Келешлъците на Николай Генчев

Автор: Борис Цветанов

Под думите на Андрей Пантев за Людмила Живкова, че била „специфичен личностен феномен и досега покрит от взаимно изключващи се загадки, митове, отрицания и славословия“, би се подписал всеки познаващ професор Николай Генчев, като би се съгласил, че това са думи, прилягащи напълно за него.

„Феномен, който никога не е бил злобен, но е бил винаги безпардонен, на моменти скандален. Той нарича проф. Татяна Колева, която отдавна е меродавна и наставница на Георги Първанов, „проста селянка“– пише за историка изследователят проф. Недю Недев.
Николай Генчев беше дарование от ония, за които Георги Марков отбелязва, че „първият белег на таланта е независимостта – и творческа, и гражданска“. Той не цепеше басмата на цензурата – „оръжието на бездарниците“, както казваше пак Георги Марков, при все че знаеше, че най-здравият съюз на този свят е съюзът на бездарниците.

Николай Генчев е познат от многотиражките преди всичко като ценител на женската красота, пиянде и много близък на Людмила Живкова – неочаквано за всички – при все че я наричал слаботелесна, грозновата, нехаризматична. И че ходил на купони в дома й в ония предкатастрофални времена, в които Мила, както всички я наричали, била луда- млада и сбирките при нея на никотин и алкохол били пословични. Това, разбира се, е доста преувеличено, за да се спираме на него...
Така че Николай Генчев, за съжаление, е известен само в чернобяло, приписват му се всякакви измишльотини, да не се спираме на алкохола, в който имал съперник само в лицето на незабравимия Ламар...

Приписва му се дори идиотщината, че бил автор на почти всичките от 24-те гениални томове на ненадминатия енциклопедист, другаря Тодор Живков?!
През целия си живот професорът е бил далече от конюнктурата и се е борил за обективност в историята. „И на Запад – казваше в последните си години той – има криза, особено в историята, в образованието. Но на Запад причината не е като у нас – от политическо естество“. И вещаеше, че последствията „от сляпата идеология ще се чувстват дълги години“.

В онова болно, шаблонно, еднотипно време на монотонни стандарти любимото занимание на професор Николай Генчев беше да руши митове. Още на Христова възраст, в популярното тогава списание „Младеж“ (1966) той публикува статия под заглавие „Историята е учителка на живота, но кога?“.
Реакцията е светкавична – той е уволнен от университета.

„В статията – ще напише след време Н. Тепелиев – се правят директни упреци към българската историография, за фалшифициране на миналото, за подмяна на исторически ценности, за лъжливата светлина, в която се разглеждат  българо-руските отношения, особено по времето на Киевска Рус“.
Това всъщност не е ново. Луд-млад, още асистент, той се бореше срещу пълното отричане на всичко свързано с буржоазните правителства, пренареждането и преиначаването на националните културни ценности. Какво ли би казал днес, 56 години по-късно?!

Втората му книга „Васил Левски и бъдещият свят“ излиза през 1973 г. и е победа и за него, и за редакторката Марина Праматарова. Изданието веднага е инкриминирано, защото било внушавало... антируски настроения.
Да спрем дотук – това си е чиста ода. Може би, ако чете и ни гледа някъде от по-добрия свят, Николай Генчев щеше да се изчерви (това си му бе недостатък приживе), но ще махне с ръка, както е махал винаги: „По-добре човек да се изчервява от вълнение, отколкото от срам“. А той никога в живота си не беше се изчервявал от срам.

И да не забравим още едно пророчество: в икономиката – казваше историкът, всичко може да се изчисли и да се вземат мерки, никога не е късно. Но в духовната сфера няма цифри, с които да се изчислят пораженията и деформациите“.
Проф. Генчев винаги е бил бунтар. Не само като лудо-младо, но вече и като лудо- старо.
Като лудо-младо например той отказвал да подпише студентската книжка на Людмила Живкова, която традиционно не влизала на лекциите му (както прочее и при други преподаватели, но те си правели оглушки и дори без да ги търсят слагали парафа).

„От келешлък го правех“ – признаваше си като лудо-старо Николай Генчев, защото иначе не отказвал подпис на никоя студентка, дори въобще да не я е виждал в аудиториите.
Кой ли не го увещавал – особено Александър Фол, с когото били дълго време много добри приятели. Но и на него не цепел басма. На една от многобройните им разходки като асистенти Фол казал по адрес на БКП: „Абе, Кольо, тая ваша партия е много мошеническа партия, бе“. А Генчев отвърнал: „Ха така – партия тъкмо за тебе!“
Между другото, именно Николай Генчев става поръчител на Александър Фол за член на БКП през 1966 г.

Имало и друго скарване между двамата по-късно; дори през 1974 г. се стигнало до размяна на юмруци и оттогава ДС поставя над професора микроскоп. Фол е агент на ДС (тип доносник) още от 1962 г. (имал няколко псевдонима, любимият му бил Феликс), нима е случайно?
Но ето, че случайността сблъсква през 1967 г. Николай Генчев с Людмила Живкова. Това става една вечер на коктейл в реномирания тогава хотел „Плиска“.

Мила хваща тутакси бика за рогата: „Другарю Генчев, защо имате толкова отрицателно мнение за мене?“. А той, както обикновено подпийнал, веднага направил гримаса на безкрайно учудване: „Аз? Аз – лошо отношение към дъщерята на другаря министър-председател?!“.
Тогава, въпреки че „разбрах го намекот“, Людмила запазила самообладание, разказва в спомените си Николай Генчев. Тя го поканила да отиде с нея и компанията й в прочутото тогава заведение „Лебеда“. Там пили и се веселили, докато Маргарита Танева се върнала от дансинга разплакана – един негър, явно неслучаен, й предложил секс срещу това да й подари найлонови чорапи.

Николай Генчев скочил веднага. Васил Гюзелев (за него ще споменем пак) като добре знаел какво ще натвори професорът, спрял го и сам отишъл при чернокожия. И така го халосал, че трябвало после кофа студена вода, за да го свестят. Нахлули милиционери, които, като видели компанията на Людмила,се видели в чудо какво да правят. По едно време, издокаран като от алманах на хората на ЦРУ млад мъж дошъл при нашия човек и му подал десница: „Браво, другарю Гюзелев, здрава ръка имате“.



В категории: История , Горещи новини