Преди 80 години Божидар Здравков озеленява голите тепета. По негово време започва строежът на панаирното градче
Автор: Калина Николова
Има един пловдивски кмет, който може да се похвали с много изградени училища, болници, домове за възрастни хора, социални заведения за просяци и бездомници, бани, паркове, градини, мостове, хали, колодрум, акведукти и подпорни стени край Марица, със спасяването на тепетата, с утвърждаването на пловдивския панаир... При това без да открадне и стотинка за себе си! И това е Божидар Здравков, който успява да направи всичко това само за два мандата – от 1932 до 1935 г. и от 1936 до 1939 г. И до ден-днешен пловдивчани го смятат за най-успешния си градоначалник.
Божидар Здравков е роден в Пирот на 30 януари 1884 г., по времето, когато градът по силата на Берлинския договор попада на територията на Сърбия. След края на Сръбско-българската война семейството му емигрира в България. Той завършва право в Софийския университет, а след закриването му и скандала с освиркването на Фердинанд през 1907 г. заминава да учи в Загреб.
При завръщането си в България работи като съдия в Ямбол и Сливен. Тук се влюбва в бъдещата си съпруга Щилияна (Стела) Кутева. Двамата сключват брак и през 1914 г. се местят да живеят в Пловдив, където Здравков е назначен за заместник-прокурор. Съпругата му впоследствие оставя името си в културната история на града, тъй като благодарение на нейните усилия са създадени операта и музикалното училище. Пак с нейния принос започва и реставрацията на резервата „Старинен Пловдив“. Тя е и един от най-щедрите дарители под тепетата.
Малко след сключването на брака им Божидар Здравков заминава за фронта. След завръщането си в Пловдив в края на 1918 г. той заварва обеднели хора, патрулиращи чужди войници, невъобразимо високи цени на храните. На следващата година започва да работи като адвокат. Въпреки добрата си кариера, успява да си построи собствен дом едва през 1923 г. Проектът е дело на младия архитект Александър Върбенов, който успява да вдигне къщата за една година.
Божидар Здравков влиза в политиката, ставайки член на Демократическата партия. Като неин подпредседател той се кандидатира за кмет на изборите, проведени на 15 февруари 1932 г., и успява да ги спечели, въпреки че в общинския съвет са представени много партии и за мнозинство дума не може да става.
Здравков обаче се оказва в ролята на спасител и строител на града, който е затънал в купища нерешени от години проблеми. По това време Пловдив е с несигурно водоснабдяване, няма канализация, жегата през лятото е неописуема, тъй като няма зеленина, а дълговете на общината надхвърлят бюджета й за една година.
Най-напред новоизбраният градоначалник се заема да реши проблема с питейната вода. Дотогава единственият водоизточник е т. нар. Сотирски водопровод, който обаче е ненадежден, тъй като при обилни дъждове реките преливат и резервоарите му избиват. Подобна авария се случва в самото начало на кметуването му и градът остава без вода заради скъсан водопровод. Благодарение на това, че нивото на подпочвените води в Пловдив е високо, проблемът бързо е решен – незабавно започва изкопаването на кладенци, а с електрически помпи се изпомпва вода от водния резервоар под града.
Така селището е снабдено с алтернативно водоснабдяване в случай на буря или авария.
Божидар Здравков започва и изграждането на канализация. Следващата стъпка е в посока озеленяването на населеното място – градът е южен и много горещ, а по това време седемте хълма са голи. Единият от тях – Марково тепе, е почти унищожен, тъй като от началото на ХХ век от скалите му се добиват павета. Кметът повежда битка срещу каменоделното дружество и успява – отказва му 50-годишна концесия за добив на павета и чакъл.
Започва мощна кампания по залесяване, а принципът е да се засаждат толкова дръвчета, колкото павета се извадят от тепето. За да накара хората да гледат по нов начин на младата зеленина, Здравков променя наредбите на общината и нарежда всеки, пред чийто дом общинските власти посадят дърво, да го полива и огради. Ако то изсъхне, глобата е една месечна заплата. Битката му става легендарна и един столичен вестник отбелязва, че градът има две забележителности: „красивите тепета и Божидар Здравков кмета“.
