И как тя е свързана с едно изображение в Мъглижкия манастир
Автор: Димитър Делийски
През 1909 г. казанлъшкият зограф Петьо Илиев – Ганин нарисувал в църквата на Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец” обща фреска на св. св.Кирил и Методий и св. Патрикий, епископ на Прусса (дн. Бурса). Св.Патрикий Пруски загинал за християнската вяра през 362 г. До главата на светеца, увенчана с митра, Петьо Ганин написал „Св. Священомученика Патрикиа епископа Прускаго”, до краката му – „Съ иждивението на ирландеца О`Махони”.
Дарителският надпис и митрата дават основание в печата да се появяват версии за тази фреска, които се свеждат до следното: че Петьо Ганин не е рисувал св. Патрикий Пруски, а патрона на Ирландската католическа църква св. Патрик; че в Мъглижкия манастир е създаден синкретичен култ към св. св. Кирил и Методий и св. Патрик Ирландски като модел за обединяването на Източната и Западната църква, което илюстрира фреската и че създатели на култа са архимандрит Йосиф Бакърджиев, управляващ тогава Старозагорската епархия, ирландският мисионер Пиърс О`Махони и казанлъшкият зограф Петьо Ганин. А някои тълкуват изображението, че светите солунски братя са колкото православни, толкова и католически светци, даже големият кръст, който св. Кирил Философ издига в центъра на фреската, е католически.
През май 2004 г. българската национална телевизия излъчи документалните филми „Татко О`Махони” и „Благодетелят”, които поддържаха лъжата, че в Мъглижкия манастир е нарисуван св. Патрик Ирландски. Но снимачните екипи, като не са били допуснати от игуменката майка Рахила да снимат в храма, заснели вместо истинската фреска нейна репродукция във вестник „За буквите – О писменехъ”, публикувана в бр. 15 от 1989 г.
Показвайки набързо главата на св. Патрикий Пруски, дикторският глас съобщаваше, че това е св. Патрик Ирландски. Още преди 11 века обаче в диспута с цариградския патриарх Анис св. Кирил Философ е обяснил: „Всяка икона е на този, чието име е написано на нея”. В случая изображението е надписано с името на светеца, професията му и местожителството му: „Св. Священомученика Патрикиа, епископа Прускаго”.
Има много причини св. Патрикий да бъде изобразен редом със св. св. Кирил и Методий. След обявяването на независимостта през 1908 г. България се готви да чества през 1910 г. 40-годишнината от учредяването на Българската екзархия. На Петьо Ганин е възложено да изпише черквата в Мъглижкия манастир. Всеки, който разбира от иконопис, знае, че зографите имат шаблони за всеки светец, съществуват и наръчници с рисунки на светиите. На въпросната фреска Ганин е прерисувал известната възрожденска литография „Свети славянобългарски учители Кирил и Методий – живоносен източник на Българската православна църква”, издадена в Белград през 1870 г. при учредяването на Българската екзархия. Сравнението между литографията и фреската отхвърля всякакви твърдения за католически светци и западно влияние в произведението на Петьо Ганин.
Но какво свързва светите братя със св. Патрикий Пруски? Градът Пруса се намира в полите на планината Олимп в Мала Азия, където е бил манастирът „Полихрон”, в който св. св. Кирил и Методий създават славянската азбука и богослужебни книги. Преди тях по тези места Христовото слово е разпространявал св. Патрикий Пруски. Това е схванато много добре от тогавашния старозагорски митрополит Панкратий, който поръчал да се изрисува друга фреска над главите на св. св. Кирил и Методий и св. Патрикий Пруски, която изобразява светите братя в манастирската килия в „Полихрон” в момент на работа върху създаването на славянската азбука и книги. Двете фрески образуват диптих, като фигурата на св. Патрикий Пруски с надписа си определя мястото на действието в горната фреска.
Предисторията на тези фрески започва на 31 юли 1887 г., когато новият княз на България – Фердинанд – слиза на козлодуйския бряг от парахода „Ориент”. Тук го посрещат момци в четнически дрехи, които пресъздават слизането на Ботевата чета. Обясняват му символичното значение на тази сцена и той, трогнат, обещава да увековечи паметта на загиналите четници и техния войвода. Князът избира за свой имен ден деня на Ботев – тогава честван на 19 май – и го прави национален празник. Като католик той има много имена и може да приеме още един небесен покровител.
