Българин предотвратява през 1945 г. война между съюзниците
Автор: Борис Цветанов
Внимателен анализ на политическото завещание на Адолф Хитлер показва истинска българска връзка с историята на Райха. Фюрерът недвусмислено отбелязва: „Ако не беше идиотската авантюра на Дучето в Гърция, аз щях да нападна Русия два месеца по-рано...“ И както вече сме писали по тоя въпрос в „Десант“, победата му би била безапелационна.
Онова, което не сме пояснили е, че в запазената документация за разговорите на цар Борис Трети с Хитлер има момент, в който монархът внимателно предупреждава фюрера за опасностите, които чакат Вермахта с влошаването на времето. Той му казва изрично: „В Балканската война не ни спряха турските войски и германската техника и специалисти при Чаталджа, а калта на Чаталджа...“.
Историята се повтаря с Вермахта при подстъпите на Москва още в края на август 1941 г. Вероятно спомняйки си мъдрия съвет на цар Борис Трети, даден му през 1939 г., още през март 1945 г. Хитлер проявява неочакван интерес към Междусъюзническата война. Чрез шеф пилота си полковник Бауер, той иска неговата съпруга, която е българка, да му изготви кратко резюме на войната и го разучава като буквар. В нейната история съзира възможността в ролята на един нов цар Фердинанд да види Сталин, а Червената армия – с един руски вариант на популярната за нашата армия и цяла България през 1913 г. песен „Съюзници – разбойници“.
Но провидение кара фюрера да повярва в идеята си за световна междусъюзническа война и му дава и пример от гръцката митология.
Планът за сблъсък на съюзниците окончателно съзрява в главата на Хитлер на 26 април 1945 г. Той не е имал никакво намерение да се самоубива, а обръщането на хода на войната под обстрела на Червената армия в самия Берлин му се виждал повече от логичен.
На екстрено съвещание са извикани Гьобелс, Борман, генерал Кребс, най-довереният телохранител на фюрера майор Зайдлиц и Ева Браун. Хитлер обяснява, че окончателен знак получил от провидението с неочакваната смърт на Рузвелт.
Друг знак бил бомбардировката на Дрезден, извършена предишния ден, при която загиват цивилни лица, чийто брой надхвърля жертвите в Хирошима! Това, според фюрера, било безмълвното предупреждение на Труман до Сталин: „Аз не съм Рузвелт. Ще опустоша Дрезден, но няма да ти го дам!“.
Бомбардировката е била не само обикновена кланица, но и напълно безсмислена – Червената армия била на километри от града...
Другият знак на провидението била заловената от германски разузнавачи свръхсекретна директива на Чърчил до генерал Монтгомъри: „Събирайте германското оръжие и военнопленници и запазвайте всичко така, че да бъде раздадено утре на германските войници, с които ще започнем битка рамо до рамо“.
Това било началото на края, който щял да настъпи при Берлин, когато съюзниците се хванат гуша за гуша за наследството. Световната война е пълна с примери от тоя род. Сега щял да се повтори Калидонският лов от гръцката митология.
Богинята на лова Артемида се разгневила на царя на Калидония (Южна Етолия) и изпратила в земите му огромен кръвожаден глиган, който помитал всичко пред себе си. Артемида, според Хитлер, олицетворявала Райха, а глиганът – Вермахта и СС.
Героят Мелеандър, син на царя на Калидония (това бил Сталин), събрал героите на древна Гърция за лов на чудовището: Тезей, Полидевк, Акней от Аркадия (това било символизирало Великобритания), бързоногата Аталанта (САЩ) и др. След продължителен лов чудовището било ранено от секирата на Акней (Вторият фронт) и убито от копията на Мелеандър и Аталанта.
Тогава за кожата на Великолепния глиган Артемида (духът на Третия Райх) разпалва спор между героите. Започва взаимно избиване – небивала дотогава война...
Битката за наследството на Райха ще започне още преди глиганът да бъде смъртоносно ранен. Това била идеята на Хитлер. Добър знак фюрерът видял и в измяната на Гьоринг и Хитлер.
