Спасяването на контеса Фиандака

Автор: Борис Цветанов

В края на януари 1959 г. Никола Гешев получава във Вашингтон шифрована грама от Иван Михайлов, живеещ в градче някъде в Италия: „Тръгни веднага – една българка е в опасност!“.
В дома на легендарния щаб на ВМРО българският топ полицай за всички времена намира като гост световния бас Борис Христов. Той веднага започва с това, че българката, която е в опасност, се казва Надя Ковачева, по съпруг Фиандака – италианска контеса. Тя е пяла в „Ла скала“ от 1926 г. до 1936 г. Оттогава оперите, в които е изпълнявала главна роля, не се играят там, за да не се понижи нивото.

Преди години примата е помогнала на Борис Христов, когато пристига в Рим. Джулиета Симионато, заместила Надя на сцената, чува как младия бас пее и отива при контесата, като й съобщава за изключителния й сънародник. Тя го приема в дома си през 1943 г., въпреки че е млада майка с дете на една годинка, дава му възможност да разучава партии, предоставя му дрехи на съпруга си и го запознава с директора на Миланската скала Тулио Серафини. Така Борис Христов стъпва на голямата сцена, благодарение на Надя Ковачева и сега се чувства длъжник, защото е научил за трагедията й.

През 1936 г., след турне в Аржентина, гласовитата българка пяла на кораба, на който пътувал посланикът на Италия в Буенос Айрес – маркиз Микеле Фиандака. Той е от потомствен аристократичен род в Италия (от Агридженто – древен град в Сицилия, в областта Палермо, б.а.), дал на страната държавници, дипломати и един папа – Пий Х (1903-1914). Фиандака е бил дипломат в СССР, Египет, Франция и Аржентина.
На кораба между Надя и Фиандака пламва любов от пръв поглед. Решено е още със слизането от плавателния съд да се оженят, но условието е жестоко: тя да се откаже от сцената. Графовете Фиандака не могат да приемат майката на наследниците на първородния син на Микеле Фиандака да е певица.

И Надя се съгласява, а освен това приема и католичеството.
След скандал с Мусолини през 1941 г. Микеле Фиандака напуска дипломацията. Семейството живее в Рим и Агридженто. Надя поема грижата за 20-те хиляди декара лозя, маслини, портокали и винарна, като е обожавана от местните жители, защото прекарвала повечето от времето си с тях на полето. В Рим Микеле открива салон за изящни изкуства, то се знае – без музика.
През 1942 г. се ражда дъщеричката им Мария-Пия. Но идилията свършва през 1955 г., когато (вероятно не без помощта на брата и сестра си) Микеле умира. Роднините му решават да се разправят с българката.

Във водохранилището на замъка в Агридженто е подхвърлен труп. Пускат се слухове, че това бил нейният любовник. Появяват се призраци. Съмнителен полицейски шеф започва да се навърта из двора на замъка и да тормози контесата. Тя се надсмива над всичко.
Но един ден изчезва безследно...
И едва наскоро Борис Христов получава малка бележка, в която тя го уведомява, че е затворена в една психиатрична клиника на някой си д-р Албертини, близо до Агридженто.
От България пристига да й помогне сестра й Дора Велкова, но срещу нея са извършени покушения. Тя се настанява в хотел, но живее там барикадирана. Не й казват никаква помощ  нито полиция, нито прокуратура.

Става ясно, че братът и сестрата на графа са успели да затворят Надя в психиатрията с помощта на местната мафия – все пак всичко се случва в Палермо – сърцето на сицилианската Коза ностра. Надя е в положението на Мария от „Парижките потайности“.
Сега в разговора се намесва Иван Михайлов. Неговата секретарка Жана Мамарчева е омъжена за Антонио Алфано, нещо повече от мафиотски бос – капо ди тути капи – бос на босовете.

Ред е на Никола Гешев: Оттук насетне той поема грижата за контеса Надя Фиандака.
Първата му работа е да се свърже с Алън Дълес. Иска да му осигури достъп до Лъки Лучано. Най-великият от всички американски мафиоти в момента живее в недостъпна вила край Неапол. След това търси съдействие от специалисти от ЦРУ в осигуряването на среща с трима от най-известните психиатри в света.
На другия ден вратите на недостъпната вила се отварят за посещението на Гешев, който се представя като господин Никос. Щастливият Лъки току-що се е измъкнал сух от водата при залавянето на голяма пратка наркотици в хотел „Рур“ в Ница от агенти на ФБР и френската „Сюрте“. Смята се, че това е станало само с помощта на ЦРУ.

