Соред родослова, който се продава в католическата черква „Св. Августин” в град Кобург, Германия, където е погребан Фердинанд, той по баща произхожда от древния род Ветин. От „ветински” лесно се става „витински” по българските езикови закони.
„А върхът на тази мания се изрази в известния портрет от художника Мърквичка, който го нарисува в костюма на византийски император” – коментира още Добри Ганчев. Портретът е размножен в 530 000 екземпляра върху пощенска марка. Тази мания подтиква Фердинанд, когато се обявява за цар на 22 септември 1908 г. да си поръча корона при немски златар в Мюнхен, точно копие на Юстиниановата. Показателно е, че Фердинанд изобщо не прави българска царска корона, тя остава само нарисувана, както казват сега – виртуална.
На следващия си имен ден, отбелязан на 18 май 1909 г., Фердинанд учредява най-високия орден в царството – „Св. св. Кирил и Методий”. В указа си по този повод той пише: „За да ознаменуваме и увековечим провъзгласяването на България в независимо Царство, учредихме днес ордена на светите равноапостоли Кирил и Методий. Тоя орден ще заема на всички времена първенствующе място между всички български ордени и ще се дава в редки случаи за велики заслуги спрямо Отечеството и Престола, като взимаме на Нас и Нашите наследници Великото му магистърство”.
Изящното ювелирно изпълнение на отличието обаче е перфидно издевателство над славянското и българското в делото на св. св. Кирил и Методий – кръстът на ордена е византийски, украсен с четири златни бурбонски лилии на фона на червени пламъци. Бурбонският знак е отбелязан и върху първия камък от верижката на ордена, едва следващите са украсени с лъвчета.
Върхът на издевателството е латинският надпис около фигурите на св. св. Кирил и Методий „Еx Oriente lux”, означаващ „От Изток е светлината” – който зачертава делото им, като същевременно загатва претенциите на Фердинанд за титлата „Император на Ориента” и амерението му да латинизира страната. Композицията на образите на светите братя е взета от същата литография, която е прерисувал Петьо Ганин по същото време в черквата на Мъглижкия манастир. Така фигурите на светите братя стават символ на българската вяра и държавност едновременно.
Фердинанд се е постарал да угоди и на другия си патрон – Ботев. Освен паметник във Враца, величеството отпуска на дъщеря му Иванка лична стипендия, за да се образова в чужбина. Към 1905 г. тя предприема събирането и издаването на Ботевите съчинения, но внезапната й нелепа смърт на 7 ноември 1906 г. осуетява това нейно намерение. По нареждане на Фердинанд книгата е луксозно отпечатана в Държавната печатница в София през 1907 г. Той се грижи и за единствения жив брат на Ботев – Кирил: праща го в Брюксел да завърши Военната академия, прави го началник на Военното училище в София, а после и хофмаршал в Двореца.
Князът изпраща на свои разноски да се изучи в чужбина и бъдещият професор по археология Богдан Филов – още едно чедо на Ботев другар и съратник от Калофер. Той е син на Димитър Генков Филов – руски и български офицер, който загива от български куршум на 20 февруари 1887 г. като един от ръководителите на бунта на русофилите в Русе срещу регентството и Стамболов, който бунт довежда до идването на Фердинанд като княз на България.
Богдан Филов съответно добре се отблагодарява на своя благодетел, като през пролетта на 1911 г. проучва старините в Мала Азия и Витиния и поднася на Фердинанд през 1913 г. монографията си „Софийската църква „Св. София”, в която научно доказва връзките между България и Мала Азия в областта на религията и архитектурата. Дори след абдикацията на Фердинанд интересът на Филов към Пруса не секва и през 1932 г. той предприема експедиция до Бурса с учители по история и география.
