Не Тодор Живков, а сатирикът Черемухин осигурил поста на Димитър Стоянов
Автор: Борис Цветанов
Нали бавно отшумява празничното настроение, започваме с веселата част. Димитър Стоянов (1928-1999) поема МВР през 1973 г., дотогава е първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново.
Още в първия му работен ден любезни подчинени го поканили да разгледа забележителностите на министерството.
В една зала той видял подредени като в аптека най-съвременни (като тия на ЦРУ) средства за подслушване, джаджи и документация за следене на всички министри на вътрешните работи като се започне от Антон Югов, мине се през Руси Христозов, та се стигне до предшествениците му Ангел Солаков и Ангел Цанев. Димитър Стоянов се смаял...
Но преди да продължим, да се върнем малко назад – и досега се пише, че Стоянов бил най-вярното куче на Тато, но той с положителност нямаше да седне на министерското кресло, ако не беше моя приятел от Сатиричния гонен полк Черемухин, бате Чаро, както го наричахме.
Беше редактор в „Стършел“ и един ден, когато бил командирован във Велико Търново, срещнал се, то се знае, с първия наместник там. Пиели си уискито и по едно време бате Чаро изтърсва: „Другарю Куров (защото по онова време бъдещият министър носеше бащината си стражишка фамилия Куров, б.а.), я да ви дам един съвет... тая ваша оригинална фамилия...“. Домакинът се навъсил: „Какво й е на фамилията! Славна! Брат ми бе партизанин, има в музея негов дневник, има улица на негово име „Иван Куров“. „Нищо й няма на фамилията – отвръща бате Чаро – ама я си помислете: реши другарят Живков да ви издигне за министър, ами ония гнили империалисти на Запад, представяте ли си как ще коментират фамилията?!“.
Чашките звъннали пак, а от другия ден първият секретар на ОК започнал да подписва всички документи като Стоянов.
Връщаме се в кулоарите на министерството в първия ден на новия министър. Като видял всичките тия постижения на тайните служби, Димитър Стоянов запитал: „И мене ли така ще следите?“. А офицерът екскурзовод му отвърнал: „Ами като ви свалят от поста и вас, другарю генерал“.
За да няма две мнения, ето думите на човек, който няма нужда от представяне – проф. Димитър Иванов: „Всички бивши министри на вътрешните работи (за да се контролира тяхната лоялност) се водят на дела за оперативно наблюдение... агентурно и чрез контрол на телефонните разговори“.
А Ангел Солаков е имало за какво да бъде наблюдаван. Той е изметен от системата според многотиражките, защото като си подпийнал веднъж в Москва оспорил авторитетното мнение на тамошен гаулайтер. Истината е най-далече от това твърдение, защото историята се случва повече от две години преди отстраняването на Солаков. Другата версия, вече близка до действителността, е уреденото грандиозно погребение на легендите Гунди и Котков, но и тук нещата не са изяснени, защото погребението на любимците е обявено ден преди злополучния инцидент със съветските космонавти.
Има и още, малко известно. Иван Славков разказваше, че Солаков имал идея за създаване на суперуправление – Седмо, което да концентрира в себе си всички разузнавателни и контраразузнавателни данни. Най-сетне Мирчо Спасов, ненавиждащ Солаков, успява да внуши на Тато, че министърът подготвя преврат, загледан в мястото му... Солаков е изпратен в глуха линия – заместник-председател на Българския олимпийски комитет.
И един ден Голямото Ухо засича телефонен разговор на Солаков с най-известния тогава (1973 г.) иманяр, колекционер на антични монети и артефакти и трафикант Желязко Колев-Императора.
Димитър Стоянов, бивш Куров, разпорежда изясняване на връзката. Императорът е апетитна хапка, още повече, че прословутото Шесто току-що е приключило два големи гафа: разследвало е „сигнал“, че Аксиния Джурова (дъщерята на генерал Джуров), известна научна работничка, си сложила във вилата резбован таван, задигнат от къща, обявена за паметник на културата. „Сигналът“ излязъл ялов, но киселият вкус останал. Вторият гаф е с Ангел Солаков. Бил иманяр, имал богата колекция златни монети и т.н. И този сигнал си бил ялов като вица за кражбата на колата на Гарабед. Солаков наистина колекционирал монети... но юбилейни, олимпийски. И сега изскачал шанс реванш, още повече, че Солаков си имал честа приказка с Аксиния, която не била и сънувала резбован таван, ама знае ли човек. И се започва...
