Тази година честваме 160 години от началото на организираното книгоиздаване у нас
Автор: Камен Колев
Преди точно 160 години у нас започва организираното книгоиздаване с отпечатването на малкия календар "Старопланинче" за високосната 1856 г. То е дело на просветителя Христо Г. Данов, който години наред мечтае да се занимава с издаване на литература и учебници и пести от учителската си заплата, за да сбъдне мечтата си.
Книгопечатането у нас реално започва още през XV век, като от 1494 г. до края на XVII век книгите са на среднобългарски - книжовния език от времето на Втората българска държава.
В историята на българското кирилско книгопечатане има само една оригинална Инкунабула - частично Житието на Стефан Дечански от Григорий Цамблак, отпечатано с Псалтира. Българските инкунабули, приемани от сръбската историография и за сръбски, са общо пет. Те са отпечатани от Божидар Вукович също на среднобългарски език.
Една-единствена печатница има в България през първата половина на XVI век - в манастира Грачаница, където се печатат палеотипи на книги за богослужението. Там работи и Яков Крайков. В тези времена български книги са се печатали в Италия, Западна Херцеговина и Сърбия. Печатници за книги на кирилица е имало във Влашко, Молдова и в Трансилвания. Книгите от онова време са не само на среднобългарски, но и на сръбска и влахо-молдовска редакция на старобългарския език.
Заради силната католическа пропаганда, XVII век ще бъде запомнен с молитвеника за нуждите на католическата църква в България - "Абагар". Това е първата печатна книга на новобългарски език, отпечатана на кирилица и хърватски език. Съставена е и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама.
През XVIII век българското книгопечатане е подчинено на Руското царство. Почти всички книги са на черковнославянски език с руска кирилица. В края на века развива дейност Христофор Жефарович и пуска своята печатна "Стематография". През 1806 г. излиза "Неделник" - първата печатна новобългарска книга, издадена от Софроний Врачански, а първата изцяло на новобългарски език печатна книга е "Рибен буквар" на Петър Берон.
Сред най-значимите печатни книги през Възраждането са "История Славяноболгарская", "Болгарска граматика" на Неофит Рилски и "Денница на новобългарското образование" на Васил Априлов. До Освобождението има 20 печатници собственост на българи.
Но началото на организираното книгоиздаване у нас поставя просветителят Христо Г. Данов. „...Училища много-малко имаме и прибавят се от година на година още, па и учители полека-лека се умножават, но от книги, особено голяма нужда от печатни учебници, липсата на които особено много спъва учебното дело", пише Данов в годините, в които е учител в Пловдив.
Ученикът на Найден Геров и Йоаким Груев сериозно се заема с книгоиздаване през 1855 г. В Пловдив основава издателство, наречено "Дружествена книговезница" в съдружие с учителя Ячо Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски.
Данов е печатар, Трувчев управлява книжарницата, а Бояджийски продава книгите и осигурява капитали за издателството. По това време Христо Г. Данов е събрал няколко текста – част от тях лично е превел на български език, други са съставени от Йоаким Груев.
Данов отнася за печат в Белград „Катехизис”, "Основа на българска граматика", "Съкращений Робинзон, приказка за деца", Гуслица или нови песни". По това време обаче има епидемия от холера и Данов бързо трябва да се завърне от Сърбия. Със спестяванията си успява да отпечата само календара „Старопланинче”, като към него добавя и някои съвети за справяне с епидемията.
В България допълнителни трудности с книгопечатането поставя и Кримската война. Данов учителства още няколко години в родния си град Клисура и от лятото на 1858 г. окончателно се посвещава на книгоиздателската дейност.
Междувременно първото издателство на Данов търпи огромни загуби. Бояджийски, чиято задача е да осигурява средства за книгопечатането, изчезва и Данов не може да плати за издаването на четири книги, които е съставил или превел. С огромни усилия намира средства, успява да се разплати и да разпространи книгите из страната. Бояджийски е изключен от съдружието, а Трувчев става домакин.
През 1862 г. издателството му е наречено "Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие". Само след пет години то има свои представителства в Русе и Велес, а през 1880 г. - и в Лом. Данов отпечатва първите у нас стенни географски карти. Хр. Г. Данов е автор на четири учебника - "Кратка числителница за малки деца", "Пространна числителница с прибавени задавки за всяко действие", "Примери за краснописание", "Пространно священо битописание на църквата от вехтий и новий завет със 101 изображения". До Освобождението предприятието му отпечатва близо 300 издания, половината от които са учебници.
Години наред турските власти отказват да разрешат на Данов да отвори печатница в Пловдив и той издава книгите и учебниците си във Виена. Едва след края на Руско-турската война Данов успява да купи от Виена и да пренесе в Пловдив своя собствена печатница.
Издадените книги се разпространяват в цяла България, в Румъния, а след отварянето на клон на издателството във Велес с наши книги и учебници се снабдяват и македонските български училища.
До края на живота си – 11 декември 1911 г., Христо Г. Данов издава около 1000 учебника, научни съчинения, художествена литература, атласи и географски карти, портрети на всички велики българи. Автор на голяма част от тях е самият той. Неговият алманах “Летоструй” е много влиятелен като първото българско списание за всеки дом.
Данов има огромен принос и за т. нар. издателско-информационна библиография в България. Той съставя и издава първите търговски каталози на книги, които се продават в неговата книжарница. Нарича ги "расписи" – представляват първите наши осведомителни библиографии, вид каталози за наличните заглавия в книгоразпространителската мрежа и за тези, които предстои да излязат от печат.
До Освобождението са известни три "расписа" – един от 1862 г., който включва 149 книги, 8 земеописателни карти на български език, разпределени в 9 раздела, както и книги на турски, френски, гръцки и други езици; втори от 1866 г., включващ 215 книги, периодични издания, карти и портрети с подробни анотации, и трети от 1875 г. главно с учебници с пълно описание, разпределени в 13 отдела по учебни предмети.
С тези "расписи" Хр. Г. Данов слага началото на един от видовете библиография в България, която днес е известна под името издателско-информационна.
Голямото дело на Данов продължават неговите синове. До национализацията през 1947 г. под фирмата "Издателство Хр. Г. Данов" са излезли близо 2400 заглавия.
Къщата на Данов е музей на издателската дейност
Къщата, в която Христо Г. Данов живее до смъртта си в Пловдив, днес е превърната в музей. Експозицията „Книгоиздаване в България XIX-ХX век” представя града като център на книгоиздаването в България. Кабинетът на Данов и книжарницата му са възстановени изцяло с оригинални експонати, представени са негови книги, учебници, карти, глобуси, атласи.
Експозицията е открита през 1975 г. В шест зали са показани уникални образци на печатната възрожденска книга. Проследени са етапите в развитието на учебното дело на базата на издателската дейност на Христо Г. Данов и Драган Манчов – основни снабдители на българските училища с учебници и учебни пособия, на просветителите х. Найден Йованович, Йоаким Груев и др. В пристройката на къщата музей са показани печатарска техника и машина тип „американка”, оригинални снимки от печатницата на Христо Данов в Пловдив. Таванът на къщата е измазан и изписан с декоративна портретна живопис. В един от четирите мадальона е изобразен основоположникът на съвременното книгопечатане Йохан Гутенберг.
Там се съхраняват над 5000 тома книги, уникални издания, географски карти и учебни картини и помагала, предмети от бита, лични вещи и кореспонденция на Христо Данов и неговото издателство.
През 1999 г. Община Пловдив, Националният център за книгата и Министерство на културата учредяват Национална награда за принос в книжовната култура "Христо Г. Данов".
