Интригата с валутните афери в някогашната БГА „Балкан“

Автор: Борис Цветанов

Днес стана мода абонирани за голямата скука на сутрешните телевизионни блокове политолози, писачи и пр. да говорят срещу системата и най-вече правосъдната. Особено след случая с „двете каки“. Работата не е в системата. А в това, че няма мъже на честта, които да се изправят срещу нея.
То и някога е имало система, даже далеч по-зловеща. Но тогава се намираха и смели мъжаги.

Няма самоубийство на лице от висшия ешелон от онова време, както и смърт в резултат на болест, които и до ден днешен да не дават безплатна топла чорба на многотиражките. По правило, веднага след Десети ноември тия самоубийства (дори безспорните като това на началника на охраната на Тодор Живков генерал Илия Кашев) бяха обявени на бърза ръка за убийства!

Лично началникът на следствената служба генерал Леонид Кацамунски (защо не си остана художник?!) още през 1991 г. прави начумерен откритието си пред следователя Ангел Александров, че „неправомерно сте извършили действия за заличаване на обстоятелства, свързани с убийството на началника на управлението по безопасност и охрана“.
Площадното скудоумие с широка крачка и до ден днешен се разхожда из демократичните репресивни служби. Щом за Кашев се е смятало, че е бил убит, какво да кажем за самоубийството на личния пилот на Тато генерал Петър Евстатиев – няма многотиражка, която да не се е „облажила“ с него. Друг е въпросът, че тоя случай не е лъжица за устата на нито една от тях.

Той е класически пример как от незначителна следа се стига до скандал на върха на пирамидата. Единствено благодарение на двама мъже на честта.
Един петъчен ден през пролетта на 1972 г., на летището е задържан с десетки хиляди недекларирани западногермански марки и долари българският представител на БГА „Балкан“ във Франкфурт на Майн Михаил Донски. На заместник главния прокурор на Въоръжените сили Димитър Капитанов веднага е оказан натиск служителят на авиокомпанията да бъде освободен и да продължи полета си. Дори за целта самолетът е задържан известно време.

Капитанов обяснява всичко на най-добрия от следователите си Тодор Радулов (и друг път сме писали за него в „Десант“). Радулов е от хората на честта и въпреки че от „горе“ настояват да изпълни нарежданията, като в понеделник ще получи разяснения по въпроса, и въпреки колебанието на Капитанов, разпорежда ареста на Михаил Донски.
Представителят на БГА „Балкан“ е млад симпатичен мъж, който веднага слага картите на масата, след като предварително заявява, че ще говори само пред Тодор Радулов.

Като директор на търговската дирекция на авиокомпанията той навлязъл във валутни афери, започвайки от 1965 г. Работата му давала възможност да поддържа връзки със западногермански, либийски и други чуждестранни превозвачи.
Той започнал да урежда чартърни сделки, срещу които получава комисиони. През 1965 г. извежда по искане на германските си „работодатели“ една българка. За това получава 10 000 франка.

В един момент Донски е разкрит от МВР, но веднага е освободен, тъй като е брат на председателя на Българската федерация по футбол Недялко Донски. След лека уплаха Михаил продължава с лакомията си, този път с покровителството на оперативния офицер от МВР на летището – подполковник  Стоянов. Той му обяснил, че за да прикрива следите си, трябва част от получаваните комисиони да се внася чрез него в държавния бюджет. После даже му показал и бордера. Но според Донски, имало дял и за самия него. Само за година служителят на БГА „Балкан“ му предава 24 000 дойче марки и 4100 долара.

Той продължава да говори пред Тодор Радулов, въпреки че по-висшестоящи оказват натиск да прекрати „неправомерните“ си действия, защото е ясно, че кълбото едва сега започва да се разплита. Донски прави пред следователя сензационното разкритие: „Давах валута и на други лица – едно от тях е моят приятел, ръководител на правителственото летателно звено и личен пилот на другаря Тодор Живков, генерал Петър Евстатиев“! От самопризнанията му става ясно, че му е предал над 40 000 дойче марки, 6400 долара в брой, както и чекове за долари, единия от които за 16 000 долара.

