Българската бойна авиация отбеляза 103 години от създаването си с тъжна равносметка
Автор: д-р Петър Ненков
Неотдавна Българската бойна авиация отбеляза 103-годишнината от своето основаване, което даде повод за една доста тъжна равносметка.
При обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 г. за Балканската война въздухоплавателният парк на Царство България се състои от Щаб с началник майор Васил Златаров, Балонно отделение с командир поручик Йордан Казанджиев и Аеропланно отделение с два балона, оглавявано от поручик Симеон Петров.
В хода на войната общият брой на самолетите достига цифрата 29, а на летците-26.От тях 12 са българи и 14 са чужденци – осем руснаци, двама французи, един англичанин и един италианец. По това време бойната авиация е все още в начален стадий на своето развитие. Поради тази причина германският фелдмаршал Хинденбург смята, че бъдещето принадлежи на цепелина, а френският фелдмаршал Фош е не мнение, че самолетът може да се използва само за спортни цели.
Българските генерали обаче мислят по друг начин. Те за първи път в света формират аеропланни отделения към всяка отделна полева армия и за първи път в света използват самолета като бойно средство за разузнаване, фотографиране, бомбомятане и коригиране огъня на артилерията, в което българите внасят огромен принос за развитието на световното военно изкуство.
На 15 октомври 1912 г. пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев получават заповед да разузнаят турския гарнизон на Одринската крепост На 16 октомври 1912 г. със самолет „Албатрос» те извършват първия в историята на българската авиация боен полет. Преди излитането те взимат и бомби, които поставят в кошове, отстрани на самолета. Те са пуснати край одринската гара Караагач по влаковите композиции, натоварени с войсково имущество. Така тази дата става празник на българската авиация.
Италианското списание „Аеро” и хърватският вестник „Новости” отбелязват по повод подвига на българските летци: „Първата и най-голяма слава в авиацията принадлежи на българското въздухоплаване, понеже то първо в света през Балканската война, при обсадата на Одрин употреби аеропланни бомби и загатна за голямата роля на въздухоплаването в бъдещата война”.
Българската самарянка Райна Касабова пък става първата жена в света, участвала във въздушна бойна мисия. На 12 ноември 1912 г. от летището на Мустафа паша (дн. Свиленград) тя извършва 43-минутен полет заедно с летеца Стефан Калинов над обсадената Одринска крепост, над която от коша на „Албатрос”, с който летят, изсипва хиляди позиви, апелиращи турските войници да прекратят своята по-нататъшна съпротива. След завръщането си на летището в Свиленград, авиомеханиците от 1-во аеропланно отделение преброяват по тялото и крилете на аероплана десетки пробойни от турските куршуми.
На 19 октомври 1912 г. самолетът на поручик Христо Топракчиев при полет се разбива на земята, което коства живота на авиатора. Така той става първият в световната военна история загинал пилот.
При обсадата на Одрин българските летци използват руските бомби „Гелер” и български бомби, изготвени от капитана от инженерни войски Величков. Бомба разработва и поручик Симеон Петров, която става прототип на първата авиационна бомба в света. С незначителни подобрения тя е приета на въоръжение в други европейски армии.
На 17 ноември 1912 г. италианският авиатор Джовани Сабели и наблюдател майор Васил Златаров със самолет „Блерио XI" извършват въздушна бомбардировка на турските позиции край Одрин. По своята същност тя се явява втора в световната военна история, тъй като през 1911 г. в италиано-турската война в Либия италианците бомбардират от въздуха позициите на турско-арабските войски в пустинята.
Пилотът Симеон Петров извършва и първия нощен полет в историята на авиацията, а фотографът Стоян Терзийски за първи път в света прави разузнаване и заснемане от въздуха на турските укрепления при Одрин, което се използва от щаба на 2-ра армия при бъдещите бойни действия. Балонното отделение, освен за наблюдение на бойното поле при Одрин, се използва и за коригиране огъня на артилерията.
През втория период на войната Въздухоплавателния парк на Царство България се състои от 3 аеропланни и 2 балонни отделения. На 14 ноември 1912 г. се извършва първата в историята групова атака. Четири самолета в групов полет бомбардират Одринската крепост.
На 22 януари 1913 г. пилотът поручик Милчо Митев и италианският доброволец Сабели, като наблюдател, прелитат над Мраморно море, откриват и бомбардират турския броненосец „Хайредин Барбароса". Това пък е първата във военновъздушната история атака от въздуха на военен кораб. По време на Балканската война българската авиация извършва общо над 200 полета.
През Първата световна война Военновъздушното отделение на Българската армия е ситуирано на летището в Куманово, за да подкрепи настъпващите български части. С разширяването на фронтовата линия авиацията ни е пренасочена към летищата край Белица и Ксанти, като използва чисто новите германски самолети LVG.
На 30 септември 1916 г. френски самолет Farman навлиза във въздушното пространство на България, за да бомбардира София. От летището в Божурище, за да го пресрещнат, излитат няколко Fokker EIII. Един от тях е управляван от поручик Марко Първанов. Френският самолет успява да пусне бомбите си, без да нанесе материални поражения и жертви сред населението. Самолетът на Първанов атакува вражеския Ferman и му нанася повреди.
Френският аероплан е принуден да направи аварийно кацане, а екипажът му е пленен.
