Преди 135 години Националната ни валута се е равнявала на френския франк

Автор: Камен Колев

Националната българска валута се е равнявала на френския франк при създаването си преди 135 години. Левът е факт в правния мир малко след освобождението от турско робство. На 4 юни 1880 г. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута. Името на нормативния акт е Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
Наименованието на националната валута произхожда от левъ - остаряла форма на думата лъв, употребявана през XIX  век. Новият закон предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, строго е фиксирано какво  количество злато, сребро или мед да се влага в различните монети.

Общото парично предлагане е ограничено до 15 млн. лева. Видът и размерът на монетите са съобразени с изискванията на Латинския монетен съюз, сключен през 1865 г. между Франция, Белгия, Швейцария и Италия. Това дава възможност българската парична единица да се ползва свободно и да бъде конвертируема в цяла Западна Европа.
Първите български отсечени монети са медни и за тях не се знае почти нищо, освен че са били изработени в Русия. Малко след Освобождението в обращение у нас има главно сребърни монети. Основната част от тях са сребърни руски рубли, които още по време на Руско-турската война навлизат масово в страната.

В същото време се допуска използването на монети на Латинския валутен съюз и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове. Чуждите сребърни монети се използват заедно с българския лев широко у нас до 1887 г.
През 1885 г. Българската народна банка започва да емитира банкноти. В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. По същото време страната ни се доближава до парично предлагане от седем сребърни лева на глава от населението, а след това новите емисии на сребърни монети са прекратени чак до 1891 г.

Впоследствие кабинетът и Българската народна банка успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. От това държавата търпи загуби, тъй като рублите са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния. Целта е да не обезценят силно частните спестявания.
Изтеглянето на рублите от паричната система води до сериозна дефлация, която в следващите години се компенсира чрез емитирането на левови банкноти.


Сантимът е първообразът на стотинката

Сантимът, който се смята за първообраз на стотинката, бе сред най-любопитните експонати в нумизматичната изложба „Преди българския лев” в Музея за история на София. Експозицията бе посветена на националния празник на страната и показа първите български монети, отсечени в следосвобожденска България.

Макар че сантимът е използван в Западна Европа, той е първата пробна монета у нас след края на Руско-турската война. “Сантимът отразява борбата на две различни групи в Народното събрание навремето, които се лутат между това дали да се ориентираме към Западна Европа или да имаме валута, която е свързана с националната ни идентичност”, обяснява д-р Надежда Кирова - Йовчева, директор на Музея за история на София.
Дебатът между депутатите е бил за това дали монетата ще бъде подразделение на франка, по който се равнява българският лев, или друга. В парламента обаче надделява мнението, че валутата ни трябва да отразява националната ни идентичност и затова е избран левът. Така страната ни дава своя принос в монетосеченето на Европа.

През 1880 г. у нас все пак е отсечена монета от 10 сантима. Днес тя е изключително рядка.
В изложбата бяха показани и първите български стотинки. Те са отсечени в британския град Бирмингам и влизат в обращение през 1881 година заедно с българския лев.
Най-използваните стотинки в страната ни след Освобождението са с номинал от 2, 5 и 10 ст. Някога монетата от 50 стотинки е имала голяма стойност, разказва историкът и нумизмат Иля Прокопов.
„С нея е можело да се купи едно агне. И след като то се изяде, да се продаде кожата му и да се възстанови половината стойност на монетата”, пояснява специалистът. А една златна монета от 100 лева, която отсича Княжество България, е била достатъчна, за да се купи къща в София.


Дизайнер създаде български банкноти
с националните символи

Наш дизайнер от Силистра създаде нови модели на българските банкноти с изобразени национални символи по тях. На двулевката 35-годишният Методи Жейнов е изобразил кукери, а на обратната й страна - чанове, които карнавалните фигури носят на пояса си.

На петолевката е запечатано откритието на проф. Иван Иванов Митев - българският педиатър-кардиоревматолог, открил през 1973 г. шестия сърдечен тон, наречен в негова чест „тон на Митев“.
Българската роза е изобразена на банкнотата от 10 лева. На двадесетолевката е запечатан боксьорът ни Кубрат Пулев, а на петдесетолевката - Националната астрономическа обсерватория "Рожен" - най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа.

Банкнотата от 100 лева е посветена на непрестанните успехи по света на нашите ученици по информатика и математика. 
Методи Жейнов, самоукият автор на дизайна на банкнотите, се вдъхновил за тях от представена през миналата година нова серия  от банкноти в Норвегия. Посланието на Методи е подобно - да запази традициите, но през футуристичен ъгъл.
Жейнов е създал серията не като критика на сегашните ни парични знаци, които запечатват най-големите личности. Идеята му е била да увековечи българските обичаи и постижения и разработва новия дизайн просто за удоволствие.


В категории: История , Горещи новини