Генерал Анастас Бендерев е свидетел и участник в едни от най-бурните събития на вододела между две столетия
Автор: Петър Ненков
Съдбата на генерал Анастас Бендерев е богата на преломни и трудни моменти, в които животът му често пъти виси на косъм. Той става свидетел и участник в едни от най-бурните събития в края на XIX и началото на XX век – Съединението, Сръбско-българската война (1885 г.), Първата световна война (1914-1918 г.), Октомврийската революция (1917 г.) и Гражданската война в Русия (1917-1922 г.)
.
Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Първоначално учи в класното училище в родния си град, а след това – през 1876 г., завършва прочутата Априловска гимназия в Габрово и става учител в търновското село Самоводене. Впоследствие е назначен за даскал в Горна Оряховица.
Той взима активно участие в Априлското въстание през 1876 г. и воюва срещу турците в четата на войводата Георги Измирлиев.
След разгрома на въстанието заминава за Сърбия и през лятото на 1876 г. се записва доброволец в 4-та българска доброволческа чета на войводата Тодор Велков, с която участва в Сръбско-българската война.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) заминава за руския град Николаев, където продължава образоването си в местната гимназия.
След Освобождението се завръща в България и се записва в новосъздаденото Военно училище в София, което завършва с отличие с първия му випуск през 1879 г. Като млад офицер е разпределен на служба в 3-та пеша батарея и е назначен за флигеладютант на княз Александър Батенберг. По-късно става адютант на военния министър и командир на специална гранична рота в Кюстендилско. През пролетта на 1880 г. е назначен на служба в 6-а пеша батарея.
От есента на 1880 до 1883 г. учи в Генералщабната академия на руската армия в Санкт Петербург. Като слушател в академията кара войсковия си стаж в 7-ма конна дивизия и в 1-ви хусарски Сумски полк.
След завършване на академията е назначен във 2-ри конен полк и отново е привлечен в конвоя на княза. През 1884 г. заминава пак за Русия, където изкарва двегодишния курс на обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург.
След завръщането си в България служи в 1-ви конен полк. През месец октомври 1885 г. става началник на Военното училище. На този пост изкарва едва няколко месеца. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
От запад се задават буреносните облаци на войната. Сръбският крал Милан, подтикван от австро-унгарската политическа върхушка и възползвайки се от факта, че българската армия е концентрирана на турската граница за отразяване на евентуална агресия от Османската империя, нахлува с войските си през границата и настъпва към София. Срещу сърбите се надига всичко годно да се нареди под знамената на застрашеното Отечество. Ротмистър Анастас Бендерев взима активно участие в бойните действия.
Той командва десния фланг на българската войска в генералното сражение при Сливница и се проявява като храбър и талантлив командир. След това отново се изявява в последвалото контранастъпление на Българската армия.
След победоносния край на войната той е избран от княз Александър Батенберг за член на неговата свита. През юли 1886 г. е назначен за член на Главния военен съд. Въпреки че е фаворизиран от Двореца, Бендерев не може да прости на монарха суспендирането на Търновската конституция и водената от него антируска политика. Затова с Радко Димитриев, Атанас Узунов, Олимпий Панов и други офицери русофили става един от главните организатори на преврата срещу княза през 1886 г., довел до неговото детрониране.
След последвалия контрапреврат, организиран от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон подполковник Сава Муткуров, за да не се пролива братска кръв, заедно с другите организатори на преврата той напуска пределите на България и оглавява Комитета на офицерите емигранти.
Заради задочното си участие в избухналите бунтове на офицерите русофили в Русе и Силистра, които са жестоко потушени, е уволнен от армията и заминава за Русия.
През 1887 г. постъпва на служба в руската армия. През месец ноември 1895 г. неговите командно-организаторски качества са оценени по достойнство и той е привлечен на служба в Генералния щаб на руската армия. След това последователно заема длъжностите старши адютант в щаба на пехотен корпус и щабен офицер за поръчения към щаба на Туркестанския военен окръг.
През 1900 г. е изпратен от руското правителство на дипломатическа мисия в Китай, Персия и Бухара, с която се справя успешно. В периода 1904-1905 г. взима участие в Руско-японската война в Далечния изток като командир на казашки полк. Войната е загубена безславно от руското самодържавие заради некадърни руски генерали и по-слабото въоръжение, въпреки проявения от руските воини героизъм.
През 1910 г. Анастас Бендерев е повишен в звание генерал-майор. През 1914 г. е назначен за генерал-квартирмайстер на Туркестанския военен окръг на руската армия и тук, сред пясъците на пустинята, той отново проявява своя талант на войсководец.
През Първата световна война (1914-1918 г.) генерал Бендерев е командир на конна бригада и дивизия, а впоследствие – началник-щаб на корпус и командир на 126-а пехотна дивизия в 12-а руска армия. В разгара на войната – през 1916 г., е повишен в звание генерал-лейтенант.
След избухналата на 7 ноември 1917 г. в Русия Октомврийска революция той взема участие в последвалата Гражданска война като командир на корпус в офицерската армия на генерал Деникин, която настъпва от юг срещу Червената армия. След разгрома й Бендерев става командир на корпус в армия на барон Врангел и през периода 1918-1919 г. воюва на Кримския полуостров срещу червеноармейските войски на Михаил Фрунзе.
През 1919 г., заедно с остатъците от разбитата белогвардейска армия, идва в България и става представител на белогвардейците пред българското правителство. От 1920 до 1923 г. работи като счетоводител, а впоследствие и управител на мелница. През 1925 г. купува акции и става чиновник в мини Перник.
Славният генерал умира на 17 ноември 1946 г. в София , оставяйки след себе един драматичен и противоречив живот.
За заслугите си към българската и руската армия и за проявена храброст на бойното поле той е награден с високи български и руски военни отличия: ордена „За храброст" – 3-та степен, руския орден „Св. Анна" – 1-ва степен с мечове, руския орден „Св. Станислав“ – 1-ва степен с мечове и руския орден „Св. Владимир“ – 2-ра и 3-та степен с мечове.
Той е автор на книгите „Писма за причините за детронирането на княз Александър Батенберг“ (1887 г.), „Военна география и статистика на Македония и съседните й области на Балканския полуостров“ (1892 г.), „История на Българското опълчение“ (1930 г.) и „Кратък статистически обзор на България“.
