Покрай литургиите, шествията и почерпките се поднасяли венци и пред паметника на Христо Ботев
Автор: Диана Славчева
Никулден е не само празник на моряците и рибарите, на търговците и банкерите, а също и на дарителите. Този ден е обявен и за празник на Бургас. Това става официално през 1992 г., но на практика в морския град традиционно св. Никола отколе е бил почитан от хората, свързали живота си с морето.
Първата никулденска църковна служба на български език е проведена в него през 1906 г. в църквата „Преображение Господне“ в Бургас. По-късно, през 30-те години на ХХ в., литургията се извършва в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“, след което отново център на църковното богослужение става „Преображение Господне“. Това е най-старата бургаска църква. Днес тя носи името „Успение на Пресвета Богородица“, както се е наричала и при създаването си. Преименувана е на „Преображение Господне“ през същата 1906 г., когато службите в нея започват да се водят на български, а не на гръцки език, и възвръща първоначалното си название през 1952 г.
Едно време Никулден е бил честван по стар стил на 19 декември. Специално е отбелязването му през 1934 г., когато след Божествената литургия в храма „Св. св. Кирил и Методий“, на която присъстват членове на дружеството на Съюза на българските моряци и това на Търговския съюз, се отслужва молебен и панихида за трагично загиналите моряци от парахода „Варна“.
Неговата драматична гибел се случва точно пет години по-рано в нощта на Коледа 1929 г. За крушението припомня в. „Вечерна бургаска поща“ в броя си от 19 декември 1934 г. „На 25 декември 1929 г. в 11.30 ч. вечерта параход „Варна“ от Българския търговски флот биде блъснат от гръцкия параход „Хриси“ в Мраморно море, на 80 морски мили по пътя от Цариград за Дарданелите.
Заедно с любимия ни параход „Варна“ от малочисления ни флот загинаха на поста си и 22 доблестни български моряци и 4 пътници, без да бъдат подпомогнати от капитана и екипажа на парахода „Хриси“, за да се спасят“.
От редакционния коментар на старата газета става ясно, че за морската катастрофа, както и за оставянето да загинат моряците, „съдействали пиянството и злобата в парахода „Хриси“! Види се, че гръцките морски вълци – юнашки отдали се на „Йо-хо-хо и бутилка ром“, с византийска коравосърдечност са оставили българските си колеги да се издавят в ледените зимни морски талази, без да им подадат ръка или пък спасителен пояс за помощ.
Както отбелязва една статия в същия вестник, публикувана на следващата година по Никулден и написана от автор Крум Кънчев: „Безименните труженици на суровото морячество, обитателите на рибарските хижи и гребците на риболовната ескадра от стотици живописни лодки – аламани, далече от радостите на сушата, плетат поемата на безименния син на бурите, ужаса и неизвестността...“.
Същият автор призовава в публикацията: „Поети на България! В деня на морския чудотворец и покровител на моряците, помислете за морето: към задачите на вашата апостолска служба прибавете и морето – посочете го като съкровена цел и заветна мечта на народа ни, поел с победни стъпки завоевателен поход във всички отрасли на живота...
Малкият ни, но храбър флот, денонощно бди. Въодушевени от лъва на трицветното знаме, нашите моряци са на своя пост, верни на клетвата: да пазят китните родни брегове. В неспирна стража преминават дните на корабните ни обслуги, посветили сили и живот на търговското мореплаване. С железните тела на родните кораби бродят те далечни и близки морета, разнасят плодовете на нашата земя и развяват стяга на България, еднакво горд по суша и вода...
На малкия остров сред Черно море, където от древността небето е поздравявало светилището на слънчевия бог, днес се извишава със своята белокаменна кула гнездото на българското морячество – един легион от вдъхновени български синове безшумно градят делото на утрешна морска България, пишейки първите страници на българското морелюбие“.
В същата тази 1935 г. Никулден е отпразнуван скромно – с молебен и панихида за загиналите в борбата с морските стихии моряци, а вечерта се състояла другарска моряшка среща...