През 1885 г. Комитетът по Съединението, начело със Захари Стоянов и Георги Бенев, решава Ботевият ден да се празнува на 19 май като противодействие на патронния празник на султана, който се отбелязва на същия ден. Правителството на Източна Румелия прилага мерки срещу празнуващите. Народът отговаря с протести и бунтове, които довеждат до съединението на България.
Честването на Ботевия ден в първите три години ставало на 19 май. Княз Фердинанд обаче налага за свой имен ден и честване на Ботев датата 18 май, за да не се противопоставя на султанския празник. Той е васал на падишаха и трябва да отдава почит на своя сюзерен на 19 май, а не на себе си и Ботев.
Фердинанд започва празнуването на имения си ден на 18 май, но го продължава и в ранните часове на 19 май, за да не „разсърди” първоначално избрания патрон. Захари Стоянов меко го укорява за това в броя на в.„Свобода” от 21 май 1888 г.: „На 18 май заедно с княжеския празник се празнува в София и паметта на приснопаметния български патриот Хр. Ботев. Множеството, което се беше събрало, се отправи в Двореца и поздрави Господаря с тезоимения му ден. Князът поблагодари и пожела на множеството да бъдат също тъй патриоти като покойния Ботев, паметта на когото празнуват”.
Едно съдбовно събитие, което разчиства пътя към царуването му, убеждава Фердинанд в правилно избрания имен ден и начина на отбелязването му. Негово Величество вече е уверен, че патронът му го покровителства – на 18 май 1894 г. пада Стамболов, а на 19 май князът назначава новото правителство на Константин Стоилов.
Но всъщност чий ден е 19 май според църковния ни календар?
От най-стария запазен славянски православен календар – Капониевите таблици – та досега 19 май е ден на св. свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски. Пояснявам пак, че той е бил епископ не на Прусия, а на Пруса, днешния град Бурса в Турция. Но може би прилагателното „Пруски” е звучало съдбовно за ухото на Фердинанд поради своята двузначност?! Все още никой не е подозирал за византийската му мечта, но тя започнала да се подразбира.
На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис преминава в лоното на православната вяра, поради което папа Лъв ХІІІ отлъчва баща му от католическата църква. При този акт Фердинанд за пръв път загатва претенциите си към Прусенската епархия и Витиния. А Витиния е зад Цариград...
Колкото и нелепо да изглежда, от историческо-правна гледна точка претенциите му са обосновани: още в дълбока древност Прусенската област е заселена с траки от територията на днешна България, които създали царството Витиния. Траките, преминавайки в Азия, били наречени витини, както сами твърдят; преди това се наричали стримони и живеели на брега на Стримон (Струма). Казват, че били изтласкани от отечеството си от тевкрите и мизите. Мизите са лидийски колонисти и по името на планината Олимп се наричали олимпиени.”(Херодот, VІІ, 74-75).
Това разместване на народите в древността довежда до появата на две Мизии – малоазийската край Олимп и европейската край Дунав, както и до смесването им в историческата литература. Положението е използвано много умело от гърците – когато от Римската империя се създава Византия, на територията на бившата римска провинция Мизия се появява българската държава. Претендирайки за тази територия, гърците наричат населението й „мизи” чак до падането ни под турско робство.
През 686 г. император Юстиниан ІІ преселва 208 000 български славяни от Солунско в Прусенско. През Х век император Константин Багренородни пише в хрониката си, че българите са станали постоянно население на византийската тема Опсикия, в която е и Пруса, и дават войници за византийската войска. След превземането на Търново султан Баязид преселил най-богатите търновски родове в Бурса – бивша столица на империята му, в която живеела майка му Мара, търновлийка.