Още при първия мандат се понася славата му на чист и почтен човек. За неговата неподкупност се разказват легенди. Веднъж му подарили торба с липов цвят, набран от градските липи. Здравков препратил подаръка към Пожарната команда, за да има през зимата топъл чай за огнеборците. Друг път кметът забелязал, че градските работници по чистотата метат първо пред неговата къща. Излязъл навън и им забранил, като им казал да почистват най-напред града, а накрая улицата пред дома му.
Общината имала градина за зеленчуци. Още като седнал в кметския стол, по навик градинарят му отнесъл кошница с пресен зарзават. Кметът отказал, тъй като това противоречало на принципите му на честен градоначалник и нахокал общинските първенци, които се стараели да отделят дажба за градския управник.
Божидар Здравков лично обикалял града в 6 часа сутринта преди работа, за да види къде и какви проблеми има и често се шегувал, че го познават дори и кучетата. Когато поема управлението, заварва Пловдив с близо 28 милиона лева дългове, натрупани за електрификацията на града.
Огромна е и нуждата от десетина нови училища, тъй като в първите десетилетия на ХХ век в града се заселват бежанци от Беломорска Тракия и Македония, които оформят цели нови квартали в южната му част. За да се обучават техните деца, общината изтегли заем за построяването на необходимите училища.
За да се плащат задълженията, Здравков решава, че Пловдив трябва незабавно да повиши приходите си, които към онзи момент са под половин милион лева годишно. Но как да стане това, като градът няма нито софийския водопровод, нито халите и трамваите на столицата? Той отново решава проблема със заеми, но обезпечени с държавна гаранция и погасителни планове, разчетени до стотинка.
С парите построява кланица, за която градската управа събира такси. Впоследствие към нея е изграден хладилник, който също става източник на приходи. Следващите инвестиции на общината са в консервно предприятие за производство на доматен сок и за организиране на общинска служба по градския транспорт с омнибуси.
Проблемът с непогасените дългове за електрификацията кметът решава като въвежда строг ред в плащането на сметките за ток. Намира начин да спре и постоянните разливи на река Марица, като построява каменни диги от двете страни на коритото.
При управлението на Божидар Здравков е построена съдебната палата, общински дом, мостът „Ландос“, родилен дом, болница за туберкулозно болни хора, квартални бани, нови хали, колодрум и още много обществени сгради.
Градоначалникът има огромен принос и за спасяването на Стария град от разруха. Той освобождава от данък собствениците на стари къщи, за да запазят автентичния вид на резервата и започва археологически разкопки. Успява да осигури за общината днешната сграда на Етнографския музей, известна като Куюмджиевата къща. През 1930 г. тя е купена от италианския търговец на тютюни Антонио Коларо, който възнамерява да я разруши и да построи на нейно място тютюнев склад. Но Здравков изчаква търговецът да изпадне в несъстоятелност и печели къщата за общината без търг.
Пак благодарение на него пловдивският мострен панаир се утвърждава като международно изложение. Дотогава то се организирало в сгради на пловдивските училища, но по време на неговото управление започва строителството на първите палати за изложителите върху голям общински терен.
Така за двата му мандата калта и прахолякът в Пловдив изчезват и селището се превръща в модерен европейски град. Само кметската къща на ул. „Никола Козлев" 1 остава същата – скромна и без излишен лукс. Днес малка паметна плоча напомня за стореното през седемте години от управлението на Здравков.
След държавния преврат на 19 май 1934 г. кметските избори са отменени и започва масова смяна на управници в цялата страна. Тогава цар Борис III казва за пловдивския градоначалник: „Бай Божидар е най-добрият кмет в България, защо посягате на него?“. Авторитетът му е безспорен и след 9 септември 1944 г. той е единственият български кмет, който не е подлаган на репресии. Умира на 75-годишна възраст на 25 септември 1959 г.