Под ръководството на архимандрит Йосиф Бакърджиев (личен стипендиант на Фердинанд в Женева и Мюнхен, от 1914 г., който става Търновски митрополит без да има нужния сан) и Пиърс О`Махони Петьо Ганин трябвало да изпише и небесния покровител на цар Фердинанд – св. Патрикий епископ Пруски, но изпаднал в голямо затруднение: в иконографията са наложени определени модели за лицата на светиите и иконописецът бил длъжен да ги спазва, но образът на св. Патрикий Пруски го няма никъде в нашата иконография. Най-вероятно Петьо Ганин е работил с някое руско издание на Строгановия наръчник за иконописци, в който св. Патрикий Пруски само е скициран с обяснителен надпис. Доказателство за това е изписаното на фреската „Св. священомученика Патрикиа, епископа Прускаго“, който иконописецът е преписал така, както е в родителен падеж в наръчника и не го е направил, както се полага – в именителен падеж: св. свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски.
О`Махони избавя Петьо Ганин от затруднението, като му дава картички с ирландския небесен покровител св. Патрик. Ирландците са си честитили с тях деня му, отбелязван на 17 март. О`Махони е приближен до английския кралски двор и често е приеман от Фердинанд, който е първи братовчед на тогавашния английски крал Едуард VІІ, с когото са деца на двама братя.
Това обстоятелство не може да не е оказало въздействие на Петьо Ганин. Той е приел предложения му образ, защото на картичката пише само „Св. Патрикиус” и в наръчника светецът е споменат без „епископ Пруски”. Зографът прерисувал образа от картичката, но се е подчинил на указанията в наръчника и е направил един хибриден образ – одеждите на св. Патрикий Пруски са православни и оцветени съгласно указанията, а не зелени като на картичките; брадата му е раздвоена като в наръчника, но митрата му е католическа. Този феномен – православен светец с католическа митра – едва ли е станал без указание „отгоре”, защото Фердинанд е имал обещанието на бъдещия папа Бенедикт ХV да го приеме отново в лоното на Католическата църква.
Фигурата на св. Патрикий Пруски с католическа митра на главата е като издевателството над ордена „Св. св. Кирил и Методий”. Нейната двузначност не може да се тълкува другояче, освен като реверанс на Фердинанд към католицизма. Запазването на това изображение се дължи на йезуитското образование на архимандрит Йосиф Бакърджиев и униатството на митрополит Методий Кусевич, а сега отново се използва в ущърб на Българската православна църква.
За отношението на Фердинанд към униатството споменава в свой доклад от 6 октомври 1913 г. австрийският външен министър Бертхолд: „Тайно! Царят ме попита какво е нашето становище спрямо униатското движение в Македония. Между македонските българи се забелязвало силно течение за сближаване с Католическата църква и то имало отзвук в България. Източното православие трябвало да бъде смачкано и България трябвало да стане голяма и независима върху латинска основа”.
Но има още една много важна и лична причина Петьо Ганин в залеза на живота си да изпише фигурата на св. Патрикий Пруски – гробът на бащата на зографа се намирал в Бруса (Пруса). Наричали го Ганин по името на майка му – известната сподвижничка и укривателка на Левски в Казанлък баба Гана, която е от Калофер. Тя се омъжила за пътуващия търговец от Пирот Илия Стефанов, който имал хан в Казанлък и магазин за килими в Бурса (там живеели много калоферски и копривщенски преселници, за които пише Никола Начов в „Калофер в миналото”, б. а.).
Илия Стефанов завел младата си булка Гана в Казанлък, където му родила син Петко – бъдещия иконописец Петьо Ганин. Бащата отишъл в Бурса по търговията си и умрял там при неизяснени обстоятелства. Турците разграбили имуществото му. Петьо Ганин бил тогава бебе на 40 дни. Така че с изписването на св. Патрикий Пруски той прави един вид помен на своя невидян баща, изчезнал в Пруса, тъй като името Патрикия означава именно баща, отец, татко. За връзката на изображението с баща му говори и подписът на художника на тавана на черквата – „П. Илиевъ”, а не „Ганинъ”.
В това свое начинание неслучайно той е бил подкрепян от Пиърс О`Махони, който също е останал без баща, когато е бил още пеленаче. А защо сиропиталището, основано от него в София, се е казвало „Св. Патрикий”, а не „Св. Патрик”, може да се обясни само с внушение от Фердинанд, който е визирал Пруса като български град в недалечното бъдеще. Негово величество даже бил определил униформата на питомците в това сиропиталище и се е снимал, нагизден с нея – това е дебърската народна носия.
