Почти реквием за българските Сухопътни войски

Автор: д-р Петър Ненков

Неотдавна – на 19 ноември, бе отбелязан Денят на Сухопътните ни войски. Освен останалите в оределите ни редици военнослужещи, почти никой не разбра, че има такъв празник. Нека видим откъде е тръгнало и докъде е стигнало в развитието си през годините това военно формирование.
След освобождението на България от турско робство, на 8 юли 1878 г. императорският комисар в България – генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков, отдава в Пловдив Заповед № 1 относно сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. В нея конкретно се указва, че тя се образува „от пешите дружини на Българското опълчение и от новоформираните пеши дружини, сотни и батареи“.

На 22 юли 1878 г. със Заповед № 3 на същия княз Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от Българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. Названията и номерацията на новите части от Българската земска войска придобиват следния вид: 1-ва Софийска, 2-ра Кюстендилска, 3-а Радомирска, 6-а Видинска, 9-а Търновска, 12-а Габровска, 15-а Свищовска, 20-а Пловдивска, 23-а Казанлъшка, 24-а Ескизагренска, 26-а Сливенска и 27-а Ямболска.
Числеността на Българската земска войска възлиза на 25 500 души. В нея се формират подразделения на основните родове войски – пехота, кавалерия, артилерия и сапьори. В София е създадено Военно училище за подготовка на командни кадри за войнишките ни редици.

През 1878 г. с отпуснатото от руската армия оръжие и снаряжение се пристъпва към тяхното въоръжаване и екипиране. Получено е и значително количество артилерийско и стрелково въоръжение, свързочно и инженерно имущество, боеприпаси, униформи, раници, палатки, над 2200 коня за нуждите на кавалерията и други.
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени Пионерна дружина и морска част.
По същото време в Източна Румелия въоръжените сили действат като милиция. Въоръжението им и начинът на обучение почти съвпада с това на Българската земска войска в Княжество България.

След съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. българската армия се реорганизира в 12 пехотни полка. При този си щатен състав тя участва в Сръбско-българската война и извоюва блестящи победи на бойното поле при Видин, Гургулят, Сливница, Три уши, Драгоман и Пирот.
През Първата Балканска война (1912-1913 г.) сухопътните сили съставляват 99 процента от цялата българска войска и поемат основната тежест на бойните действия. Те се структурирани в три отделни полеви армии, които побеждават турците в сраженията при Лозенград, Люлебургаз-Бунархисар, Булаир, Шаркьой, Балкан Тореси и Одрин и имат решаваща роля за разгрома на Османската империя във войната.

След Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. Българската армия е хвърлена необмислено в нова война срещу вероломните ни съюзници от Балканския съюз –  Гърция и Сърбия, които нарушават предварителните договорености с нашата страна и заграбват територии от спорната и безспорна зона в Македония. В навечерието на войната се формират 4-та и 5-а армия.
Независимо от превъзходството на Гърция и Сърбия в жива сила и въоръжение, българската армия провежда пет настъпателни и две отбранителни операции и успява почти да обкръжи в Кресненското дефиле 100-хилядната гръцка армия. Само намесата на Румъния и Турция във войната наклонява победата в полза на съюзниците. В двете Балкански войни нашата армия губи 66 000 убити и 112 000 ранени.

Букурещкият мирен договор от 10 август 1913 г. откъсва от страната ни огромни територии, освободени от българската армия през Първата Балканска война, и ни донася Първата национална катастрофа.
За участието на нашите войски в Първата световна война са свикани под знамената 17883 офицери и 745701 подофицери и войници. Мобилизираните сили на действащата армия възлизат общо на 240 пехотни дружини, 243 артилерийски батареи и 53 ескадрона. Сформират се три отделни полеви армии.

От април 1917 г. пехотните полкове преминават в тридружинен състав, а от четвъртите им дружини и други части се сформират девет нови полка. Вследствие на което броят на пехотните полкове от 58 в началото на войната нараства на 88. Те вече имат по 4 картечни роти. Превъоръжават се 142 батареи. Увеличава се броят на конните полкове.
Участието на Българската армия в Първата световна война продължава три години –  от есента на 1915 г. до есента на 1918 г. В хода на настъпателните операции през 1915 г. е разгромена сръбската армия, а територията на Сърбия е окупирана от съюзниците. Същата участ сполетява и Румъния и нейната армия през 1916-1917 г.

Войната на Южния фронт обаче се затяга и от маневрена преминава в позиционна. Изправена срещу обединените сили на Антантата, в които участват 22 нации, българската армия води тежки битки при Дойранското езеро, Завоя на Черна, Червената стена, Каймакчалан, Кенали, Добро поле, където нашите полкове проявяват чудеса от храброст.
През септември 1918 г. уморената от непрестанните боеве българска войска допуска пробива при Добро поле и страната ни излиза от войната. Загубите на армията са 87000 убити, ранените са 150 000 души, а частите (около 100 хиляди души), които се намират на запад от Скопския меридиан, съгласно сключеното на 29 септември 1918 г. Солунско примирие са взети от Антантата като заложници.