По онова време, вече знаем, Императора е най-известният иманяр, последна инстанция за тогавашната рота стотина на брой търсачи на древни съкровища. После ще се яви втората легенда – Митко Станков, но той никога няма да надмине славата на Императора. Сега живее във Виена като консултант в аукционни къщи.
Ние няма да повтаряме онова, което вече се пише 15 години, откакто бай Желязко бе разстрелян във вилата си в село Мрамор като в американски екшън. И досега се говори за неговата дейност след така наречените демократични промени. Наскоро неуморният разказвач на истории – скандалният бивш депутат Янко Кожухаров, изживяващ се години наред като слагащ в джоба си Джеймс Бонд, напомни за него в популярен таблоид, допълвайки разказа си с мистериозни тайно заровени несметни съкровища из земите български, като само в едно от които, както се говори, имало куп двадесет и четири каратово злато, дълъг 80 метра, широк 4 метра и 2 метра висок.
С други думи това били 320 кубически метра злато. Ако не съм много скаран с аритметиката и физиката, това би рекло 6400 тона злато. Богоизбран народ, само от него – по кило на глава от все още останалото в страната население. А колко има още... Но да се върнем на Императора. Той не е съвременна градска легенда. Известен е още от социалистическо време, и то не само като иманяр и колекционер. Да видим какво не знаем за него.
Казват, че всеки човек се раждал с някаква способност, дарба, талант, мисия. Мисията на Желязко Колев била иманярството. Започнал още като дете, впечатлено от легендите за хайдути, отмъстители, обири, укрити несметни богатства. Скитосвал из горите да търси нишани по дървета и скали. Още като младеж в тридесетте години на миналия век усетил, че има и далавера в цялата тая работа. Намирал вехти кожи, изстъргвал ги, рисувал по тях нишани разни, трудно разбираеми знаци и цифри, заравял „картата“ някъде си през есента и напролет с някои свестни момчета уж случайно я „откривал“. А после идвали мераклиите за бързо забогатяване, пазарлък и суха пара в джоба. Понякога си правил майтапи и със сияние през нощта от някоя местност и съобщението на ухо, че там имало заровено кърваво злато.
Сега ще кажем и няколко добри думи за Желязко Колев. Участвал във Втората световна война на фронта в Югославия срещу хитлеристите. Бил парашутист, десантчик. Момчетата от тия части били храбреци, смелчаци, малцина оцелели... Ако минавате случайно около градинката между Софийския университет и парламента, ще видите паметника на авиатора. Малцина обаче знаят, че един от дарителите е командосът, десантчикът парашутист Желязко Колев. В родното си село – тополовградското Мрамор, пък е субсидирал построяването на паметник на загиналите...
Много е писано за „акциите“ му в наше време. Но в ония далечни години той открива във Винарово, Чирпанско, 12 бронзови апликации на тракийска колесница. Намира и монета медальон на римския император Юлиан Отстъпника, смятана за изключителна рядкост, сечена в единствена емисия. Сега всичко това е в Националния исторически музей. Между запознатите с тънкостите на колекционерството и до днес се шушука за това, че Императора притежавал монета, от която има един единствен екземпляр в света, това е нещо от рода на легендата за единствената и уникална мярка в света, позната като черното пени.
При всички положения смята се от познавачи, че Императора е притежавал вероятно най-уникалната колекция в света, в която е имало монети, сечени и подредени от всичките римски императори. И ако тази колекция бъде открита, тя би предизвикала световна научна сензация.
Май забравихме разковничето в цялата тая малко тъжна и повече забавна история. Защо Императора е звънял на бившия министър на вътрешните работи – един от малцината в ония години мъже на честта? Легендарният иманяр просто е честитил рождения ден на този свой познат... Това е.
