Видният будител от фамилията – даскал Христо, е един от основателите на читалище „Четец“ и на първото българско училище в Несебър
Автор: Диана Славчева
Когато Паисий се е провикнал от страниците на своята „История славянобългарска“: „Българино, знай своя род!“, колкото и да се е възмущавал от ширещото се по негово време чуждопоклоничество, със сигурност е вярвал, че призивът му ще бъде чут и ще се предава през поколенията като свещена клетва.
Хубаво е, че все повече хора разравят семейните архиви и пожълтелите снимки, търсейки корените си и следите на своите прародители. Един от тях е Андрей Кудев, роден в Поморие на 29 януари 1948 г. Преминал на воводела между две хилядолетия – през 2000 г. в редовете на офицерите от резерва като подполковник, дотогава той изкачва стъпалата на войсковата си служба като командир на взвод, а после и на рота, началник служба ГСМ, началник химическа служба, началник отделение „Радиационна и химическа защита“ към областно военно управление, началник отдел „Гражданска защита“ при Община Бургас и зам.-началник „Гражданска защита“ на област Бургас.
През годините той събира много данни за рода си и успява да проследи подробно родословието си.
Фамилното име Кудеви произлиза от „куда“, което има значения на дружина, група, чета, както и на трупа при коледуване, а също и ято птици. Кое от всички тях се е имало предвид при наименоването на рода на Кудаците не се знае, но е известно, че много от тях са били видни просветители.
По непотвърдени данни фамилията произхожда от Кондофрей, Радомирско. Между 1520 г. и 1530 г. нейни представители се заселват в село Бутово, някога намирало се между с. Градец и Котел, но днес вече заличено от географската ни карта. Пре-данията разказват, че то е издигнато като крепост от кан Крум, за да защитава Котленския проход.
По-късно родът на Кудаците се преселва в Градец. Както се отбелязва в краеведската книга за това населено място, издадена от Градецката културна дружба „Съгласие” и написана от Хр. Димитров, „в най-личните места на селото са къщята на Юрдан Вавов, Петър Кудев, Вълко Деребейски, Муцкови“.
От това издание става ясно, че старата фамилна къща била построена „в красив тетевенски тип”. Тя била изградена отчасти с каменен зид и имала широка стреха. Била двуетажна, с външна дървена стълба. Сградата е запазена и до днес и се намира „в горната махала“, на улица „Руско Попхристов”, която, както повечето улички в балканските възрожденски селца и градчета, е доста тясна и постлана със стар калдъръм.
В размирните години на Априлското въстание и Руско-турската война една част от Кудаците се изселват към Сливен и Котел, а прадядото на Андрей – Христо Кудев, се установява в село Чимос (дн. Ахелой).
Христо Кудев, известен още с прозвището си Мишлина, е роден в с. Градец през 1846 г. Неговият правнук споделя, че за баща му Димитър в книгата на Христо Чомаков „Миналото на Медвен и Медвенските родове” може да се прочете: „През учебната 1848/1849 г. в Медвен учителства Димитър Кудев от с. Градец. Даскал Димитър се е учил в Бесарабия (3-4 години), а след това в Котел.
По това време даскал Димитър е въвел обучението на учениците си с Бероновия рибен буквар. Той ги е учил да превеждат от славянски на български, занимавал ги е с аритметика, география, българска история. По-късно е бил учител в Сливен, след което са го ръкоположили за свещеник, като през това време Сливенската епархия е била подчинена на Одрин“.
Андрей Кудев разказва още, че прадядо му е поддържал връзки с будни възрожденци от Котел и Жеравна. В тази връзка той е изяснил, че през 1875 г. новият революционен комитет начело с Георги Сава Раковски, създаден в Гюргево, избира Сливен за център на Втори революционен окръг. Във връзка с подготовката, организирането и вдигането на общобългарско въстание, което е трябвало да избухне между 1 и 11 май 1976 г., била създадена четата на Стоил войвода. В Котелско, Ямболско и в отделни други селища подготвени бунтовници чакали известие да се присъединят към четата. Между тях бил и Христо Кудев.
