Предприемчивият Александър Димитров донася в България семената на сладките чушки и ранните домати
Автор: Калина Костова
Един паметник от черен камък в двора на църквата в с. Куртово Конаре, община Стамболийски, почита паметта на местния земеделец и предприемач Александър Димитров, който спасява земеделието в региона в края на XIX век и прави така, че и до днес населеното място да се слави в цяла България със своята Куртовска капия и розов домат.
За него преди време „Десант“ спомена в публикацията „Как Куртово Конаре забърка в лютеница стари сортове домати“. Но кой е Александър Димитров? Той е роден в селото през август 1854 г. и макар да нямал дори основно образование, бил природно интелигентен, инициативен и предприемчив човек. Едва 34-годишен, си дава сметка, че с малкото земя, която селото има, не може да се постигне напредък. Събрал се семейният съвет с бащата на Александър и тримата му братя и решили той да замине за Букурещ, за да се срещне с големия патриот, търговец и дарител Евлоги Георгиев и да му иска съвет как да се подобри поминъкът на родното му място.
„На Шипка било толкова студено, че получил измръзвания по лицето“, разказва правнучката на дядо Александър – Васка Маринова. Но българинът пристига все пак на 5 януари 1889 г. в румънската столица и на другия ден Евлоги Георгиев го приема и след като го изслушва, го изпраща при братя Никола и Сава Паница във Виена, които вече били основали там първата българска банка. Те му дават съвет, че най-лесно напредък може да се постигне с жито и мелница за брашно и му съдействат да купи парна мелница.
Тя бързо станала популярна сред родните производители на хлебно зърно и Александър напреднал много, но машината му породила завист у мнозина и година по-късно мелницата била опожарена. Но той не се отчаял и отново отишъл да иска съвет от Евлоги Георгиев. Този път българският търговец го пратил в своите зеленчукови градини и го посъветвал да се заеме с отглеждането на скъпите зеленчукови култури. А за тях в Куртово Конаре имало отлични условия – богата почва, топъл климат, напояване от реките Въча и Стара река.
И дядо Александър заминал за унгарския град Сегед, за да види на място как се обработва червен пипер. Една от дъщерите му си спомня, че когато той се върнал от Унгария, донесъл няколко пиперки, изчистил семето им и напролет го засял в леха. Така разпространил в Куртово Конаре и околните села пипера за промишлена обработка.
В семейството на един от внуците на дядо Александър – Александър П. Александров, се разказва как когато бил в Сегед, поискал да разгледа местна мелница за производство на червен пипер. Собственикът обаче не го допуснал вътре.
Чудил се куртовоконарецът как да изучи принципа на работа и прибегнал до хитрост. Разбрал, че в мелницата за пипер търсят работници и се цанил да пренася въглища за парния котел. Работил около седмица, проучил всичко в детайли и поискал да напусне работа. Чак тогава собственикът разбрал, че е бил надхитрен от българина с потурите и за награда го завел на театър.
Завърнал се Александър Димитров в България и основал фабрика за червен пипер – по модела, който видял в Унгария. Така около 1894 г. в селото бил смлян за пръв път в България първият килограм червен пипер. От селото опитът се предал из цялата страна.
Пак от Куртово Конаре бил направен и първият износ на млян червен пипер. А през 1896 г. това било първото село, където хората засели фъстъци.
В тези години любознателността на дядо Александър го отвела в Цариград, където успял да вземе семена за ранни домати от турските парници. Върнал се в родното си място и научил съселяните си да ги отглеждат, за да може доматеното производство да се превърне в техен поминък. Дълги години тези ранни зеленчуци били наричани в селото „цариградски домати”, а през 1896 г., когато още не били познати в много места в страната, стопаните от Куртово Конаре ги продавали на тържищата в София и Пловдив. Отглеждали ги в парници с „куртовско устройство“, както разказват съвременниците.
