Два пъти пропадат опитите на властта да направи проф. Николай Генчев царедворец
Автор: Борис Цветанов
Продължение от миналия брой
Стигнахме и до Васил Гюзелев. Той е вербуван от ДС, но във външното разузнаване – бил е разузнавач от идеологически подбуди. В архивите има само две-три разписки за получени от него дребни суми, а има принос в издирване на исторически български ценности в чужбина и е привлякъл много чуждестранни учени да работят за българската кауза.
През 1980 г. Гюзелев е отстранен от апарата на ДС заради критични изказвания по адрес на властта, но най-вече заради близкото му приятелство с Николай Генчев – по това време най-активно разработван от службите, което е отразено в досието му, носещо название „Дърдорко“.
Близкото познанство на професора с Людмила продължило още същата вечер след инцидента в „Лебеда“. Поради вече натегнатата атмосфера, Мила поканила всички: „Да продължим у нас.“
Колите за нула време преместили пияната компания от Панчарево до „Оборище“ и там всички пили и се веселили до сутринта.
Генчев бил поканен още два-три пъти в дома на „принцесата“, но ставащото там не допаднало на вкуса и характера му. Най-вече защото под масата най-редовно се търкаляли Александър Фол (днес го представят едва ли не за дисидент), агент-доносникът Тодор Рибаров (който ще стане лява ръка на Людмила във фондацията „1300 години“), Милен Семков, подмазвачът Любомир Левчев, Павел Писарев, разни блъскащи се един друг за дясното коляно на Мила художници, артисти и пр...
Генчев е можел да направи кариера само с помръдване на пръста както около Людмила, така и ако избяга на Запад като приятеля си Асен Игнатов (в досието за него той е под псевдоним „Плъх“).
Но Генчев остава в България – живо потвърждение на достойнството, за което говори Блага Димитрова в едно интервю пред Ани Доберон през 1977 г. в Nouvelles Litteraires. В него тя отбелязва: „Всеки творец трябва да поеме подходяща позиция в страната си... В България има интелектуалци, които това правят – работят тихо..., емиграцията не е разрешение. Всеки трябва да мери съпротивата си по трудностите, пред които е изправен в страната си и всеки ден трябва да се бори за свобода“.
Самостоятелно до подобен извод стига и Георги Марков, който според едно предаване на Би Би Си през 1979 г., в последните си месеци се самообвинявал, че не е останал да се бори за ръкописите си в България, вместо да търси свободата в чужда държава“.
На въпрос на Кеворк Кеворкян към Желю Желев кого най-много уважава, тогавашният президент отговаря без колебание: „Николай Генчев“. Защото ходил при Тодор Павлов и издействал прекратяване на заточението му, а после бил и рецензент на „Фашизмът“.
Преди да преминем пак на весела вълна, ще добавим, че ако за ДС Генчев бил „Дърдорко“, то приятелят му Анжел Вагенщайн бил „Хитрягата“.
Когато Генчев започва научната си кариера, режисьорът, писателят Вагенщайн изрича (годината е 1958-ма) безпрецедентни еретични мисли след появата на филма му „Ребро Адамово“: „Може да не сте виждали досега обикновена човешка болка да се показва на екрана, но по-добре да свикнете с това, тъй като отсега нататък ще правим такива филми“.
Аналогични са идеите на Генчев в историографията. Продължаваме със „сбирките“ в двореца на Людмила.
По онова време в дома на Тато имало два „салона“. Първият бил този на Мара Малеева. Там се срещали генерали и комисари от бойните години, които пият лимонада, а по-късно и анатемосваната дълго време кока-кола, тихо си пеят „Широка страна моя родная“, „Партизан за бой се стяга“, „Шумете дебри и балкани“, за да се свърши с „Помнят вси атамани, помнят полские пани...“.
При Людмила Живкова вторият салон бил нещо като първия, но в криво огледало.
Дванадесетгодишно шотландско уиски, водка „Смирноф“, шоколадени демократични приказки, на които най-голямото ухо е Тодор Рибаров.
