Навършват се 100 години от включването на България в Първата световна война
Автор: д-р Петър Ненков
След пораженията при Тутракан и Добрич в началото на септември, руско-румънските войски начело с генерал Андрей Зайончковски се оттеглят на предварително подготвената тройна отбранителна линия: Расово - Кубадин -Тузла. Така фланговете им са защитени от Дунав и Черно море, а контролът им върху предмостието Черна вода и пристанището Кюстенджа позволява на руския Черноморски флот да им доставя постоянно резерви и боеприпаси.
От своя страна, Трета българска армия е изтощена от бързите преходи и понесените загуби и по тази причина не успява да попречи на противника да се укрепи на Кубадинската позиция. Атаката е отложена за 18 септември 1916 г.
Първата атака
На 18 септември частите от 1-а, 4-а и 6-а пехотни дивизии и Конната дивизия щурмуват и превземат укрепленията край Кокарджа, чифлика Али Сусус бей и част от височините пред Кубадин, но изразходват почти всичките си снаряди, без да разрушат съглашенските укрепления. На 19 септември руско-румънското командване предприема контраатака с превъзхождащи сили и принуждава българите да се оттеглят на изходните си позиции.
След като на 21 септември Конната дивизия и Добричките войски отблъскват румънските атаки при Мустафа ачи, Трета армия преминава трайно към отбрана, за да попълни загубите си. В следващите дни тя е значително усилена с българска и турски пехотни части и германска тежка артилерия.
Към Добруджанския фронт е пренасочена германската 217-а дивизия, предвидена първоначално за отбраната на Битоля срещу съглашенците. Планът на командващия 3-та армия генерал Стефан Тошев е армията да нанесе главния удар при позицията Кубадин. Успехът в това направление ще разкъса вражеската отбрана на две и като заплаши двата фланга на неприятелската армия, ще я накара да отстъпи по целия фронт.
Командващият Дунавския фронт на Централните сили фелдмаршал Фон Макензен не приема този план.Той възлага основния удар да се нанесе от 217-а германска дивизия в участъка Топра Хисар – Узун лар. По неговия план се формират две настъпателни групи: Западна в района на юг от Дунав под командването на генерал Стефан Тошев и Източна под командването на генерал Тодор Кантарджиев – на юг от жп линията Черна вода - Кюстенджа до Черно море.
Преди решителното сражение за превземане на неприятелската укрепена линия Расово-Кубадин-Тузла противостоящите армии разполагат със следните сили: Трета армия с придадената й германска бригада «Боде» и 6-и турски корпус – 87 дружини и 28 конни ескадрона, а руско-румънско-сръбски войски са в състав 132 дружини и 40 ескадрона.
Боят на 19 септември
През първия ден, съгласно заповедта на командващия Трета армия, артилерията на Западната настъпателна група открива унищожителен барабанен огън по противниковите позиции. Към 10 часа след артилерийската подготовка Първа Софийска дивизия успява да достигне на 600-700 крачки от предната позиция на противника при негов много силен отпор. Турският корпус проявява по-слаба активност и напредва до 2 км от своите позиции. Четвърта Преславска дивизия до вечерта заема зададения рубеж.
В изпълнение на оперативната заповед усилената Конна дивизия на генерал Колев от Източната настъпателна група тръгва в атака в 9 часа. За половин час тя успява да заеме предните противникови позиции. Устремната атака е спряна от силната съпротива на противника, който предприема контраатака. Това спешно налага изпращането на две дружини, за да се спре разгръщането, евентуалния пробив и излизане на противника в тила на българската войска.
Германската бригада «Боде» напредва едва 800 крачки, а 217-а германска дивизия е посрещната с ураганен огън и макар да достига до предните позиции на противника, след контраатаки е принудена да се отдръпне с големи загуби. Осми Приморски полк,35-и и 36-и полкове не напредват съществено. Организираните контраатаки на противника са отразени.
Боят на 20 октомври
Още през нощта, към 2 часа няколко неприятелски дружини пълзешком достигат позицията на 41-ви полк от Западната настъпателна група. Атакуващите своевременно са разкрити и отблъснати с големи загуби за противника. Полковете на 1-ва Софийска дивизия и дружините от 6-и Търновски полк с ураганен огън на батареите силно разколебават противника, а стремителното нападение на търновци създава паника сред отстъпващите, което се превръща в паническо бягство. Противникът не успява да организира отпор и така е заета неговата главна отбранителна линия: Дунав - Сапата Баца и възвишенията западно от село Кокарджа.
Турският армейски корпус започва настъпление към 8 часа и завладява предните позиции, след което продължава да преследва противника. Командването на корпуса не се е възползвало от дезорганизираното отстъпление и спира напредването на корпуса. В южния край на позицията на Западната настъпателна група, 4-та Преславска дивизия, без да дочака пристигането на 31-ви Варненски полк и атаката на 36-и Козлодуйски полк, преминава в решително настъпление в 15 часа.
В някои участъци противникът е изтласкан от заеманите позиции и така преславци излизат в негов фланг и тил. Това налага през нощта неприятелят да напусне своите позиции в селата Османча и Едилкьой. В боевете са пленени 24 офицери и 2800 войници от 61-ва и 115-а руски дивизии.
Атаката на Конната дивизия и натискът на пехотата от Източната настъпателна група са така силни, че в 9 часа и 30 минути са превзети селата Тузла, Чатмалар и Карлъ.
Противникът прави опит с прегрупиране на разбитите части и ураганен огън да намали темпа на атаката. Дружините на 16-и пехотен Ловчанския полк и Конната дивизия напредват и заплашват фланга на неприятелската група при Топра Хисар, която е застрашена и притисната от север от 4-та Преславска дивизия, напредваща към село Кубадин.