Но пък специално за празненството в града пристига кап. II ранг Георги Купов. Той е един от най-прочутите капитани в нашия военноморски флот – бил е негов началник щаб, а също и командир на легендарния торпеден миноносец „Дръзки“, спечелил първата голяма морска победа на съвременната българска военна армада с нанесеното през 1912 г. тежко поражение на турския крайцер „Хамидие“, който заплашвал да разруши с оръдейния си обстрел Варна и Балчик.
На 20 декември 1935 г. в кореспонденция от Поморие в. „Вечерна бургаска поща“ съобщава, че тамошното търговско съсловие е отпразнувало Никулден при голяма тържественост: „Всички търговци се отправиха в пивница „Светове“, където бе сервирана малка закуска и през чаша вино си благопожелаха добри дни и бъднини за преуспяването на цялото търговско съсловие и на целия български народ, на който Бог да дари: щастие, радост и пари, колкото пясъка на нашето Черноморско крайбрежие“. Апропо, докато траели никулденските чествания по онова време, традиционно всички магазини оставали затворени до към късния следобед.
За да добием някаква, макар и не съвсем изчерпателна представа за тези отминали години, ще споменем една наредба на тогавашния бургаски кмет Каракостов, издадена по Никулден, която гласи, че „начиная от вчера (20 декември 1935 г.), всички хлебари в града трябва да приготвят хляба и хлебните произведения изключително с мая, добита от зърнени храни. Продажбата и употреблението на хмеловата, бирената мая, кисел квас и др. се абсолютно забранява“.
Ще отворим скоби, че днес – цели 80 години по-късно – квасеният хляб отново е на мода като признат за много по-здравословен, което иде да докаже за пореден път, че колелото на историята се върти и често се връща пак там, откъдето е тръгнало.
И като стана дума за насъщния и храненето, да видим какво се е предлагало някога на рибната борса в Бургас. На 5 декември 1934 г. там е можело да се намери кефал по 39-40 лв. килото; скумрия дребна – по 1,60-1,70 лв. парчето; попчета – по 14-15 лв./кг.; сафрид дребен за 7-8 лв./кг.; леферчета по 15-16 лв./кг. и илария за 20-21 лв./кг. На 10 декември с. г. се появява и шаран по 18-20 лв. за килограм и рибата бряна (известна и като белевица, която се среща единствено в близкото до Бургас Мандренско езеро), търгувана за 12 лв. килото.
На 14 декември вече се открива и едра скумрия, която стига цена от 5-7 лв. парчето. Тогава попчетата вече вървят попчета по 17-18 лв. за килограм, а килото сафрид достига до 22-23 лв.
Обратно на сегашното покачване на цените по празниците, в добрите стари времена в навечерието на Никулден наблюдаваме падането им. Така например дребната скумрия на 18 декември се предлага по 1,06-1,20 лв. парчето; попчета – по 5-14 лв./кг.; а сафридът – по 16-18 лв./кг. Цената си вдига единствено кефалът, който тогава върви по 42-43 лв. за килограм. Появяват се и пачури по 8-9 лв. бройката – предполага се, че това са небезизвестните раци, на които днес по Черноморието им викат паури. Макар че по същото време на тържището се среща и пачурия по 15-16 лв., а така в ония години са наричали дребния кефал.
През следващата 1935 г. обаче в Бургаския залив риболовът е много слаб. По тази причина за задоволяване нуждите на пазара се внася риба от Цариград. В. „Вечерна бургаска поща“ информира, че около Никулден „на бургаската рибна борса са изкарани около 15 000 парчета скумрия, продавана по 2,70-2,90 лв броя“. На 23 декември 1935 г. същата газета лаконично отбелязва в рубриката си „Рибна борса“: „Никакъв риболов“. Единственото, което този ден може да се намери на тържището, са „кариди“ (така и до днес старите бургазлии викат на дребните черноморски скариди) по 1 лев. На 24 декември положението продължава да е същото. Но се появява и цариградска скумрия по 3,40-3,50 лв. парчето.