Никола Начов дава в книгата си „Калофер в миналото” сведения за преселници в Бурса от Калофер и Копривщица през ХVІІІ-ХІХ век и за едно християнско село Сурсулук на 10 км от Бурса, населено с българи и караманлии. Името му се свързва с болярския род Сурсувул, издигнал се при цар Симеон и при цар Петър. Последният български цар Иван-Срацимир също бил заточен в Бурса и вероятно там е умрял. През 1916 г. във Виена умира Анна-Мария фон Мирбах, по баща Стерия Полихрони, която претендирала, че произхожда от последните Шишмановци.
Никомидийският митрополит е спомоществовател на църковната служебна книга „Октоих” („Осмогласник”), отпечатана в Цариградската патриаршеска печатница на 2 септември 1843 г., като е откупил 70 бройки! Понеже изданието се ползвало само от свещеници и понеже било на български език, това показва, че в епархията му, в която влиза и Бурса, е имало поне 70 български свещеници.
Установих имената на няколко български села в Брусенската епархия: Гьобел, Чатал тепе, Мандър, Коджабунар и Булгаркьой. Носиите на тяхното население са представени в изданието на БАН „Български народни носии”. Жителите им са прогонени от Турция в България след 1914 г.
Вековното разместване на населението в Прусенско и създаването на славянската азбука там е отразено в житието на св. Климент Охридски от Димитър Хоматиан (1216-1234). А един век преди него за Охридски архиепископ бил доведен от Олимп край Пруса монахът Йоан Просветеният, защото говорел на същото наречие, на което и охридчани!
Днес Пруса се нарича Бруса и е в Турция, но в града и околностите му пак се чува българска реч, защото след 1985 г. там заживяват 300 000 изселници от България, които се връщат у нас за празници и за избори и имат двойно гражданство. А от 24 май 2005 г. те вече празнуват Деня на славянската писменост „като най-светъл спомен от България”. Всичко това се случва днес на територията на бившето тракийско царство Витиния или известно още като античната Мизия.
Добри Ганчев отбелязва в „Спомени от княжеското време”: „Когато дойдоха в България руските гости по случай прекръстването на престолонаследника, Фердинанд бе станал смешен да им разправя, че в жилите му течала славянска кръв, защото и по баща, и по майка у него имало много славянско. По баща водел потеклото си от витинските князе, които били чисти славяни, а по майка бил прапраправнук на една руска княгиня, омъжена още през Х век за едного от родоначалниците на Капетингите.”
Ето славянското родословие на Фердинанд, описано от петербургския вестник „Свет” и цитирано от Алеко Константинов във фейлетона му „Смерть оппозиции”: „Първата руска християнска княгиня Олга, жена на княз Игор, е българка; Олга и Игор родили Светослав, Светослав родил Владимир, Владимир – Ярослав Мъдри; неговата дъщеря Анна се омъжила за Хенрих І Французски, а негов потомък е Людовик ІХ; майката на княз Фердинанд – принцеса Клементина – е потомка на Людовик ІХ. Следователно по майчина линия в жилите на Фердинанд тече и българска кръв от неговата прапрабаба княгиня Олга, причислена към светиите“.
Добри Ганчев продължава: „ На една от зазиданите в портата на „Св. Александър Невски” мраморни плочи бе заповядал да се издяла, че храмът е съзидан в царуването на Фердинанд І – потомък на витинските князе. След нещастията през 1913 г. плочата бе заместена с друга”.
zar ferdinand e bil hrabar smel balgarski patriot germanofil no ne dostatashno erudiran i umen i prosorliv kato diplomat i politik i kojto si e meshtael da obedini vsishki zemi naseleni s balgari no samo s hrabrost i smelost ne moshe da se pobedjjat protivnizi s mnogo pati poveshe resursi v shiva sila tehnika prodovolstvie i taj kato e bil samo balgarski i balkanski zar ne e bil mnogo na jasno s resursite na protivnikovite sili i tehnite vasmoshnosti v dalbokia im til balgaria e samo edna ot stranite zagubili vojnata no ako beshe speshelil vojnite sigurno shteshe da ima edin 11 metrov pametnik ot blagodarnite balgari i az kato negov podanik shtjah da presimuvam na balgarskoto belomorie a ne da mi se nalaga da imam mnogo pari za da presimuvam po tropisheskite ostrovi i poluostrovi .
