Разследване за личността на брат му поставя повече въпроси, отколкото дава отговори
Автор: Димитър Делийски
Преди години Стефан Каракостов отбеляза в броя на в. „Литературен фронт” от 24 юли 1980 г., че въпросът за наследниците по кръвна линия на Христо Ботев е съвсем ясен – „След героичната смърт на най-малкия му брат Боян през 1885 г., на Стефан Ботев през 1890 г., на дъщерята на Христо Ботев – Иванка, през 1906 г. и на баба Иванка Ботьо Петкова през 1911 г. жив от семейството на Ботеви остава само генерал Кирил Ботев, починал през 1944 г.“.
Във в. „Поглед” от 8 януари 1979 г. обаче дъщерята на осиновения от Кирил Ботев син Христо – Венета Брънчева, обявява, че имало оставено „родословно дърво, съставено още от дядо Кирил и допълвано (!) от нас, наследниците”.
Понеже бе известно, че генерал Кирил Ботев има осиновен син, у мен възникна въпросът – защо не се публикува това родословно дърво, както е оставено от автора му, а се „допълва“, при наличността, че няма никой жив с кръвна връзка с потомците на Христо Ботев? В литературата до този момент не са споменавани никакви преки наследници и потомци на поета революционер, освен опитите на Венета Брънчева да изкара себе си и сина си за негови наследници с кръвна връзка.
Връх на цялата тази мистификация се постига със статията на Боян Брънчев във врачанския вестник „Отечествен зов” от 4 януари 1980 г. Там той публикува „семейни спомени”, които всъщност са преразказ на добре известното вече от Захари Стоянов и Стоян Заимов. В тях няма нищо ново, дори не се позовава на известните спомени на самия Кирил Ботев, разказани пред Христо Бръзицов и Коста Георгиев още в 30-те години.
Резонно е да се попитаме имат ли право Венета и Боян Брънчеви да спекулират с паметта на поета революционер?
Люба Лазарова Саулска, която заедно със сина си Йордан Ангелов Немски гледа дълги години стария и болен генерал Кирил Ботев, знае добре, че има осиновявания на племенника на Мария Оли. Тя е видяла белгийско кръщелно свидетелство, на което осиновеният Христо Кирилов Ботев фигурира като Ноел Шарл. Ген. Ботев е бил толкова благодарен на Саулска и нейния син, че в завещанието си оставя един етаж от къщата си на тази жена.
За това се води дело 63/1948 и тя го спечелва. През 1957 г. съдебен състав й признава правата на „домашна помощница, готвачка и болногледачка в дома на генерал Кирил Ботев”. В съда по завещанието Саулска заявява в лицето на Христо Кирилов Ботев, че е осиновен.
Как е станало осиновяването: от акта за смъртта на жената на ген. Кирил Ботев № 292, препис от 11 юни 1979 г. от Ленински райсъвет, се вижда, че тя е починала на 30 януари 1935 г., родена е на 1 ноември1852 г. в Шарл Лероа, Белгия, и е преживяла с Кирил Ботев 49 години брачен живот. Значи Кирил Ботев и Мария Оли Шарл са се венчали през 1886 г. Цели пет години нямат деца и Кирил Ботев прави опит да осинови в Калофер Въла Минчева, чиито записани спомени се пазят в Калоферския музей на Христо Ботев. Момичето не било малко, разплаква се и се връща при родителите си.
Тогава, през 1890 г. пристига сестрата на съпругата му Мария и дава за осиновяване своя син – белгийския гражданин Ноел Шарл, който с кръщелно свидетелство става Христо Кирилов Ботев и е обявен за рожден син на Кирил и Мария Оли.
Това твърдят редица съвременници и по този повод Калоферският музей на Христо Ботев с помощта на Иван Винаров предприе обширна анкета, която се съхранява в музея. От нея се вижда, че самият Христо Кирилов Ботев не е криел, че е осиновен.
След осиновяването му той живее при баща си до 1919 г., когато се оженва за дъщерята на генерал Марков – Надежда, и отива да живее в дома на тъста си на ул. „Велико Търново” № 1.
Актът за венчаването е № 807/1919г. при свидетел Петър Марков – район „Васил Левски”, т. 170, с.263. В тази партида са записани Христо, жена му Надежда и дъщеря му Мария. До ден днешен името Мария не е поправено в акта за рождението й № 1468 от 21 април 1921 г. С църковно кръщелно свидетелство Мария се прекръства във Венета, но това не е отра-зено в общинската партида. При преброяването през 1935 г. тя вече е записана „внучка Венета Хр. Ботева” – внучка на ген. Марков. И тя живее при генерал Марков до смъртта на ген. Кирил Ботев.
