Малцина са наясно, че Киев е основан от някогашен български владетел
02 Декември 2015, Сряда
През лето 615 Буорган (Бат Орган), предводител на болгарите, населяващи Приднестровието (Кара Богар), отива в Рум и обявява, че скъсва връзките си с аварите
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
и е готов да сключи съюз с Рум против тях. Румският кан много се зарадва, защото аварите непрекъснато нападат земите му, отмъквайки хора и добитък. Той признава за независим владетеля на Кара Богар и сключва съюз с него против нашествениците. Възрадват се и българите, защото аварите не били честни съюзници, винаги си присвоявали повече от уговорената за тях плячка.
Избрали за предводител на войската си сина на стария, прославен в битките Алгурн-Кубрат, наричан още Бансту (Башту), и започнали да се готвят за поход срещу аварите. По заповед на Кубрат, през 620 г. по-младият му брат Шамбой (Шамбат) изградил на мястото на аула Аскал, при възвишенията Куян-Тау, град Баниту и се отправил на поход срещу аварите с войска, съставена от болгари, анугийци и саклани-руси, наброяваща 12 хил. души. В няколко битки разгромили аварите и завоювали част от страната им. След това Шамбой се провъзгласил за независим владетел, нарекъл държавата си Дулаба (Дуло род).
Кубрат бил много недоволен от това и му заповядал да се върне при него, но Шамбой отказал. Българският владетел много се ядосал и го обявил за прогонен от Кара Болгар, поради което Шамбой получил прозвището Кий (Отрязан).
Шамбой-Кий обаче никак не се обезпокоил от това и се заел да управлява създадената от него държава Дулаба. Но тя била малка по територия, затова нападнал и разгромил фарангите и алманците, и присъединил техни земи към своята държава. Тя се разпростряла върху днешна Западна Украйна, Словакия и Трансилвания. Съградил си столица, която нарекъл на прозвището си Кий, и така поставил основите на днешния град Киев. Оженил се за татарска принцеса и получил като зестра полуостров Крим и част от Приазовието.
Построил кораби и търгувал с Византия, Египет, Венеция и Генуа. През територията на Дулаба преминавал най-прекият път от Азия към Европа, по него се движели кервани в двете посоки, които плащали солидни такси за преминаване, както и за правото да пият вода от чешмите, а конете и камилите им – от реките.
Шамбой си построил голям дворец в Кий с огромен парк по река Днепър. В него имало изкуствени езера, в които плавали лебеди, диви гъски и патици. Развъдил в близката гора елени, защото много обичал да ходи на лов.
Така царувал 33 години. Обаче покорените от него народи и племена се разбунтували, а той нямал достатъчно войска да се справи с тях. Принудил се да търси убежище при брат си кан Кубрат. Той бил забравил неговото непокорство и го приел радушно. Върнал го на поста управител на град Баниту. Шамбой управлявал справедливо, населението го обикнало и дори нарекли града с прозвището му Кий. Това е днешният град Киевец (Малкият Киев).
Откъде черпим сведения за държавата Дулаба и за нейния владетел Шамбой-Кий? Първоизточник е написаното през 882 г. от Михаил Банцу (Башту) ибн Шамси Тебир „Сказание за дъщерята на Шама“ (в оригинал „Шан кизи дастани“), известно в България като „Сказание за дъщерята на кана“. То е съставено от ръкописи на книжовници от Волжка България. Става дума за първородната дъщеря на Шамбой-Кий, която била поетеса и написала 1647 стиха за рода Дуло, към който и тя се е числяла.
За съжаление само в стих 1331 е спомената Дулаба, създадена от нейния баща. Но сведения за тази древна държава се откриват и в някои западноевропейски ръкописи, в които тя е наречена Само. При всички случаи, това не оспорва факта, че е съществувала една малко известна днес българска държава, макар и само за 33 години. Предполага се, че иззетите от Волжка България ръкописи се намират в Кремъл, но, за съжаление, достъпът до тях е забранен още по времето на Сталин, а забраната и досега не е отменена.
Патриотичен календар
27 ноември 1916 г. — Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево по време на Първата световна война
27 ноември 1919 г. — Александър Стамболийски – по това време министър-председател на България, подписва унизителния за страната ни Ньойски договор
28 ноември 1878 г. — В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
30 ноември 1944 г. — С освобождаването на сръбския град Нови пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция
1 декември 1347 г. — Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора
1 декември 1972 г. — С извеждане в Космоса на българска апаратура на съветския спътник „Интеркосмос 9” България“ е вписана като 18-ата космическа страна в регистъра на ООН
2 декември 1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва
3 декември 1912 г. — Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия, влизащи в състава на т. нар. Балкански съюз