По радиото те официално ще бъдат обявени за изменници. В същото време американците ще получат възможност чрез свои разузнавачи да получат сведения, че имперската канцелария води тайни преговори с руснаците. За целта верният генерал Кребс, който познавал изтънко народопсихологията на руснаците (бил е години военен аташе в Москва), ще се появи при тях с бял флаг и с личното завещание на фюрера, взето от топлия му още труп.
В същото време ще започне паралелна игра на разузнаванията, в която руснаците ще заловят специалния пратеник на „мъртвия“ вече Хитлер до адмирал Дьониц в Макденбург със завещанието, в което го обявява за свой наследник. Най-сетне съветски разузнавачи ще получат възможност да заловят специален пратеник на имперската канцелария с документи, подготвени за уж вече започнали тайни преговори на англо-американците с немците...
Генерал Кребс ще моли за примирие, докато пристигне адмирал Дьониц, за да може след това да започнат преговори.
За да се приеме за достоверна смъртта на Хитлер, Кребс носил и фотокопие от нотариално завереното сключване на брак между фюрера и дългогодишната му спътница в живота Ева Браун, подписано от Николас фон Билоу и свидетели депутати.
Фюрерът смятал, че докато трае мисията на генерал Кребс, Вернер фон Браун и немските учени щели да бъдат готови с атомното оръжие, известно в популярната литература като чудото „Фау З“.
Завещанията, макар изготвени веднага, носили дата 29 април, когато Кребс и Зайдлиц напуснали имперската канцелария.
Оттук нататък всичко последвало, както го предвидил Хитлер.
Разговорите на генерал Кребс с командира на полка на позиция 153 – имперската канцелария, Максим Корюков са отдавна общодостъпни в пълния им стенографиран вид. В достоверността на вестите от него никой не се усъмнил. Както и в заловените документи на майор Зайдлиц. А също и във фалшификацията за водени вече тайни преговори с англо-американците. Уведомен е и Жуков.
Вероятността днешните съюзници утре да ударят в гръб Червената армия била повече от очевидна. В щаба на Жуков се чули мнения за временно прекратяване на огъня. Уведомен е Сталин, който е шокиран. Той искал да остане докрай верен на решението в Техеран да се приема единствено безусловна капитулация от Германия. Но бил разкъсван и от увереността в нелоялността на партньорите си.
Въпреки официално достъпната огромна информация по този Гордиев възел, той е разплетен само благодарение на съветския разузнавач Борис Афанасиев (българинът Борис Манолов Атанасов, за който неведнъж е ставало дума в „Десант“, б. а.). По това време той е офицер за специални поръчения в самата имперска канцелария и има достъп до най-грижливо пазените тайни (той е прототипът на легендарния Щирлиц, което обяснява и любовта необяснима както на писателя Юлиан Семьонов, така и на актьора Вячеслав Тихонов към България, б. а.), бил е в самата светая светих на окултната цитадела на Хитлер Ананербе.
Когато научава, че в канцеларията имало съвещание, на което се говорело за гръцки герои и митичен лов, голямата му начетеност го довела до замислената братоубийствена сеч между съюзниците. Бил разбрал и за интереса на Хитлер към Междусъюзническата война... И напуска толкова важния си иначе пост на разузнавач – имперската канцелария.
По улиците на Берлин престарал се червеноармеец го ранява тежко, но не фатално. Добира се чрез различни уговорки лично до Корюков. Извършена е моментална връзка с Центъра, където обяснява ситуацията. В резултат на това, на генерал Кребс е отказана всякаква възможност да се приеме предлаганото от него. Осъзнал провала, връщайки се в имперската канцелария, Кребс се самоубива.
В същото време Чърчил упорито подготвя обрат на войната. Без да знае за голямата игра, на която е заложил Хитлер, той подготвя обръщането на оръжието на англичани, американци и германци срещу съветската армия. Третата световна война по замисъла му, кодиран като свръхсекретна акция „Невъзможното“, трябвало да започне до 17 юли 1945 г.
Сталин своевременно е уведомен за „Невъзможното“, както и за стратегическите обекти, от които е трябвало да започне началото на войната. Точно там още през юни той разпорежда голямо предислоциране на Червената армия около начертаните от Чърчил места и последният разбира, че е разкрит. Мълчаливо преглъща разобличението и започва да крои нови планове...
