Всичко започва като в роман на последния класик на истинската кримка Реймънд Чандлър. Донякъде Мики Спилейн. Започва се с дребно престъпление, после кълбото така се разплита, че лъсва висш скандал в елита...
Никой не предполага, че от студената пролет на 1972 г. ще се стигне до горещо лято, в което ще изгорят бандити от най-висшия ешелон на партията и правителството.
Започнахме с дребния (по съвременните разбирания) шарлатанин Михаил Донски.
На 12 май 1972 г. от дома на личния пилот на Тодор Живков – генерал Петър Евстатиев, е иззета валута в особено големи размери.
Той е извикан на разпит. Но не пред следователя, а пред министър Ангел Цанев и заместника му Мирчо Спасов. От кумова срама е поканен следователят Тодор Радулов. И веднага е контриран: „Пешо твърди, че няма нищо общо с Михаил Донски“ – казва Цанев и допълва: „Пешо, това е положението, оправяйте се двамата“. Далеч е по-директно от усукванията по килифарски на двете каки днес. Изобщо – без Ленин по ленински път...
Вече в кабинета на Тодор Радулов, Евстатиев разтваря ръце: „Като съм я докарал до тук, ще говоря“.
Преди много години познавах една музикантка – 180 см, 150 кила. Свиреше на чело. На концерт в Германия я питат: всички ли в България са такива като тебе? А тя отвръща: „Аз съм най-дребната“.
Пиша това, за да дам по-нагледно подтекста на допълнението на Евстатиев: „Казах, че ще говоря... но аз съм най-дребният“.
Четири дни траят официалните разпити. Радулов иска разрешение за задържане на генерала под стража, но Главната прокуратура отвръща: само с разрешение на министъра! Такова обаче няма.
След четвъртия разпит Евстатиев е изпратен до дома си. Само след час Радулов е сюрпризиран – генералът се е прострелял. Три дни лекарите се борят за живота му, но той – без да дойде в съзнание – умира.
Радулов очаква да бъде обвинен за самоубийството. Но никой не го търси. Разследването е повърхностно – нещата са ясни. На въпрос към генерал Шопов какво става, Радулов получава отговор, че Цанев и Спасов били притеснени, но Тодор Живков като научил, казал: „Щом е вършил престъпление... един престъпник по-малко“. И те се успокоили...
На разпит е извикан оперативният работник на ДС при летището – подполковник Стоянов.
Той веднага слага картите на масата: свързан съм с далече по-отговорни хора, отколкото можете да си представите. Дори да призная всичко, нищо няма да промените. Намесен е дори министърът...
„Няма значение“ – отвръща следователят на честта.
И се започва. Стоянов разказва: „Бях посредник за уреждане на лични въпроси на министъра и други лица от висшия ешелон. Валутата, за която ви е говорил Донски, отиваше за уреждане задгранични пътувания на метресата на министъра. Тази жена обиколи целия свят...“ И продължава: Бил „хамалин“ и на двама народни представители – по понятни причини и тогава „недосегаеми“. И още...
Пред Радулов възниква опасността да бъде обвинен, че събира компрометиращи данни срещу хора от най-близкото обкръжение на генералния секретар. По онова време славата на бик на Политбюро по свалени фльорци се носи за Венелин Коцев.
Цанев не е Казанова като него – той е съпруг с две деца, но пък подхлъзването му по музикалната оформителка от телевизията и пишман художничка Невена Николова надминава по вкарване на държавата в задължения, надхвърлящи многократно тия по всички шафрантии на Венелин Коцев, взети заедно.
Задграничните воаяжи на приятелката на Цанев надхвърлят няколко десетки на брой. Отделно за замазване на очите, пак на държавни средства, министърът изпраща периодично двете си дъщерички на командировки из Париж и Лондон... „Художничката“ забременява и тайната е скрита чак в недостъпния по онова време Лос Анджелис, където ражда на Цанев мечтаното момченце. После, за награда, фльорцата обикаля не само всички известни столици на Европа, но си разхожда роклите из Южна Африка, Рангун, че и до трудно смилаемата дори за образования читател на „Десант“ държавица Бамако.