Генерал Георги Вазов при емигрирането си в Турция посетил Одрин и снел окомерна скица на крепостта. После посетил и Бруса. През Балканската война участвал в генералския съвет, който обсъдил начина на превземането на Одрин и командвал войската в сектора, където е осъществен пробивът в крепостта. Ако Фердинанд беше влязъл в Цариград, вероятно генерал Вазов щеше да води и превземането на Бруса.
Но да се върнем към Мъглижкия манастир. Какво всъщност е изобразено в тамошния храм „Св. Николай Чудотворец”? Небесните покровители на цар Фердинанд, които моли за осъществяването на византийската си мечта: в нишата на левия прозорец е изрисувана пра-прабаба му – равноапостолна княгиня Олга, и новият му покровител св. Патрикий, епископ Пруски, символизиращ произхода на Фердинанд от витинските князе, който може би ще го качи на византийския трон. В нишата на десния прозорец е изографисана още една византийска и българска светица – св. Петка Епиватска, Търновска и Българска, от която Фердинанд получава царската си корона във Велико Търново.
Но тя затваря и идейния кръг около Пруса, защото според Григорий Цамблак, след като превзел Видин, султан Баязид изпратил мощите на св. Петка в Бруса. Там живеела майка му Мара и в параклис до църква, превърната в джамия, бил гробът на баща му Мурад. Апропо, и майката на султан Мурад е християнка – тя е дъщеря на Йоан Кантакузин.
Последна поличба за цар Фердинанд, свързана с датата 19 май, се явява през 1912 г., когато в този ден българо-сръбският комитет съставя съюзния договор срещу Турция.
Поради неотзивчивостта на протосингела на старозагорския митрополит нямах възможността да проверя дали цар Фердинанд не е посетил Мъглижкия манастир, за да се помоли пред фреската на Петьо Ганин преди да обяви Балканската война, като едва след това е отишъл в Стара Загора, където в черквата „Св. Богородица” прочел манифеста за обявяването на войната, а митрополит Методий Кусевич отслужил молебен за победа на нашата армия.
Иван Йовков пише в книгата си „Кобургът”: „Пурпурната далматика, извезана със злато и обсипана със скъпоценни камъни корона, точно копие на Юстиниановата, се намират в походния му сандък. Той вече си е измислил титлата, която ще носи занапред: Император на Ориента”.
Нека уточним, че „далматиката“ има значение на горна дреха (стихар), носена от католическите духовници, както и на старинна царска одежда (като стихара), обличана за тържествени поводи.
Върху пурпурната далматика на св. Патрикий Пруски, върху дясното рамо на светията Петьо Ганин със златиста боя е изрисувал везба с орнамент, съставен от висящи цветове на лилии – хералдическия знак на Бурбоните. По онова време те имат само един представител в България – цар Фердинанд.
А той е променил вече и облика на българските царски корони – мъжката и дамската са конструирани от бурбонски лилии. Нежните цветя се срещат и по българските пощенски марки, монети, банкноти, ордени и в герба! Неслучайно в том 7 на Академичната история на България управлението на Фердинанд е определено като „бурбономания”.
Едва ли Пиърс О`Махони е поръчал на Петьо Ганин да нарисува върху далматиката на св. Патрикий Пруски лилии без внушение от цар Фердинанд. Те стоят там като негов царски печат, но в полумрака на манастирската черква го вижда само онзи, който знае как и къде да гледа.
Старият иконописец обаче си е отмъстил за извършеното религиозно насилие над православната му съвест чрез „черна магия” – нарисувал е бурбонските лилии наобратно, надолу с главата. И цар Фердинанд стига само на 40 километра от византийския престол…
А ние и досега, без да осъзнаваме, празнуваме с най-голяма тържественост деня на св. Патрикий Пруски в деня на Ботев – 2 юни. Което си е 19 май по стар стил!
