Октомврийската революция прогонва голяма част от дворянския и духовния елит на Русия.
Автор: Никола Филипов, Лондон
Бежанците се разселват из цяла Европа, като най-предпочитаните дестинации са България, Сърбия и Франция.
Царицинският епископ Дамян (Царицин е някогашният Сталинград, а днес Волгоград) се заселва в България и основава в манастира „Свети Кирик“ край Асеновград руско богословско училище. От 1922 до 1937 г. там се обучават десетки духовници, които сетне служат като свещеници из България и някои съседни страни. Още в първите години епископ Дамян е въздигнат в сан архиепископ. Той има намерение да превърне училището във висша духовна академия, но земният му път се оказва недостатъчен за довършване на това дело.
Един от основните спомоществователи на това училище е руският княз Лобанов-Ростовский, наследник на династия Рюриковичи, с когото Дамян поддържал дружески отношения. Неговият внук княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовский става шампион на България по плуване на 100 метра и 200 метра в стил брус.
Родителите му – княз Дмитрий Иванович Лобанов-Ростовский и Ирина Василиевна Виробова, забегнали след 1918 г. от Петербург в София. Тук през януари 1935 г. се ражда синът им Никита, когото учат да говори едновременно четири езика: с родителите на руски, с прислугата – на български, до обяд – гувернантка германка го учи на немски, следобед – французойка го учи на френски.
Комунистическата власт обаче ги застига и в България. През 1946 г. семейството, заедно с 11-годишния Никита, е арестувано при опит да мине нелегално в Гърция. След година ги освобождават, но жилището им е вече отнето. Бащата е арестуван отново през 1948 г. и повече не се връща.
След този случай малкият княз Никита решава да избяга от България по море. За тази цел започва усилено да се занимава с плуване – по няколко часа всеки ден. Участва и в разни състезания. Така едва 16-годишен участва в републиканското първенство по плуване през 1951 г. и става шампион на България на разстояния от 100 и 200 метра стил брус – рекорди, с които се гордее до ден днешен.
Да бяга от комунистическа България чрез плуване обаче не му се наложило, тъй като майка му получила френско гражданство и той бил вписан в паспорта й. Преселват се при чичо му в Париж, който е личен познат на президента Шарл де Гол. Младият княз завършва през 1958 г. геология в Оксфорд, а през 1960 г. и магистратура в Колумбийския университет в САЩ. След няколкогодишни проучвания за нефт, желязо, никел и диаманти се пренасочва към банковото дело и от 1969 г. заживява в Лондон. Дълги години той е вицепрезидент на Световната банка, член на Международна комисия по правата на човека, консултант в най-известните аукционни къщи за шедьоври на изкуството.
Княз Никита Лобанов-Ростовский става страстен колекционер на художествени произведения, посветени най-вече на театъра и балета. Колекцията му наброява над хиляда картини от сто и петдесет художници авангардисти. Автор и съавтор е на книги и статии на английски и руски език, посветени на изкуството, някои от които са публикувани и на български.
Макар да е роден в България и живял извън Русия, той твърди, че през целия си живот се е чувствал руснак и през 2001 г. дарява цялата си колекция на Москва. Руското правителство определило място в тамошния Филевски парк, където открили Мемориален дом на князете Лобанов-Ростовски, в който са експонирани колекциите и съхранените предмети и атрибути на предците му. Самият княз Никита са назначили като нещатен уредник.
Княз Никита Лобанов-Ростовский неведнъж е посещавал България в последните десетилетия. Той се среща в София с някои от все още живите си приятели от детските и ученическите си години и с радост си спомня за шампионската титла, чийто документ също е изложен в споменатия музей в Москва. А подареното му камъче от планетата Марс, оценено на около 25 хиляди евро, миналата година остави завинаги в България, подарявайки го на софийския Национален природонаучен музей.
Имайки предвид, че негови далечни предци са управлявали земите на Киевска Рус и територии на днешна Полша и Украйна, напоследък княз Лобанов-Ростовски влага всички свои сили за избягване на братоубийствените военни действия. За целта използва своите връзки от най-висок ранг от двете страни на руско-украинската граница, както и в Европа и САЩ. В мислите му е проект за изграждане на Мемориален комплекс в Крим – Паметник на помирението
Патриотичен календар
18 декември 1860 г. — В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата
19 декември 1879 г. — Подписан е Мемоарът на българи от Македония - обръщение на 102 македонски българи към Великите сили
20 декември 1927 г. — Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския мирен договор и започва възстановяването на редовна и боеспособна българска армия
20 декември 1943 г. — Британско-американската авиация извършва четвърта бомбардировка над София, при защитата на която загива българският летец Димитър Списаревски
20 декември 1944 г. — В България започват заседанията на така наречения Народен съд
20 декември 1977 г. — Завършва първото българско околосветско плаване на яхтата „Кор Кароли” с капитан Георги Георгиев
21 декември 2001 г. — В софийската дискотека „Индиго” загиват седем деца
23 декември 1880 г. — Приет е първият избирателен закон в България