Това изяснява изчерпателната статия на проф. Стефан Каракостов, която дава отговори на почти всички въпроси за това има ли Христо Ботев кръвни наследници. Тя обаче не спира опитите на Мария-Венета Брънчева – Ботйова и сина й Боян Брънчев – Ботйов да продължат да претендират, че са кръвни наследници на величавия хъш.
Аз обаче се порових още в сведенията за ген. Кирил Ботев. И установих твърде любопитни неща. За него Боян Брънчев – Ботйов твърди последователно в сп. „Български воин“, бр. 5-6 от 2006 г. и в интервю за в. „Север“ (бр. 50 от 14 декември 2007 г.), че генералът „през 1883 г. единствен от българските офицери завършва Военната академия в Брюксел. При избухването на Сръбско-българската война Кирил Ботев се завръща в България и участва в нея”. Какво ли е правил 2 години в Белгия и кой ли го е издържал?
Във в. „Новинар“ от 7 февруари 2008 г. е публикувана статия на Илиана Манева, в която се отбелязва: „...през есента на 1883 г. (Кирил Ботйов) постъпва във Военната академия в Брюксел, Белгия. Прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война. През есента на 1886 г. пътува до Белгия, за да доведе в Пловдив бъдещата си съпруга – белгийката Мари Оли дьо ла Розиер, а след две години отново е в Брюксел, за да продължи образованието си. Завършва пълния курс на тамошната военна академия и през 1890 г. се прибира в България. В същата година, на 20 август в Пловдив се ражда синът им, кръстен на чичо си – Христо”. Авторката такъв миш-маш е забъркала от живота на ген. Кирил Ботев, че никой не може да го оправи! Но е видно, че завършилият история в Софийския университет Боян Брънчев – Ботйов цели 3 години не може да „уреди“ живота на дядо си Кирил Ботев!
Статията на Стефан Каракостов е от 24 юли 1980 г. По това време жената на Христо Кирилов Ботев – Надежда Маркова, още е жива. Защо тя и дъщеря й Мария-Венета не са опровергали статията му, ами мълчат? Интересно е и защо Христо Кирилов Ботев оставя баща и майка и отива да живее при тъста си?! Как се е стигнало до това ген. Кирил Ботев да приеме чуждо семейство в лицето на Люба Саулска и сина й Йордан да се грижат за него и да им припише половината си къща?!
Любопитно е и защо свидетелството за свето кръщение на Христо Кирилов Ботев е от 17 октомври 1938 г., когато според самия Боян Брънчев – Ботйов той е роден на 20 август 1890 г. в Пловдив? А и кръщелното свидетелство не е акт за раждане. Да си спомним, че Люба Саулска е видяла кръщелното свидетелство с име Ноел Шарл.
В интернет изданието на в. „Сега”от 5 май 2001 г. може да се прочете написаното от Галина Минчева, че Мария-Венета Ботйова й разказала, че Христо Кирилов Ботйов всеки месец давал пари на една чужденка, нещо като пенсия. Това не е ли била родната му майка?!
Реших да направя запитване до Белгийската кралска военна академия в Брюксел за следването на генерал Кирил Ботйов в нея. Отговорът на архиваря на академията Бейаерт Марк, който получих, ми дойде като гръм от ясно небе:
„Скъпи господине, Докладвам по Вашето бързо писмо от 16 юли до генерал-лейтенант Ави Сингеле М., стария началник на Кралското военно училище. Съжаляваме, че Ви информираме за негативен резултат от нашите издирвания в архивите: никакъв документ понастоящем в наше притежание не ни позволява да потвърдим присъствието или също пребиваването на генерал Кирил Ботев в наше заведение в течение на последната четвърт на ХІХ век. Също ние не притежаваме никакъв документ по случай неговата женитба в 1886 г. за белгийска гражданка, произхождаща от Шарлероа.
Ние Ви съветваме все пак да изпратите Вашето питане за издирване на лицата Кирил Ботев (или Ботйов) и Мари Оли дьо ла Розиер от Шарлероа на следните служби: архивите на белгийското Министерство на външните работи и Службата по населението на град Шарлероа...“
Отговорите на запитванията ми и до двете посочени от архиваря служби не се различаваха обаче от неговото писмо. Оставаше да направя едно последно нещо: запитване до българския военен архив във Велико Търното.
Оказа се, че там няма военно дело на генерал Кирил Ботев, а... литературно – всъщност са ползвали като източник статията на Иван Кръстев Стойчев „Иванка Ботьо Петкова”, отпечатана през 1949 г. в сборника „Христо Ботев”, издаден по случай честването на 100-годишнината от рождението на поета революционер.
Така изследването ми за генерал Кирил Ботев стигна до задънена улица.
