„Президентът“ на НРБ се присмиваше на комунистите: „Да стане Сталин от гроба да си види наследниците“
Автор: Борис Цветанов
Много рядко внасям личен елемент в текстовете си, но сега направо започвам с такъв.
Преди 41 години в града ни бе гост Доньо Донев и както си бе по традиция, винаги имаше от управата поне трима глупаци, които приключваха срещата с другарска вечеря в представителен ресторант.
Ние със съпругата ми (читателят я знае като Кристина Кирилова, светла й памет!) седяхме в края на трапезата, а още по в края бе приседнал мъж, олицетворяващ цялата тъга на света. Жена ми реши да го разсее, а в онова време тия работи ставаха обикновено с вицове. И тя му разказа един, който накрая завършваше с думите: „Пекови си пеят, Живкови си живеят, Трайкови си траят...“.
Оня стана син-зелен и като викна: „Искаш ли да спиш в участъка?!“. Сега пък аз се изрепчих: „Ние сме социалистическа държава, няма участъци“. Топката успокои Доньо...
Оказа се, че този цербер на властта бил ухото на ДС – синчето на члена на Политбюро Григор Стоичков и мъжле на Йорданка Христова, Димитърчо Стоичков... Толкова за личния елемент.
В ония години, като се понапъвахме малко, минавах за добър сатирик и твърдя, че ако човек иска да научи историята на един народ, не трябва да чете мастити професори, още по-малко мемоари, а да събира и подрежда вицове.
Този виц, който разказа жена ми обаче, не бе докрай истински в същността си. Защото бай Георги Трайков не си траеше и не цепеше басма никому, особено на ония от висшия ешелон.
На фона на сегашните президенти – кой от кой по-комичен и примитивен от четвърт век (дано Луна като стане президент малко покачи нивото), бай Георги Трайков (официално председател на Народното събрание 1964-1971 г., но винаги изтъкващ, че е де факто президент) изглежда като Гъливер в страната на лилипутите.
Най-забележителното в него беше чувството му за хумор, остроумието и употребата на пословици и поговорки.
Веднъж казал на Тодор Живков, който изразил недоволство от братското БЗНС: „Който иска да язди магарето, ще му търпи и миризмата“. Друг пък, пак на Тато, по причина, че очаквал нещо повече от земеделците, му рекъл: „На прехвалени ягоди с голяма кошница не се ходи“.
След Десети ноември някакви пишман демократи веднага анатемосаха Георги Трайков като ренегат, кукла на конци, предател, продал земеделския съюз, богато възнаграден за послушание.
В действителност, ако все пак БЗНС (в периода, докато той му беше начело) бе запазил някаква самостоятелност, на лидера му се дължи. Така нареченото казионно БЗНС стана истински такова едва след оглавяването му от комичната фигура Петър Танчев.
Мнозина от членовете на Земеделския съюз живееха с чувството, че са един вид „възможната опозиция“, „прикрит въглен“... Неслучайно от членове на БКП съм чувал: „То май земеделците са по-хора от нас – комунистите“.
Ние няма да правим манифести, а ще се опитаме да предложим все пак нещо любопитно за читателя, а казахме вече, че отличителната черта беше неговото остроумие.
Анчо Бекяровв, служил четвърт век в УБО, скитосвал из разни резиденции, съобщава как къде на шега, къде наистина, бай Георги Трайков казвал: „Ти да си виждал беден президент?!“, друг път: „Как аз ще ви чакам, бе – вие да сте виждали президент да чака?!“.
Веднъж взел със себе си комуниста Анчо Бекяров със земеделската делегация, която заминала за Полша по покана на президента на братската страна Завадски.
На летището дъщерята на полския държавен глава запрегръщала Анчо, после и преводачки разни се изредили. Служителят на УБО бай Георги – млад тогава, стои настрана, после пита: „Какво беше това, бе?“, а Анчо му отвръща: „Ами така е в Полша“. „Аааа – недоволства бай Георги, – нахални жени, бе! Тебе целуват, мене – президента – не!“.
Все в Полша, Анчо Бекяров и други от делегацията – и те отдали се на традиционни другарски вечери с полски другари, веднъж отишли на бар със стриптийз. Като научил нашият „президент“, кипнал: „Маскари с маскари, а мене не ме викате, а?!“
Често се хвалел в тесен кръг: „Аз и моето БЗНС сме лесни – външната политика сме я дали да ни я води КПСС, вътрешната – БКП... Да му мислите вие, комунистите“. За самия Земеделски съюз обяснявал, без да цепи басма: „Ние сме като чувал охлюви – като ни изсипеш всеки се втурва накъдето види“.
Факт е, че Георги Трайков наистина успява да приобщи към БЗНС мнозина членове на опозиционното БЗНС „Никола Петков“, сред които дори такъв ортодоксален опозиционер като Петър Сърбински. Той осигурява също така завършване на висше образование на доста бивши затворници и въдворени в лагери.
Веднъж казал на Анчо Бекяров: „Да ги зарежеш тия комунисти и да дойдеш при мене. А на мен ми дай още 50-60 депутати в Народното събрание и ела да видиш какво става“.
Вече към 1971 г., когато бил сформиран Държавният съвет и Тато го взел за свой заместник, Трайков измърморил веднъж по повод някои действия на хора от БКП: „Да можеше Сталин да стане от гроба и да види какви наследници си е създал!“.
Същата година той е изпратен в шеста глуха – сложен е за председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Но пак си запазил остроумието. На заместника си Любомир Левчев казал: „Аз ще председателствам, ти ще работиш!“.
Стихоплетецът ще запази най-добри впечатления за бай Георги, докато за Петър Танчев – едва ли. Веднъж даже, по поръчка на Иван Абаджиев (другомислещият от Политбюро, както го описахме вече в „Десант“), написал дори майтап в стихотворна форма, в който Танчев е... „световен лапнишаран“!
Може и да се приеме, че Тато като бивш селски хитрец натрапва Петър Танчев за лидер на БЗНС – хем за да си има наистина в лицето на Съюза придатък на БКП, хем да си го „изкарва“ за спомена от неудобния и нетраещ си Георги Трайков.
Другарските обеди и вечери били любимото „хоби“ на Танчев. Колкото Георги Трайков скромно се хранил предимно с каши и – когато се налагало, дъвчел достатъчно дълго (по съвет на Анчо Бекяров), толкова на другия полюс била лакомията на наследника му. Трайков не давал на подчинени и поканени на софрата да се бръкват в джобовете („Ти да си видял беден президент?!“), докато Танчев си падал по кьорсофрите и не ставал с часове...
За разлика от бай Георги, Петър Танчев не пропускал случай да се подмазва на генералния секретар, когото често сравнявал с Благоев и Димитров...
Стига толкова, връщаме се на Георги Трайков. Той си отива от този свят през 1975 г. от перитонит. Имаше двама сина – Хараламби, наричан Бушо, бохем и герой на скандали (който загина нелепо заради страстта си към несъобразена скорост), и Боян.
Няма две мнения, че по време на главното редакторство на Бушо вестник „Земеделско знаме“ подбиваше по четивност „Работническо дело“. А Боян Трайков започна кариерата си с малка документална повест за дейността на контраразузнаването – „Акция К8“, и дълго време оглавяваше БТА.