217-а германска дивизия води упорит бой за завладяване на противниковата позиция пред Топра Хисар. Бавно напредва и немската бригада «Боде», която изминава едва 800 м. Сборната дивизия напредва бавно под силен артилерийски обстрел. 35-и и 36-и полк също напредват бавно поради слабата си артилерия и достигат вражеските позиции едва към 11ч., срещайки силен отпор от противника.
Боят на 21 октомври
Западната настъпателна група с устремни атаки разколебава противника. Особено активна е 4-та пехотна Преславска дивизия. Въпреки ураганния артилерийски и пушечен огън, преславци, намиращи се близо до село Кубадин, в упорит бой успяват да изтласкат противника към 17 ч. и изминават с бой три-четири километра. Разбитите противникови части са разделени на две и техните флангове са заплашени от атака. Натискът на Трета армия е толкова силен, че противникът след пробива при Кубадин напуска позициите си и се оттегля на север.
Конната дивизия от Източната настъпателна група трябва да завладее височините северно от пътя с.Текир гьол – с.Абдула, а с по-малка част от състава си да съдейства за разбиването на противника с германската бригада «Боде» и 217-а германска дивизия. В изпълнението на този план през нощта 2-ри тежък артилерийски полк се изнася и заема позиция.
Лявата настъпателна колона, състояща се от 16-и Ловчански полк и 11-и Маршеви полк, атакува стремително и заема позиции източно от село Мулчьова. Неприятелят се отдръпва и с това се отваря „прозорец" за атака на конницата на генерал Колев в направление към Кюстенджа. Въпреки контраатаките на противника, с подкрепата на българската артилерия към 12 часа село Мулчьова е превзето от пехотата и с това са заплашени флангът и тилът на руско-румънските войски при село Топра Хисар.
До това време Конната дивизия превзема село Текир гьол и се съединява с Дясната настъпателна колона, атакувала провлака. Оказвайки упорита съпротива, противникът не напуска позициите си в село Топра Хисар, въпреки натиска от 217-а германска дивизия и германската бригада «Боде».Трета армия постига успех след пробива на Конната дивизия и открилата се възможност тя да излезе в тил на врага.
Дясната настъпателна колона не успява да развие първоначалния си успех поради огневата подкрепа на противника от голямокалибрената артилерия на руските бойни кораби. Към обяд частите на колоната форсират провлака и се съединяват с десния фланг на Конната дивизия. Фронтът пред Сборната дивизия е напуснат от противника. Следствие на това генерал Кантарджиев заповядва да се организира неговото преследване.
В изпълнение на заповедта 36-и Козлодуйски полк преминава през село Аджемлер, а 35-и Врачански полк – през село Османча и продължава да настъпва на север. Тридесет и пети пехотен полк достига на 600 крачки от телените заграждения около село Узунлар. 8-и Приморски полк е задържан от огъня на неприятелска артилерия и тежки картечници.
Към 14 часа І-ва бригада от Сборната дивизия превзема село Узунлар, а части от 2-ра бригада отблъскват противника, намиращ се северно от село Османча. Частите на Източната настъпателна група през тези дни понасят тежки загуби. Убити са 5 офицери, 7 кандидат – офицери и 374 войници. Ранени са 32 офицери и 3526 войници.
Отрядът руски бойни кораби в румънското пристанище Кюстенджа се включва активно в боевете в Приморския район, като оказва артилерийска подкрепа на руско-румънските войски срещу българските части. Общо 3 ескадрени миноносци и 3 кораби-тралчици нанасят огневи удари по българските позиции. Когато 3-та армия преследва разбитите противникови части на 21 и 22 октомври, руският линеен кораб „Ростислав“ с мощната си артилерия противодейства завладяването на крайбрежния район и Кюстенджа.
След победата при Кубадин българските и съюзническите войски продължават успешното си настъпление на север. Конната дивизия напредва покрай Черно море. Вляво и зад нея настъпват Сборната дивизия и 217-а германска дивизия. Четвърта Преславска дивизия напредва към Меджидие, а Софийската заедно с 6-и турски корпус-към Черноводската крепост. Енергичното настъпление не позволява на съглашенското командване да използва подкрепленията за обрат в бойните действия.
На 22 октомври българите влизат в Кюстенджа, след три дни са в Черна вода, а на 26 октомври и в Хърсово. На 27 октомври офанзивата е спряна на линията Бонасчик-Ташавлу, тъй като по-голямата част от Трета армия е прехвърлена на запад, за да форсира Дунав при Свищов и да вземе участие в превземането на Букурещ в началото на декември.
ami ima knigi ot nebalgarski avtori kadeto sa opisani naj interesnite srashenia bitki vojni voenni istorii ot drevnosta do nashe vreme dobre e da se prevedat i da se dostavjat bezplatno na mnogo biblioteki za tesi koito imat interes da naushat voenni taktiki strategii kato naprimer njakoi davali na protivnika da spesheli malovashni bitki sled kato si podgotvjali mnogo zashtitni pojasi
kapani za istoshtenie na protivnika .az kato grashdanin na NATO darshava
znam she nashite voenni sa isushavali v savetski i sega v NATOvski darshavi
voenno delo no si kasvam she moshe da e sashtoto kato pri mene isushvane na neshto kato ljubovni iskustva s knigi kato kamasutra tantra i drugi no ne sam gi probval osven teoretishno poradi nedoverie kam eventualni primamlivi primamki kapanki