Само десетина дни по-рано, на 14 декември, на борсата е могло да се намери шаран, по-едрите екземпляри от който са стрували по 30 лв. килограма, а по-дребните – по 23 лв., а също и попчета по 23-24 лв. килото, а скаридите (кариди) вървели по 4-5 лв. Два дена по-късно, на 16 декември, вестникът отбелязва: „ От миналата вечер по цялото крайбрежие морето е много добро, без вълнения. Риба няма, освен от Цариград, която докато се докара тук се полуразлага“.
В началото на месеца морска храна се доставяла и от другаде. Съобщение от 5 декември гласи: „Тази сутрин пристигна и акостира в Бургаското пристанище германският параход „Улм“, който покрай другия си тонаж докара 600 коша прясна и солена риба“.
При всички случаи, положението е било доста по-розово от ситуацията пет години по-късно, през зимата на 1940 г. Тогава морето по крайбрежието било „твърде много развълнувано“, което значително е пречило на редовния трафик между пристанищата. Дунав е замръзнал в Унгария, а на 20 декември се появяват първите ледове и в България. Два дена по-рано Бургас остава без въглища – заради разразилата се жестока снежна буря не е могло да се работи в мините.
Но да се върнем на празнична вълна. Покрай честването на Никулден, както и днес е обичайно, се организирали и някои делови мероприятия. Така например три дни след празника, на 22 декември 1935 г., в залата на Българска земеделска и кооперативна банка в Бургас се състои конференция на риболовните кооперации по българското крайбрежие, като целта й е създаването на обща централа на кооперациите, съществуващи в населените места по черноморския бряг.
От в. „Вечерна бургаска поща“ научаваме, че на този форум са присъствали Левчо Ганев от варненската кооперация „Добруджанец“, Лазар Чирпански от „Български риболовец“ – също от Варна, П. Лимонов и П. Панайотов от бургаската „Български черноморски риболовец“ , Борислов Събев и Бечко Николов от „България“ – Созопол, Димитър Аянов от „Тракия“ – Месемврия, Желю Стоянов от „Тракия“ – Созопол, Ефтим Попов от „Цар Борис III“ и представител на кооперацията „Тракиец“ от Царево.
На учредителната конференция се е избирала комисия, която да изработи общия устав на централата. Приет бил и апел за единение на съсловието, който наложил лозунга: „Рибата да не бъде лукс, а достъпна народна храна“.
На 20 декември 1941 г. от в. „Бургаски фар“ пък разбираме, че и търговците са провели свое тържествено събрание в салона на търговската камара в морския град. На него председателят на Общото търговско сдружение Петко Кобарелов, декларирайки „безгранична привързаност съм Негово Величество Царя, височайшия покровител на родната търговия, и към родината“ поставя по-важните искания от името на съсловието.
А те са: насърчения и улеснения по вноса и износа; по-конкретни постановления относно участието на търговците в държавните и обществени институти; даване възможност на търговците, които имат връзки със земеделски стопани, да събират взиманията си в земеделски произведения; еднакви права и задължения за развитие на търговска дейност в кооперативните сдружения в селата; да се забрани на държавните служители да участват в управителните съвети на кооперации, упражняващи търговия; да се увеличат печалбите на търговците на дребно и „да се намери начин за осигуряване на кредитните вересии, които дребните търговци оказват на дребните съществувания“.
Речта, както подобава за онези години, завършва „с пожелания да се осъществят идеалите на велика България и ура за Негово Величество Царя“.
Връщайки времето назад, ще уточним, че в навечерието на Никулден през 1934 г. Съюзът на бакалите и питиепродавците обявява решението си да се слее със Съюза на търговците.