И Николай Генчев решава да зареже неприятната му компания. Направил два пъти номера и наистина повече не бил канен.
Първият път отишъл с едно подпийнало като него момиче, което пък Людмила познавала и ненавиждала. Фол го замъкнал настрана: „Мъкнеш тука всякакви курви, това е сериозен дом, престани да се правиш на маймуна!“.
„Вторият път – даваме думата на самия Николай Генчев – поведението ми бе още по-отвратително... Бяхме се напили яко. Милен Семков показа героизъм като изяде сам огромна бяла торта. А аз, като поисках разрешение от домакинята, счупих чиниите на един много скъп сервиз, удряйки ги една друга в стените. Всички ме гледаха втрещено, но аз продължавах да разигравам пиянска шега. „Какво сте ме зяпнали бе, будали – нищо не разбирате. Този дом не е останал до един сервиз“. Така пропаднаха опитите да стана царедворец“.
Сега да видим и защо е идиотщина клюката, че пишел речи на Тодор Живков. В заведеното, както знаем от 1974 г. (по-точно на 2 декември) досие „Дърдорко“ има подобни планове за надзор, посочена е агентурата, назначена да следи професора, черно на бяло са заповедите за подслушване на телефона му, поставяне на микрофон в служебния му кабинет и още, и още секретни мероприятия.
Властта е обезпокоена (най-вече от донесения на Фол и Рибаров), както пише професор Недю Недев, че чрез лекции и публикации професорът развращава студентската младеж.
За него цар Борис Трети бил гъвкав политик, одобрявал царуването му, подкрепял вражески настроени студенти (Георги Фотев, Едуард Захариев и др.). Особено внимателно били следени забежките му по студентки. Според големия шеф на Шесто Антон Мусаков, който след Десети ноември се опитва да представи ДС като демократично учреждение, Генчев бил в онова време „фракционер, тероризирал онези преподаватели, които не играели по гайдата му“.
Още, според доносниците, отричал партизанското движение и смятал, че Никола Петков никога не е работил за каквото и да било чуждо разузнаване.
Написахме това-онова за тоягите на Политбюро, чието оръжие бе ДС. Но е имало опити и да му се дадат морковчета. Дошли с кашони. Дадена му е контрактация от 10 000 лева през 1981 г. за книга за възрожденския Пловдив. В онова време с тия пари е могло да се купи мебелиран апартамент.
Смята се, че предложението за кашона с моркови е на Людмила и Александър Фол.
Материалите за изследването дори не е трябвало да си ги събира лично, а са му предоставени на тепсия от пловдивски историци, музейни работници и къртове от архивите. Присъдена му бе, не без държавна намеса, Хердерова награда. Лекуван е на държавна субсидия в Западна Германия...
Дето и друг път сме казвали: напразни усилия на бездарието! Професор Николай Генчев изрита и морковите.
Пропада и този опит да стане царедворец.
dobre e balgarite da spodeljat mnenia za minalo i badeshte i da imat dobri posnania po balgarski i nebalgarski istorii i shushdi esizi
i da ima tmalko humor i poveshe fantasii za hubavi neshta
az naprimer kato ne varvi s roljata na odissej se opitvam s roljata na cincinnat us pilatus sindbad onassis i mnogo drugi roli na uspeli mashe
i taj kato govorja nemski kato balgarski no znam i da mislja dobre po anglijski frenski no ne govorja perfektno drugi esizi to si kasvam ako bjah kato graf von monte kristo i imam krepost kojato e prevseta otvatre ot kupeni ot moi ne prijateli hora ot personala za da usnavat kakvo mislja da pravja i kak shiveja tp bih otgovoril na frenski salut a madame lili en betten kur ,francois et charle aznavur ,
mesdames ,messieurs si j,ai le histoire comme monsieur graf von monte kristo
je ne veux pas vengeance mais je veux dir j,aime la liberte a bon sante ,j,aime l,amour j,aime un vie en bon sante et beaucuop d,argent ,j,aime mes belles femmes et mes enfants privee et je suis tres content mais toute d,abord beaucoup d,argent de mes ami rich et independent .