На безупречен италиански Никола Гешев му казва: „Вие сте член на благородното общество Онората сочиета – Дружество на честта. По ненарушимите му закони членът е длъжен да не отказва услуга на човек, услужил някога на клана. А преди 18 години аз, тогава в София, си затворих очите за вашия човек Вито Дженовезе, дошъл в града ми да тегли куршума на Хитлер, който, за съжаление, не пристигна на посещение така, както вие смятахте, че ще стане...

Ето молбата ми, дон Лучано: в Агридженто мафиотски клан е помогнал на непочтените графове Фиандака да затворят в лудница съпругата на починалия си брат, за да присвоят именията, замъка и богатствата на фамилията... Обработили са и непълнолетната дъщеря на жената, която е една от най-великите оперни прими на света... Аз мога и без ваша помощ, дон Лучано, но не искам кръв. Искам само кланът да остане настрана, докато аз се разправям с непочтените роднини“.

„Дон Никос – отвръща Щастливият Лъки, – това, което казвате, е ужасно – да затворят една дама в лудница, за да заграбят имот – това не са хора... Може да бъдете спокойни, че в цяла област Палермо няма да се намери и един мафиот, който да ги подкрепи тия брат и сестра“.
Два дни по-късно пред психиатричната клиника на д-р Албертини спират три луксозни черни лимузини. От първата и третата слизат по трима мъже в черно с ръце в десните си джобове. От средната излиза леко прегърбен мъж, на видима възраст около шестдесетте, отваря една след друга задните врати и от там се измъкват трима солидни възрастни мъже с издути традиционни медицински чанти. Пред входа вече е застанал чинно д-р Албертини, разпознал в неканените си гости светилата на европейската психиатрична наука.

„Господин Албертини – обръща се Никола Гешев към собственика на клиниката, - мисля, че за вас е чест да посрещнете тия трима изтъкнати специалисти. Те са тук, за да извършат експертиза на ваша пациентка, която, сигурен съм, ще обезсили предишната експертиза, направена преди време от недобросъвестни медици, на които сте се предоверили, а те просто са постъпили непочтено срещу пациентката ви, притиснати от влиятелни представители на местната мафия... След малко тук ще пристигнат още прокурорът на Палермо, както и съдия следовател от областно ниво. Но вие няма какво да се притеснявате. Е, ще бъдете вероятно укорен за недоглеждане, но ще го понесете... Разбира се, това ще стане само при условие че на драго сърце ще отворите вратите на клиниката си пред всички нас“.

„Но моля ви се – отвръща д-р Албертини, – за мен е чест да посрещна моите учители в професията и да помогна да се поправи грешката, за която говорите“.
Докторът е наясно  как стоят нещата, защото вече се е обаждал по телефона на мафиотите, но от там са му отговорили: „Дон Албертини, вече се оправяйте сам“.
Час по-късно световните светила са подписали акта, че Надя Ковачева, контеса Фиандака, никога не е имала психично заболяване и не е невменяема.
Скоро тя връща отнетите й с клевети и фалшификации имоти на маркиз Фиандака. Разбрала цялата истина, при нея се връща и дъщеря й Пия.

Пръв в България описва историята на Надя Ковачева биографът на българската опера Марин Бончев. Научил за нея от списание „Отечество“, руският режисьор Никола Машченко веднага изпраща на Бончев писмо, в което го моли да напише сценарий за филм, като добавя, че съдбата на Надя е достойна за лента на Фелини.
За съжаление, скоро след това, през 1988 г., на 87-годишна възраст контесата умира. Гробът й, заедно с този на съпруга й, не са в семейната гробница, а встрани и над тях има статуя на плачеща жена, изваяна от черен мрамор. Според Пия, последната мисъл на майка й била за България.
Самата тя през шестдесетте години на миналия век се омъжва за сина на кмета на Агридженто – барон Пиетро де Микеле...


В категории: История , Горещи новини