който завършва военно училище в Атина, става офицер и се погърчва – сменя името си на Петрос и започва да ненавижда всичко българско. Въпреки че получава офицерска заплата, която никак не е малка, непрекъснато иска пари от баща си, защото е станал колекционер на картини и бижута. Зафир му дава с надеждата, че между тях ще се запази връзката като баща и син, но Петрос все повече се отчуждава. Сменя и фамилното си име и започва да се нарича Саротлио.
Зафир е силно засегнат и написва завещание, според което дъщеря му Олга наследява 1,5 млн. златни френски франка, цялото му недвижимо и движимо имущество, а другите си пари – 2,7 млн. златни френски франка, завещава на русенската митрополия и на общината за построяването на черква и за модернизиране на гарата и пристанището. Умира през 1902 г. и тогава отварят завещанието му, според което Петрос не получава нищо. Той не оспорва дела на сестра си Олга, но завежда дело с иск за сумата от 2,7 млн. златни френски франка, завещани на русенската митрополия и на общината.
Намира лекари, явно платени от него, които дават показания, че са лекували Зафир от остра форма на склероза и това дава основание на адвокатите на Петрос да обявят, че когато е направил завещанието си, е бил невменяем, поради което трябва да се смята за невалидно. Олга пише писмо до русенския митрополит Герасий, с което го уведомява за създалата се ситуация.
Той, заедно с кмета, отиват в София и търсят съдействие от правителството. Обещават им, че ще направят необходимото, но впоследствие се оказва, че никой не си е мръднал пръста по въпроса. В Гърция делото се води на няколко инстанции и накрая върховният съд признава правото на ищеца Петрос Саротлио, така той става собственик на 2,7 млн. златни френски франка. Неговите приятели и познати очакват, че ще ги изполва за задоволяване на колекционерските си страсти и с тях ще купува картини и бижута.
Петрос обаче е замислил друго – купува терен в широкия център на Атина с площ от 3,5 дка за 450 хил. златни френски франка и започва строителство. След 2 г. се появява внушителна сграда в древногръцки стил, която Петрос обявява за Дом на офицерите. На тържественото откриване присъстват кралят и кралицата. Днес военният клуб в Атина е по-известен като двореца Саротлио, а в гръцката столицата има паметник на майор Петрос.
Патриотичен календар
30 август 1040 г. — Избухва въстанието на Петър Делян
30 август 1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия
30 август 1924 г. — Осветен е православният храм-паметник „Свети Александър Невски” в София
30 август 1984 г. — При бомбен атентат, извършен от протурски терористи на жп гара в Пловдив, загива една жена, а 42-ма души са ранени
30 август 1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см, който до ден днешен не е подобрен
3 септември 1877 г. — Руските войски превземат Ловеч за втори път
4 септември 1916 г. — Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев, освобождават Добрич по време на Първата световна война
4 септември 1916 г. — Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов, започва атака за овладяване на крепостта край град Тутракан
Много лоша е некомпетентна статия!Русенският владика се казва Григорий,а не Герасий!Не е вярно,че българската държава не взема отношение по въпроса,напротив,дори Марко Балабанов пише книга"Завещанието на Сароглу",в която подробно описва процеса.Този "доцент историк",завършил ли е гимназия?Ама къде му е акъла на гл.редактор на Десант?