„Останалото са подробности“ – завършва признанията си Донски. Големите признания винаги са свързани с възможността да не се стигне до още по-големи разкрития.
Радулов отива да се посъветва с генерал Капитанов, от когото научава, че „Евстатиев е много близък с Мирчо Спасов“.
Междувременно излиза заповед на министъра за преминаване на Радулов на пряко подчинение на заместника му Мирчо Спасов.

Радулов търси подкрепа в другия заместник-министър Григор Шопов, също мъж на честта, което се признава тихомълком дори и от днешни „специалисти по всичко“. От Шопов следователят научава, че от много места „напират“ да се приключи със случая „Донски”.
Колкото до това, че със заповед е прикачен към Мирчо Спасов (ние сме писали доста и за него в „Десант“) – просто искали да го смачкат.
Тодор Радулов обаче решава да стигне до край, за което му трябва и разпит на Петър Евстатиев, но без преки улики нищо не би могло да се направи. Преки улики можели да бъдат само укритата в дома на личния пилот на Тато валута. Пътят към нея минавал през Донски.

Междувременно следователят е извикан лично при министъра. При Ангел Цанев е още и началникът на прословутото Шесто управление – непочтеният посредствен генерал Петър Стоянов. „Ти за кой се мислиш, бе!?“ – хваща бика за рогата Цанев и за да бъде докрай унижен, обръща се към Стоянов: „Абе, Петре, тоя бил началник на следствения отдел“!
Целият подтекст на срещата е: „Следствието е приключено, забравете“!

След което, за да се стегне възелът, Радулов е извикан при прекия си шеф Мирчо Спасов. Там веднага е атакуван: „Ти защо вярваш на това копеле?! Ти знаеш ли какво приказваш, като искаш да разпиташ генерал Евстатиев – това е личният пилот на другаря Живков! Не мислиш ли, че тия хора, които са те подвели, искат да злепоставят партията?! За какво му е на Пешо валута – командировките му се броят в долари...“ – нарежда Спасов. И накрая заповядва: „Приключвайте делото и не закачайте Пешо!“.
Радулов обаче се опъва и Спасов отвръща, че ще говори с министъра.

Минали са три месеца и повече от задържането на Донски, а няма разрешение за разпит на Евстатиев. Един ден Радулов е извикан при министъра. Там е и Мирчо Спасов. Вратата се отваря и Спасов посочва Донски: „Тоя да влезе, ти – не.“
Поредното унижение, от което следователят трябва да си прави изводи. Два и повече часа продължава разпитът на Донски в нарушение на всякакви законови положения. Когато излиза, Спасов отново не кани Радулов и казва на двамата: „Свободни сте“. В колата Донски разказва на следователя, че е разпитван за Петър Евстатиев. Заплашвали го с това дали си дава сметка срещу кого говори. „През цялото време – уточнява Донски – ми внушаваха да се откажа от показанията си“.

Радулов е изправен пред сложна ситуация. Може би само чувства на неудобство и страх водят министъра и неговия заместник. Но това не е причина те да се държат задкулисно и подло, както ще си спомни след време в книгата си „Гувернантките на властта“ Тодор Радулов.
Най-неочаквано, много скоро, сам Мирчо Спасов му се обажда по телефона с „благословията“: „Провеждай, каквото предлагаш, но на твоя отговорност“.

Ами ако това е постановка – пита се следователят. – Ако тия двамата (Спасов и Цанев, б. а.) са предупредили Евстатиев и той е укрил надеждно валутата, единственото доказателство, без което арестът му е безпредметен... Ако всичко е клопка, за да бъде обвинен в необективно водене на следствието?



В категории: История , Горещи новини