През 1944 г. пък денят е честван под знака на обединяването на всички моряшки среди. И завършва вечерта с „другарска моряшка среща“ в клуб „Звено“, както става ясно от информация във в. „Народен фар“. Това впрочем е същият този вестник „Бургаски фар“, който по-малко от месец след Девети септември – от 1 октомври 1944 г. се преименува на „народен“.
И още един акцент от някогашните никулденски тържества. Прави впечатление, че през 40-те години на миналия век в деня на св. Никола в Бургас са се поднасяли венци и цветя пред... бюст-паметника на Христо Ботев в Морската градина. Обяснение за това намираме пак на страниците на старите газети.
Така например дописка във в. „Бургаски фар“ от 1942 г. изяснява, че пред Ботевия мемориал е говорил помощник-кмета Косю Петков, който изтъкнал, че „подвигът на незабравимия поет и революционер е първият военен десант в новата ни история“! През годините обаче тази трактовка на акта по акостирането на „Радецки“ на козлодуйския бряг се е позамела с праха на времето в някой тъмен ъгъл на историографията ни и изскачайки днес на бял свят, буди повече усмивка, отколкото сериозен поглед.
Дали е така, или не – нека му мислят историците. Пък ние ще надзърнем в миналото да видим какво е ставало след поднасянето на китките пред бюста на Ботев. После тържественото шествие от моряци, търговци, ученици от Търговската гимназия и граждани се отправяло към железобетонния мост в морето. Там, през същата онази 1942 г. председателят на корабостроителите М. Матеев държи слово „за подвига на загиналите български моряци при изграждането на военната и търговска мощ на България“. След което началникът на пристанището Кожухаров, придружен от двама моряци, се отправя с лодка сред вълните, където хвърля венец върху незнайните гробове на намерилите смъртта си в морето.
Докато трае траурната церемония, военната музика изпълнява химна „Покойници“. А след това шествието се отправя към Клуба на пристанищните работници, където – както всеки може да се досети – е „дадена гощавка на гостите и моряците“.
Цветя и венци, впрочем, са поднасяни и пред паметника на Бащата на Бургас Александър Георгиев – Коджакафалията. Във в. „Вечерна бургаска поща“ през 1940 г. мемориалът е споменат като паметника на търговеца благодетел. Пред него тогава свели глава учениците от търговската гимназия „княз Симеон Търновски“.
В същото време бургаските моряци, след молебена в катедралната църква, начело със знамето си и военната музика, тръгват на манифестация из града, която завършва до сградата на търговската камара с – познайте какво – ами „другарска закуска“, разбира се. На нея те са поздравени от председателя на местния клон на камарата, началника на бургаското пристанище Б. Станев, представителя на началника на гарнизона майор Генчев, помощник-кмета Петков, а от името на морските части ги приветства кап. Ст. Цанев.
Тържественото градско честване на Никулден продължава до 1948 г., след което народната власт взима нещата в свои ръце и туря кръст на всякакви „нерегламентирани“ и идейно неиздържани празненства.
За това свидетелстват и публикациите във в. „Черноморски фронт“ от декември 1950 г., в които по Никулден заглавията са от рода на „Моряците преизпълняват годишните планове“. От тях разбираме, че по това време „моряците, механиците и капитаните на крайбрежните кораби в Бургас разгарят съревнование „в чест на 71-я рожден ден на вожда и учителя на цялото прогресивно човечество“ – кой мислите – другаря Сталин! Та по този повод екипажът на моторен кораб „Лозенец“ например, дотогава бил преизпълнил плана на... 225 на сто. И не стига това, ами бил дал обещание да достигне преизпълнение от 300 на сто! А техническият инспектор Стефан Джуров поел задължението да улесни разтоварването и товаренето в ахтополското пристанище.
Ей на това му се вика трудов ентусиазъм!
А на днешните бургазлии остава с отворено сърце и душа да отбележат без притеснения и нелепи обещания светлия празник на покровителя на града – укротителя на морските стихии и защитник на моряци и търговци свети Никола Чудотворец.