На връщане от Унгария дядо Александър минал през Сърбия и видял как хората там обработват коноп. Пренесъл наученото у нас и това се оказало ценна култура за българското селско стопанство. Отворил въжарница, като за всичко се съветвал с Евлоги Георгиев, който се подписвал в писмата си до него като „Важ усердни Евлоги”. През 1896 г. предприемчивият куртовоконарец станал един от основателите на първото акционерно-индустриално дружество „Коноп”. Целта му била да помага за разпространението на конопената култура сред местните земеделци и да основе фабрика за преработване на въжени изделия.
Първото конопено семе – 3000 кг, било внесено от Сърбия и раздадено за посяване на хората в Куртово Конаре и околните села. Новата фабрика можела да изработва по 50 000 кг кълчища на година, от които се получавали 40 000 кг готови изделия за продажба – различни видове въжета, чиято якост била изпитана от войскови части, плетени ремъци, поводи за коне, камшици, постелки за файтони и пр.
Основният капитал на дружеството бил 30 000 лева, като акциите се плащали на четири пъти в рамките на три години. Замисълът на това разсрочване бил да могат и по-бедни хора да станат акционери, а дружеството постоянно да разширява дейността си. През 11-те години на съществуването си то работело по договори за доставяне въжета и въжени изделия на всички правителствени учреждения.
В началото на ХХ век Александър Димитров създал със съмишленици в селото и „Ново кооперативно дружество за обща продажба на градинарските произведения”. За кратко той бил кмет на Куртово Конаре, като успял в това време да присъедини селото към Пловдивска околия. След това се захванал да помага на други хора в региона да развиват земеделие и да печелят от това. Възседнал кон, често пътувал из околните села и помагал на хората да обработват градините си. Починал през 1928 г.
„Бил е погребан в двора на църквата, но по време на комунистическата власт паметникът му бил изхвърлен някъде на гробищата. Чак след този случай научих от семейството си историята за прадядо ми – по мое време не се говореше за частната инициатива“, разказва Васка Маринова.
След 1989 г. паметникът на предприемчивия куртовоконарец е възстановен. Кореспонденцията му с Евлоги Георгиев обаче изчезнала и според наследниците му вероятно е била унищожена. Народната власт национализира легендарната му мелница и днес от нея е останала само полуразрушената й сграда.
Куртово Конаре възниква през 1760 г. със сливането на две съседни села – Куртово и Конаре. Още през 1925 г. било електрифицирано от електроцентрала „Въча” и това позволило мощния промишлен подем. Три години по-късно в него влизат капиталите на външнотърговските експортни фирми. Комисионерите им купували от хората куртовски домати и за първи път в България осъществили износа им за Виена. През 1935 г. била отворена обществена консервна работилница, същата година се създало и Допълнителното земеделско училище. Ръководел го първият човек, завършил агрономство в селото – Асен Къдринов.
През 30-те години на ХХ в. хората в селото започнали да мислят как да оползотворят доматите, за които няма пазар или пък са по-ниско качество. Така била построена вакуумна инсталация за преработката им в пюре, която спасила много производители от фалит. През 1939 г. върху дарен от общината парцел бил построен първият хладилник при гара Кричим, който да охлажда продукцията, предназначена за експорт.
В следващите няколко години кооперацията изкупувала домати, червен пипер, ябълки, грозде, произвеждала пулп от ягоди, които се изнасяли чрез Общия съюз на българските земеделски кооперации и частни фирми. През 1940 г. кооператорите от Куртово Конаре взели заем от Българска земеделска кооперативна банка и построили в двора на хладилника сушилня за плодове.
През 1960 г. селото отбелязало световен рекорд с набраните от овощните градини над 11 милиона килограма ябълки от сортовете „Куртовка“, „Карастоянка“, „Куртовска айвания“, „Кавак“ и „Кандиле“.
В края на 60-те години били построени 30 декара оранжерии. И днес производството на плодове и зеленчуци в района е традиционен поминък.
