Училището в Петрич, построено със средствата от обезщетението
14 Октомври 2015, Сряда
Преди 90 години
Ламтежът на Гърция към българските земи се развива през вековете
Автор: Тодор Бакърджиев
като историческа хроническа болест. Един от по-малко известните опити в тази насока се предприема през октомври 1925 г. Като формален повод се използва дребен граничен инцидент при Демиркапия. Целта е да се постигне възход на патриотична предизборна истерия в южната ни съседка.
Тогавашният й премиер Теодорос Пангалос заповядва на Шеста гръцка дивизия да навлезе в България с планинска артилерия, минохвъргачки и картечници, при това без да е обявил война. Гърците разгръщат фронт от 40 км и превземат седем села. Те атакуват и Петрич, но са отблъснати от граничната стража и от около 4000 доброволци от ВМРО.
За по-голяма координация на местната отбрана в града е изпратен и войводата Йордан Гюрков. Организиран е кризисен щаб начело с Георги Въндев и помощник Борис Бунев, боеви инструктор. По левия бряг на р. Струма комендант на четите е Зисо Попов. Началник на цялата отбрана е полк. Минчо Банковски. Около 15 000 жители от района са евакуирани във вътрешността на страната.
Военният министър ген. Иван Вълков изпраща подкрепление с инструкция да не се развива голяма кампания, предвид тежките обстоятелства и унизителните ограничения на България след края на Първата световна война.
Следствие на нашата героична съпротива гърците са принудени да се изтеглят, като оставят опожарени и ограбени села, убити хора, отвлечен добитък, унищожена селскостопанска реколта. Така те претърпяват погром от доказалата се българска военна мисъл и висок патриотизъм. Явно гръцкият генерален щаб си е направил доста криви сметки и е подценил България, която, въпреки насилственото си разкъсване след престъпния Ньойски договор, все още разполага с уникална, макар и намалена войска. Тя вече е калена в изпитанията на няколко войни и е учудвала неведнъж световните военни стратези.
Правителството на проф. Александър Цанков не се поддава на подлата провокация и търси разрешение на проблема от Обществото на народите. Чуждестранните кореспонденти сравняват действията на гърците с башибозушката вандалщина по време на Априлското въстание.
Назначава се международна анкетна комисия за определяне на обезщетенията. Гръцкото нашествие е окачествено като неоснователно и виновно. Южната ни съседка е заклеймена като агресор и трябва да заплати 30 млн. лв. заради щетите от морален и материален характер.
От тази сума 1 милион и 200 хиляди лева се дават на петричани. Те обаче ги използват за построяване на гимназия, която отваря врати през есента на 1929 г.
Така българският народ осъществява поредната си отбранителна епопея, която също не трябва да се забравя!
Патриотичен календар
9 октомври 1849 г. — В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква
10 октомври 1994 г. — В 10,51 ч. в ТЕЦ „Марица изток 3” се случва най-голямата промишлена авария в България — гръмва цистерна с вряла вода, при което се образува вълна, висока над два метра. Загиват 21 души – 6-ма на място и 15 по-късно в болница
13 октомври 1990 г. — Американският президент Джордж Буш награждава Джон Атанасов с националния медал за техника и технологии с думите: "Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички". Това е най-голямото отличие в живота на бащата на компютрите!
14 октомври 1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на днешната Национална художествена академия). Негов първи директор е Иван Мърквичка
14 октомври 1915 г. — Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили
14 октомври 1971 г. — Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
15 октомври 1204 г. — Кардинал Лъв, пратеник на папа Инокентий ІІІ, пристига в Търново, за да миропомаже архиепископ Василий за примас на българската църква и да провъзгласи от името на папата Калоян за крал
15 октомври 1937 г. — Умира големият български писател Йордан Йовков
ami garzia sashto e bila shertva na agresia ot strana na turzia sled ,,,enosis,,a prisaedinenie na shast ot ostrov kipar kam turzia koeto e bilo i agresia na NATO darshava protiv NATO darshava koeto vse oshte predisvikva golemi psihishni travmi v garzite i nosi na turzia mnogo zagubi na meshdunaroden prestish. taka she naj dobrata politika na naj malko zagubi za balgaria e tasi saglasuvane s NATO i evropejskia sajus tova moshe da go spodelite sas seljanite i grashdanite ot moja kraj i s morjazite i vojnizite i polizaite i vidimite i nevidimite falshivite i nefalshivite prijateli i ne prijateli s zel otresvjavane na opijanenite fantasii na mnogo balgari i nebalgari .a shto se otnasja do takiva provinzialni playboyi kato mene
to ne e dobre da podosirame she vseki moshe da nosi mikrofonsheta za direktno prepredavane kam njakoi balgarski i nebalgarski obrabotvashi i prodavashi na informazii az shelaja da podkrepja balgarskata burshoasia i balgarskata ikonomika no ne shelaja da podkrepjam eventualna konkurenzia ako imam ot tova jasni polsi a shto se otnasja za nashite bivshi i nastojashti sajusnizi rusia i turzia i germania verojatno te sa na podobni mnenia no tjahnata rodna burshoasia i ikonomika ne e balgarskata a e nebalgarska .na koito ne moshem da imame doverie sled kato znaem prikaskata za hitrata lisiza i za tshteslavnia
garvan kogato garvanat kaznal na edno darvo darshal parshe sirene a lisizata penka kato go vidjala i ne mogla da se kashi na darvoto zaposhnala da go laskae
prekrasni umni garvane ako kakto dobre isgleshdate kato njakoj slavej ako moshete i taka prekrasno da peete ste nenadminat v ptishia svjat garvanat povjarval i za da dokashe she moshe da pee kato slavej otvoril shovkata za da pee sireneto podarak ot hubavata elena kerstin kathy heidi padnalo lisizata penka julia junia debora go grabnala i si zapushila ushite za pesnite na garvana zashtoto znaela she edin garvan ne moshe da pee kato slavej a samo moshe da grashi kato garvan poukata e vsjaka sutrin vseki da se gleda v ogledaloto i da si pee malka pesen i ako pres denja njakoj mu kashe she e elvis presley ili kathy perry da se zasmee i da kashe sashtoto mislja i za tebe .