Ньойският мирен договор от 27 ноември 1919 г. ликвидира наборната българска армия и донася на България непосилни репарации, ново рязане на територии, огромна бежанска вълна и Втората й национална катастрофа.
За участие във Втората световна война (1939-1945 г.) Сухопътните войски на българската армия са принудени да извършат големи организационни преобразования. Мобилизирани са близо 450 хиляди военнослужещи. За прикритие на южните граници и окупационни действия в Македония и Сърбия се развръщат 67 пехотни полка, обединени в 24 пехотни дивизии. Развръщат се допълнително командвания на два корпуса и пет армии (1-ва, 2-ра, 4-та, 5-та и 7-ма).

След влизането през есента на 1944 г. на България на страната на антихитлеристката коалиция се развръщат три полеви армии. През втория период от заключителния етап на войната Първа българска армия е в състав от два корпуса. Развръщат се и 5 армейски, 20 дивизионни, 4 брегови артилерийски полка, 4 противовъздушни, една бронирана бригада, 3 инженерни полка и 9 инженерни бронеизтребителни дружини.
През войната Сухопътните ни войски разполагат с 205 танка, 285 хиляди пушки и карабини, над 6700 леки и близо 4000 тежки картечници, 1250 бомбохвъргачки и гранатохвъргачки, над 650 противотанкови оръдия, близо 1000 оръдия и гаубици и 1300 противовъздушни средства.

В хода на войната пехотинците поддържат военно-окупационни зони в Беломорието, Македония и Сърбия и провеждат 6 армейски настъпателни и една отбранителна операции. Общите загуби във военните действия са около 35 000 души.
След Втората световна война, в годините на социализма (1945-1989 г.), като държава, разположена на южната граница на Варшавския договор, България получава от СССР огромно количество модерно въоръжение, което я прави една от най-силните армии на Балканите и в Югоизточна Европа.

През 1973 г. се формира командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части. През 70-те години на XX век формированието  разполага с пет танкови бригади с над 1500 танка Т-55, 300 танка Т-72, около 200 Т-62. В мотострелковите дивизии и полкове има над 1000 МТ-ЛБ и около 2000 БТР. Ракетните войски на БНА имат три ракетни бригади – по една към всяка армия и една фронтова ракетна бригада, разположена край плевенското село Телиш. Тези бригади разполагат с оперативно-тактически ракетни комплекси Р-400 (SS 23) с обсег 480 км., с Р-300 “Елбрус“ (Scud) с обсег 300 км и други .

Мирновременният състав на армията към 1987 г. е около 152000 души. Мобилизационният ресурс на България надхвърля 2 милиона мъже. Според доклад на ЦРУ БНА е най-добре подготвената армия във Варшавския договор след Съветската. Въоръжението й е модерно, а мобилизационно-бойната готовност, боеспособността и бойният дух на войската са много високи.

След настъпването на демократичните промени, през 1990 г. бе подписан договорът за обикновените въоръжени сили в Европа, който имаше задача да редуцира армиите на Стария континент във въоръженията им. Квотите за това какво количество бойна техника може да притежава българската армия, съгласно Договора, бяха 1475 танка, 2000 бронирани бойни и транспортни машини, 1750 оръдия, 235 бойни самолета и 67 бойни хеликоптера.

Всичко останало по силата на конверсията бе нарязано и продадено за скрап. Така бяха унищожени в угода на чужди интереси и в ущърб на националната ни сигурност стотици ракети, танкове и самолети, струващи милиарди левове.
През 1996 г. командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на сухопътниСте войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна, а впоследствие към корпусно-бригадна организация.

На 29 март 2004 г. България стана член на Северноатлантическия блок НАТО.
Към 31 декември същата година Сухопътните войски са имали в състава си 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки. След влизането на страната ни в Алианса армията ни постепенно е редуцирана до 26000 души, а превъоръжаването й с нова бойна техника, въпреки обещанията на политиците, се забавя с години – поради вечната липса на пари.

През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно изграждане и преструктуриране на българската армия до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски. Закрити са Командването на Оперативните сили, Командване „Изток“, Командване „Запад“ и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски. Към 2010 г. те са с численост 21 000 души.

Според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до края на 2015 г. Сухопътните ни войски трябва да бъдат сведени до 14 310 души и да разполагат общо със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки.
На фона на сложната и взривоопасна международна обстановка нашата славна някога пехота чувствително изостава от модерните армии по света и спешно се нуждае от нова бойна техника и въоръжение, за да изпълнява, в случай на нужда, основното си предназначение – защита териториалната цялост и суверенитета на България.


В категории: История , Горещи новини