Емануил Васкидович открива в Свищов първото светско смесено елино-българско училище у нас
Автор: Атанас Коев
На 29 септември се навършват 140 години от кончината на Емануил Васкидович. Видният български просветен деец от периода на нашето възраждане оставя следа в родната ни история и като талантлив книжовник и обществен деец.
Бъдещият просветител е роден в Мелник, като според изследователите това става през 1795 г. Първоначално момчето учи в местното гръцко училище, а след това продължава образованието си в известното богословско школо на остров Хиос.
Когато приключва с обучението си, през 1815 г. Емануил Васкидович се завръща в България и се отдава на учителската професия. В продължение на 30 години до 1845 г. той даскалува в Свищов. В крайдунавския град мелнишкият просветител открива първото светско смесено елино-българско училище у нас.
Същевременно Васкидович пътува твърде често до Букурещ и Виена, където търси материалната подкрепа на богатите български търговци, имащи търговски кантори в тези градове, за развитие на просветното дело у нас.
В Свищов мелнишкият даскал работи с друг изявен наш просветен деец – Неофит Хилендарски, по-известен като Бозвели, а след 1832 г. и с известния от този период учител Христаки Павлович.
Емануил Васкидович заедно с Бозвели съставя за нуждите на българската просвета малка ученическа енциклопедия в шест части, озаглавена „Славяноболгарское детеводство“. Годината е 1835-а. Според изследванията на видните наши учени Боян Пенев и Николай Ванков изявеният просветен деец сътрудничи в написването на I, II, III и IV част на енциклопедията, а V и VI част са изцяло дело на Неофит Бозвели.
След 30-годишна неуморна просветна дейност Васкидович е уволнен от Свищовското класно училище заради скалъпено срещу него обвинение. По този неприятен повод той пише и издава брошурата „Прескорбное оправдание Еманоила Васкидовича, тредесялетного учителя Свищовскаго училища „Святаго Преображение“ против клеветника“, която е отпечатана през 1846 г. Самото произведение представлява автобиографична творба, имаща характера на самозащита. В него авторът разказва подробно за своята учителска дейност, споделяйки с читателя следното: „Гол отидох и гол се вратих без да присвоя нито ботка от сиромашка кръв“.
След като напуска Свищов Емануил Васкидович се установява да живее в Плевен, където в продължение на девет години учителства в местното училище – това става в периода от 1845 до 1854 г. След това той отново се завръща в Свищов, като продължава просветителската си дейност в крайдунавския град.
Всеотдайният български педагог и книжовник умира на 30 септември 1875 г. в Свищов на 80-годишна възраст.
Приживе той се изявява като енергичен и трудолюбив книжовник. Изучил добре френски и италиански език, той прави ценни преводи на учебни помагала за нашите училища. Същевременно още през 1832 г. Васкидович пръв въвежда взаимоучителната метода в Свищовското училище.
Неговата активна общественополезна дейност се изразява в редица мисии до Влашко, Цариград и Виена, при които събира средства за развитието на просветното дело у нас.
Емануил Васкидович издава голям брой учебни помагала за българските училища, като в книжовните си трудове подчертава, че си „служи с изражение, щото е живо в болгарский език“. Негово дело са следните ученически помагала: „Перва понятие за детинско употребление, когато начнат свободно читат“ (превод от френски език), излязло през 1847 г., „Наръчна книжка, сочинена от Еманоила Васкидовича за болгарските деца и девици“ от 1847 г., „Християнско поучение или сокращение на Свещеният катихизис“ (превод от гръцки език), издадено през 1847 г.
През 1852 г. Васкидович издава в Цариград „Детинско прибавление или различни нравствени поучения и нравоучителни истории“, а пет години по-късно, през 1857 г., се появява неговият „Буквар за първоначалните училища“. През 1858 г. излиза от печат и „Чистописание за българските юноши“, съставено от мелнишкия просветител в съавторство с Георги Владикин.