Българите успяват да заловят и един британски самолет Armstrong Whitworth F.K.3, който каца принудително и екипажът му е пленен. По-късно този бомбардировач е използван за нощни бомбардировки срещу съглашенските войски на Македонския фронт, като извършва 42 полета преди да бъде свален. При това пилотът Иван Узунов и неговият навигатор – подпоручик Попатанасов, успяват да приземят повредената машина и я подпалват. Екипажът остава 3 дни в тила на врага, след което се добира до българските позиции.
Ньойският диктат от 27 ноември 1919 г. орязва драстично българската армия и унищожава бойната й техника. През 30-те години на миналия век Сухопътните войски започват постепенно да се превъоръжават и реорганизират. Успоредно с това се създават и Въздушните войски. В плана от 1929 г. за военновременната организация и мобилизация на българската войска се предвижда всяка една от 4-те отделни армии да разполага с по един въздушен полк – общо 120 самолета. В разпореждане на Главното командване се предвижда да има една нападателна въздушна бригада с 302 самолета и един балонен полк. За нуждите на военноморския флот се предвижда да има един смесен морски орляк с общо 56 аероплана.
По-нататъшното развитие на структурата на въздушните сили е свързано с сформирането през 1930 г. на въздухоплавателен полк, който по-късно е наименован Дирекция на въздухоплаването. На 10 януари 1934 г. комисия към Щаба на войската прецизира плана за въздушните сили от 1929 г. и изготвя доклад за по-нататъшното им развитие. Предвидено е военновременните въздушни войски да се състоят от два основни компонента: войскови въздушни части, които се придават към отделните армии и флота, и самостоятелни въздушни части, които са в разпореждане на Главното командване.
Със заповед №78/28 юли 1934 г. съществуващият въздушен полк се преименува на Въздушни войски в следния състав: Щаб в София, 1-ви армейски орляк - Божурище, 2-ри армейски орляк - Пловдив, учебен орляк- Пловдив, морско ято-водолетище „Чайка” - Варна.
Със Закона за Военните сили, приет на 30 май 1940 г., Въздушните войски са определени като 4-ти род войска в Българската армия. След присъединяването на България към нацистка Германия на 1 март 1941 г. страната ни предоставя въздушното си пространство за предстоящата инвазия на германските войски в Гърция и Югославия. В отговор на това 4 югославски самолета Dornier Do.17Kb-1 нанасят на 6 април 1941 г. въздушен удар по Кюстендил и неговата жп гара. При атаката са убити 47 души, а 95 са ранени.
През декември 1941 г. България обявява „символична война“ на САЩ и Англия. На проведеното на 19 октомври 1943 г. под председателството на британския премиер Уинстън Чърчил заседание на Имперския комитет за отбрана, се стига до решението да бъдат извършени серия въздушни нападения над София, чиято цел е на България да бъде даден „суров урок” и тя да капитулира, като съюзник на Райха. За целта са привлечени част от съюзническите бомбардировачи, действащи над Италия и Германия, и е формирана нова 15-а въздушна армия.
Въздушно-настъпателна операция срещу България е планирана и реализирана в два основни етапа и се явява част от плана за въздушно настъпление в Европа, известен като „Пойнт Бланк”.
Българските летци безстрашно влизат във въздушната война с Англия и САЩ, като водят неравен двубой с огромните армади от „летящи крепости” и изтребители на съюзниците, подлагащи българските градове на жестоки бомбардировки. В тези боеве се ражда подвигът на поручик Димитър Списаревски, извършил първия в българската бойна авиация „въздушен таран” с „Либърейтър В-24”. Свалените от него противникови летци на четиримоторния бомбардировач до последно са вярвали, че се сражават с асовете на „Луфтвафе” и остават изумени, когато научават, че са разбити от българин.
„Живата торпила“ Димитър Списаревски влиза в световната енциклопедия на най-добрите майстори на въздушния бой, редом с поручик Ст. Стоянов, реализирал 15 въздушни победи, както и с командира на 3/6 изтребителен орляк, майор Ч. Топлодолски.
Непосредствено след Втората световна война българските ВВС въвеждат на въоръжение различни видове витлови съветски машини от типа Як-9, Ил-10, Ту-2 и др.
След Корейската война настъпва „реактивната ера” и в редиците на бойната ни авиация навлизат изтребители МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19, бомбардировачи Ил-28, както и вертолетите Ми-1. През 70-те години на миналия век „на въоръжение“ постъпват щурмови вертолети Ми-24 и самолети Су-25К и Су-22М4. Българските военновъздушни сили стават най-могъщите на Балканите и всяват респект у приятели и противници с броя на авиобазите, самолетите и вертолети, приети на въоръжение в бойната авиация , както и с високите им тактико-технически параметри.
Настоящият арсенал на българските ВВС е съставен предимно от няколко изтребители МиГ-21 и МиГ-29, останали от времето на Варшавския договор. И макар да сме вече в НАТО, недостигът на средства за военновъздушните ни сили продължава. Това влияе негативно върху бойната и летателна подготовка на летците.
За съжаление години наред властта у нас нехае по този жизнено важен въпрос.
Докарахме я дотам, че от първата държава в света, използвала самолета като бойно средство, днес нямаме модерни и изправни бойни аероплани, които да охраняват въздушното ни пространство. За срам и за позор, наскоро военният ни министър Николай Ненчев предложи други съседни нам страни да поемат опазването на въздушния ни суверенитет.
От някогашната слава на българската бойна авиация са останали само героичните спомени, които доказват храбростта на българските летци, бранили в продължение на 103 години родното небе от неканени гости! Те ни дават повод за гордост, но и провокират тъжни размисли от днешното състояние на бойната ни авиация.