И това не е всичко, както се казва в популярна реклама: за творческото недоразумение Невена Николова са учредени изложби, надхвърлящи по пищност тези на Майстора и Златьо Бояджиев, а членове на Политбюро, от солидарност с министъра, се надпреварват да купуват платната й.
Дори и това не е всичко. Парите от шарлатаниите на Донски са по-малко и от джобни. Само един пример. Явява се дамата в екстравагантна рокля и шапка в стил Мата Хари в посолството ни в Швейцария, като в подтекст демонстрира, че е на специална мисия на разузнаването и иска като джобни пари осем хиляди франка. Снабдена е тутакси. Да живее революцията! „Аз си мислех, че това е българската Мата Хари“, ще сподели по-късно дипломатът. И няма да е единствен...
В кулоарите на телевизията тя често се тупала по гърдите, разказвайки приключенията си. Веднъж, докато нареждала как в престоя си в престижния с фантастичния си лукс хотел „Крийон“ плащала за преспиване сто долара, една редакторка, майка на три деца, едва свързваща двата края, припада...
Тодор Радулов е смаян. Генерал Григор Шопов – също. Сега изниква въпросът какво ще стане, ако се рита срещу ръжен.
Те се явяват ни в клин, ни в ръкав пред Тодор Живков. И слагат картите на масата.
Тато побеснява: „Бандити! (защото не е само Ангел Цанев, ние поради вестникарските ограничения ще спрем до тук, б.а.). Не ги е срам!“.
Доколко е сериозен случаят – ето продължението. Живков моли: „Нужно ми е време. Цанев е кандидат-член на Политбюро, министър на вътрешните работи... Мирчо Спасов е убиец... Дори аз не мога с един удар с юмрук да реша въпроса“. И заявява, че му трябват поне два-три месеца. След което се обръща към Радулов, който очевидно му е харесал: „А ти се пази! Защото, като познавам Мирчо Спасов, като едното нищо утре може просто да изчезнеш“.
В началото на 1973 г. Ангел Цанев е изваден от състава на Политбюро и освободен от длъжността министър на вътрешните работи. За бандита Мирчо Спасов е измислен новосъздаден отдел към ЦК „Задгранични кадри и командировки“. Подполковник Стоянов е осъден на 13 години затвор, Донски – на 12.
Връщаме се в началото. Самоуби ли се все пак генерал Петър Евстатиев? Ние не знаем. Правилото в криминалистиката е, касае ли се за самоубийство, разследва се и като убийство.
И още – касае ли се за самоубийство, всяка истина е предпоследна...
znashi arhivite ako sa dostoverni a ne pisani s zel isnudvane ismamvane i drugi dolni zeli mogat da pomognat i na starite banditi da vidjat dali mladite banditi i turskite i neturskite banditi rabotjat spored savremennite ramki na zakonnite i moralnite vasmoshnosti i ako ustanovjat she ima narushenia trjabva da sa gotovi ako drugite banditi gi zlepostavjat za eventualni tehni minali i segashni narushenia .
za tesi honorar saveti ako mi platjat po 1 zlaten prasten 18 ili 21 karata
moga i zanapred sreshtu drugi zlatni prasteni 18 i 21 karata da davam i drugi honorar saveti za da moga s parite edin den da si kupja apartamenti koito da davam pod naem i hubavi palnoletni no ne dartoletni ljubovnizi na koito da moga da plashtam pri vseki uspeshen seksualen ljuboven seans ako fraulein fritzi
ili gosposhiza steffi-mimi -maria ili sinjorita emeralda ili mis hilary i podobni ne iskat da praviat blagotvoritelna ljubov s mene
