Чувствата на Андрей Протич към Лора Каравелова така и остават несподелени
Автор: Камен Колев
В литературната ни история една от най-паметните и трагични любови е тази между поета Пейо Яворов и дъщерята на държавника Петко Каравелов – Лора. Но малко известен е фактът, че неговата изгора дълги години е била обект на несподелената любов на изкуствоведа и публицист Андрей Протич, който лично запознава възлюбената си с Яворов на един пикник през 1906 г.
Талантливият ерудит и първи историк на изкуството у нас, от чието рождение този месец честваме 140 години, бързо е забравен след смъртта си.
Андрей Протич е роден на 8 ноември 1875 г. във Велес в семейството на Димитър и Костадина Протич. Негов първи братовчед е юристът Димитър Протич, който оглавява Върховния касационен съд у нас в периода 1938 – 1942 г. Бъдещият изкуствовед учи филологически науки в университетите на Хайделберг и Лайпциг, а 1896 – 1897 г. следва политехника в Дрезден. После отново се връща в Лайпцигския университет, където се дипломира в специалностите „Германска филология“ и „История на изкуството с философия“.
След завръщането си у нас работи като гимназиален учител в София. През 1903 г. става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“. По-късно вече е началник на културното отделение на Министерството на народната просвета и издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г. Пише много рецензии за изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Българан", „Отечество“, „Съвременно изкуство“, „Пролом“ и вестниците „Развигор“, „Камбана” и „Литературен глас“, като публикува и много статии за историята на българското изкуство.
Включва се като доброволец в Балканските войни, а след края им отново се връща към учителското поприще. По време на Първата световна война е военен кореспондент и окичва гърдите си с орден „За храброст“. През 1919 г. е редактор на вестник „Военни известия“, а от следващата година става директор на Археологическия музей в София. Членува в Българския археологически институт, а от 1930 г. е член-кореспондент на Румънската академия на науките. По-късно е сред основателите и на Македонския научен институт. През 1946 г. е избран за академик към БАН.
Въпреки бележитата си биография на учен, изкуствовед, философ, историк и публицист, владеещ няколко езика, Протич не се ползва с добро име в хайлафа – смятан е за развейпрах и нехранимайко; за човек, склонен да даде всичките си пари за най-модерния и елегантен бастун, за да е пръв в модата на софийския елит. Последното, което майките на видните столични госпожици си мислят по адрес на Протич е, че е добра партия, надежден и солиден господин. Съвременниците му го описват с метната назад широкопола шапка, висока яка и папионка, засукан мустак и присмехулни очи – винаги с чаша в ръка, кръстосани крака и безгрижно засмян, докато разпалено обяснява нещо.
Точно по този начин го възприема и Екатерина Каравелова – съпруга на големия наш държавник в следосвобожденските години на България и четири пъти министър-председател на страната Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов. Екатерина е наясно с въжделенията на Андрей Протич към дъщеря й Лора Каравелова, но го възприема като ненадежден и финансово нестабилен мъж.
Самата Лора също не гледа особено сериозно на ухажора си, който често и без покана я посещава в дома й. За нея той е повече приятел, отколкото мъж, в когото да се влюби.
Ако може да се съди по дневниците на интелектуалеца, писани на три езика, той често се е вълнувал от различни красавици, но голямото място в сърцето му е заето именно от Лора Каравелова. Протич въздиша по нея, чака я и я жадува, докато тя учи в колеж във Франция, дори и когато се връща оттам и започва забранена любов с 26-годишния дипломат Петър Нейков.
По онова време той е женен за дъщерята на белгийски пивовар. Двамата имат красив дом в София, където Лора често гостува. Макар и едва 19-годишна, тя е тази, която поема инициативата за бъдещия си роман с Петър Нейков. Зашеметен от неочакваната любов със знойната красавица, дипломатът подава молба за развод и се мести да живее в малка, скромно обзаведена мансарда.
Екатерина Каравелова въобще не гледа с добро око на любовната връзка на дъщеря си. Лора и Петър опитват да избягат, но край Карлово файтонът им е застигнат и неколцина яки мъже, пратени от семейството й, я връщат в бащиния й дом. Майка й прави всичко възможно Светия синод да откаже разтрогването на брака на Петър Нейков и бързо задомява по принуда дъщеря си за заможния и перспективен представител на Демократическата партия д-р Иван Дренков.
Така двамата влюбени са разделени – Лора заминава за Русе при новия си съпруг, а Екатерина Каравелова набързо урежда Нейков да поеме дипломатическа мисия зад граница. През цялото това време Андрей Протич следи отблизо несподелената си любов, като търси компанията на възлюблената си и често я посещава. Тъкмо той става причина за драматичната първа среща между Лора и Яворов през 1916 г. – същата година, в която големият поет се е запознал с Мина.
През един августовски ден голяма компания, сред която са Андрей Протич, Лора и Пейо Яворов, отива на пикник в Драгалевци. Протич запознава поета и красавицата, като по-късно отбелязва за нея в спомените си: „Тя беше много весела и палава, косите и блузата й бяха украсени с големи слънчогледи”. Компанията се отправя на разходка до Драгалевския манастир, а по пътя Лора и Яворов успяват да се уединят и да повървят сами. Точно в този фатален миг пламва любовта между двамата, без никой от тях да предполага колко трагично ще завърши тя.
Протич се оттегля, но чувствата му към хубавицата продължават да бушуват. Яворов и красивата дъщеря на Петко Каравелов водят усилена кореспонденция. Една от темите е пиесата му „Когато гръм удари“. Лора държи да бъде осведомявана редовно за предстоящата премиера, чете текста няколко пъти, изпадайки във възторг.
Отзивите след премиерата са противоречиви, а Андрей Протич публикува една от най-критичните статии, в която изтъква: „Тази слабост на Яворов от към сензации и парадокси внася извънредно много декламаторство и убива и тъй незначителната естественост". Изкуствоведът упреква автора в липса на мироглед и заклеймява пиесата като безсъдържателна.
Зад всичко това се крие огромната горчивина и болка от неговата несбъднала се любов към щерката на Петко Каравелов. Някои от копнежите си по нея Протич пренася и на хартия в еротичния си роман „Ева”, издаден година след запознанството между Лора и Яворов. Героят в романа е успешен прелъстител и разбивач на женски сърца – точно обратното на това, което се случва между него и красавицата в реалния живот. Андрей Протич създава семейство чак през 1926 г., във времето, когато е директор на Археологическия музей.
Тогава той се жени за 20 години по-младата писателка Стела Янева, която усилено сътрудничи със статии на изданията „Златорог”, „Демократически преглед”, „Свободна реч” и „Вестник на жената”.
Със своите литературни статии и рецензии съпругата му се нарежда сред първите българки, които се занимават с театрална критика у нас. Името й остава в литературната история с това, че именно тя за пръв път налага жанра на творческия портрет на отделни актьори.
След брака си с Протич Стела Янева навлиза още по-усърдно в литературните и театрални среди и общува с автори от ранга на Сирак Скитник, Николай Райнов, Николай Лилиев и пр. Но успехите й в литературата и нейните активни обществени ангажименти не са по вкуса на ревнивия изкуствовед. След множество изблици от негова страна двамата се развеждат през 1932 г.
Андрей Протич заживява на хотел и пак се връща към статуквото на веселия и безгрижен денди. Умира в София през 1959 г. – само пет дни преди рождения си ден.