В сражение с турските потери дружината обаче била разбита. За тази трагична развръзка спомогнала една неочаквана и свирепа пролетна снежна буря, разразила се в околността на 8 май. След разгрома на въстаниците, над село Градец надвиснала заплахата да бъде опожарено, но Вечи бей се застъпил и срещу откуп от 20 000 лв. населеното място било спасено.
След тези събития бунтовниците, които изчаквали знак да се присъединят към четата, се разпръснали и тъкмо тогава Христо Кудев се изселва в с. Чимос. Там той започва да води сметките на евреина Мурдухай Коен, но след 2-3 години напуска чифлика му и се установява в Несебър. Тук през 1881 г. се жени за красивата Баласи, дъщеря на Тома Акрани и Хрисанти, и се посвещава на учителска дейност.
За целта в къщата в несебърската махала „Митропол“, в която живеело и семейството му, Христо създава килийно училище. Сградата на Първото българско първоначално училище в Несебър се построява през 1893 г.
Освен Христо Кудев, в тези трудни, но изпълнени с възрожденски ентусиазъм години, за развитието на училището много помагат също Добри Савов и новоназначеният учител Пеньо Апостолов Попов от с. Горица.
Покрай даскалуването Христо Кудев се включва активно и в просветителската дейност в морското градче. Заедно с няколко съмишленици през септември 1905 г. той основава читалище „Четец”, като до края на живота си остава съпричастен към просветната дейност и утвърждаването на българщината в града.
Даскал Христо умира на 22 февруари 1916 г. на 70-годишна възраст и е погребан в с. Тънково. С решение на Общинския съвет в Несебър от 11 октомври 2000 г. кварталите 103 и 104 от ЗРП на морския град в памет на народния будител са именувани „Кудаците“.
В негова чест потомците са поставили и паметна плоча, на която е отбелязано, че той е един от основателите на читалище „Четец“ и на първото българско училище в Несебър.
За друг един представител на рода, на който са известни само инициалите – В. Кудев, от споменатата вече книга „Село Градец (Котленска околия)” на Хр. Димитров може да се научи, че в това населено място „пръв път се дало представление в големия салон на основното училище, учебната 1887/88г.” и че той е участвал в него.
Това ставало на стъкмената от газени сандъци сцена, а ролите изпълнявали главният учител Х. В. Димитров и даскалите от Градец – Георги Кривошиев, Хр. Ж. Вавов, Д. Повиаков, както и Шивачите (панталонджиите) Коста Казасов от Сливен, В. Жеков и както вече споменахме, В. Кудев от Градец.
Пред жителите на селото били представяни пиесите „Руска”, „Геновева”, „Крум страшни”, „Стоян войвода”, „Селско мирозрение”, „Дървари”, „Дядо Иван социалист” и „Долу корсетите”, които се посрещали с небивал интерес. Както било редно за онези времена, женските роли се изпълнявали от мъже.
Парите, които били събирани от продажбата на билетите, се използвали за закупуване на учебници за бедните ученици и на книги за библиотеката.
За утвърждаването на българския и християнския дух в селото през 1832 г. се издига и православен храм, който носи името „Пророк св. Илия”, а през 1862 г. е построено и читалище. Първоначално то е наречено „Съгласие”, но през 1899 г. е преименувано на „Надежда”. В края на XIX век библиотечният му фонд наброявал 1254 книги.
От рода на Кудаците е и Къньо Кудев, за когото се знае, че бил скотовъд касапин. Цяло десетилетие – от 1920 г. до 1930 г., той бил кмет на комуната в с. Градец. Имал е 11 деца – 7 сина и 4 дъщери. Някои от тях починали още малки. А двама от синовете му са убити по време на войните в периода 1915-1918 г. – Коста Кудев, загинал в София, а Георги Кудев – по бойните полета в Рожден. Друг негов син – Васил Кудев, става първият кмет на Градец, избран след Девети септември. Неговият наследник пък – Стефан Кудев, и до днес живее в селото, в което някога се заселили предците му. Там е младши полицейски инспектор и синът му, също кръстен Стефан.
Много са още потомците на този славен род, които днес са пръснати из различни населени места на страната. Хубаво е, че те още пазят спомена за своите деди и ще могат да го предадат на идните си поколения. За да знаят и те своя род, както повелява Паисий.
