Столичните мотриси, заменили конския омнибус, имали пощенски кутии за писма от външната страна
Автор: Камен Колев
Преди точно 115 години се появява първият електрически трамвай в София. Като превозно средство обаче. Иначе понятието е било използвано много преди това. От 1878 г. (веднага след Освобождението) в столицата е имало конски омнибус с постоянно действащи линии от Гурковския площад (площад "Света Неделя") до Гарата, Горна баня и Княжево, който софиянци по някаква известна само на тях логика наричали трамвай.
Идеята за изграждане на електрически трамвай започва да се реализира от 1 декември 1898 г., когато Столична община отдава на концесия две мащабни дейности - снабдяването на столицата с електрическа енергия и построяването на трамвайни линии.
Концесионери са френското дружество “Марсилия” и анонимното белгийско дружество “Електрически трамваи”, което притежава и концесия за експлоатация на линиите за срок от 40 години.
Минават малко повече от две години и на 1 януари 1901 г. трамвайното движение в София е открито тържествено по шест маршрута: Гарата - "Граф Игнатиев"; "Лъвов мост" - "Патриарх Евтимий"; "Брегалница" - Ветеринарната лечебница"; пл. "Бански" - "Орлов мост"; пл."Македония" - "Орлов мост" и София - Княжево. Така столицата ни става един от първите градове в Европа с трамвайно движение.
Първият български ватман е Георги Мишев. Първият трамвай - №13, тръгва по маршрута Гарата - Граф Игнатиев". Общата дължина на линиите е 23 км единичен коловоз, а по тях се движат 25 мотриси и 10 ремаркета. Междурелсието е 1000 мм. Най-използваните линии обаче са от Гарата през Лъвов мост до пл. “Славейков” и от пл. “Света Неделя” до Княжево. Линиите са с единични коловози с разширение за разминаване на определени места и със стрелки за маневриране на крайните станции.
Релсите, захранващата мрежа и 25-те мотриси са доставени от Белгия. В началото трамвайните вагони в София са малки, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с метални решетки.
От външната им страна, точно до първата врата, е монтирана пощенска кутия за писма. Кутии е имало на всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт. Писмата от кутиите се събират на няколко ключови спирки в софийския център и се предават за обработка в Централна поща.
Вътре салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека.
С нарастването на броя на пътниците, в столицата започват да се доставят все по-нови и модерни мотриси от европейски производители, най-вече от “Сименс” – Германия. Така през 1908 г. са доставени 12 двуосни мотриси „Сименс”, разделени на две класи, и 6 четириосни мотриси "Цепелин" с два мотора по 33 kW.
С решение на Софийската община от 1916 г. се създава Дирекция на трамваите и осветлението (ДТО).
Тя има два отдела - "Трамваи" и "Осветление", начело с директора инж. Цветан Бояджиев. 15 години след обявяването на концесия за снабдяване на София с електричество и построяване на трамвайни линии, СО започва процедура по отнемане на експлоатацията на трамваите от белгийското дружество. Процедурата се оказва много тежка и продължава цели 11 години. В началото на 1927 г. вече е създадена и обзаведена Главна техническа работилница на територията на депо “Мария Луиза”. Така се поставя началото на предприятие за ремонт, възстановяване и преустройство на трамвайните мотриси и ремаркета.
По същото време отдел "Трамваи" се разделя на две отделения: "Движение" и "Техническа работилница". Тази форма на управление се запазва до края на 1948 г., когато отдел "Осветление" се отделя и към общината се създава стопанско предприятие "Софийски градски пътнически транспорт" - трамваи, тролейбуси и автобуси.
От 1924 г. до 1938 г., когато са доставени последните вносни трамваи, софийските линии се обслужват от двуосни мотриси с каросерия от Рингхоферовите заводи в Прага, двуосни мотриси серия с кошове от "Франко-Белге" и електрическа част от австрийския клон на ВВС, четириосни с кошове от "Ателие металуржик дьо Нивел" и с електрическа част от АСЕС.
Трамвайният транспорт ползва и ремаркета "Енерги" от Белгия, мотриси с изцяло желязна конструкция, производство на МАН – ЕАГ, мотриси от МАН - „Сименс”, ремаркета с една средна врата от фабриките "Юрдинген и Вегман", както и мотриси от фабриката "Ернесто Бреда - Милано" с електрическа част от "Ансалдо Марелли".
Първите български ремаркета се появяват през 1931 г.
Производството им е под ръководството на инж. Теодосий Кардалев, като в негова чест те са наречени „Кардалевите ремаркета”. При тях се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Пет години след това са произведени и български мотриси с марката ДТО – абревиатура от наименованието на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община. При направата им са използвани стари шасита, а всички останали елементи са подменяни с нови.
През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено голямо трамвайно депо, а две години по-късно започва производството и на първите родни двуосни трамвайни мотриси с вносни контролери и мотори. Въвеждат се в експлоатация и нови типове конструкции, като по този начин трамвайният парк непрекъснато се разраства.
През 1948 г. се създава СП "Софийски градски пътнически транспорт", който включва експлоатация на трамваи, тролейбуси и автобуси. През 50-те години на ХХ век в трамвайното депо се изгражда завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Кардалев техническа работилница на ДТО.
По наша конструктивна разработка през 1951 г. са построени революционните за времето си четириосни български мотриси тип "Република", които представляват първия български, а и балкански трамвай. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси.
През 1979 г. е произведен "София 100" – едносъчленен, две години по-късно, по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава, е създаден трамвай "България 1300", двойносъчленен, осемосен.
В следващите години инженерите отчитат недостатъците на тези трамваи и подготвят създаването на нов тип конструкция с карданно задвижване. Така през 1986 г. първата трамвайна мотриса тип "Т6М-700" е пусната в експлоатация. На базата на този трамвай през 1987 г. започва производството на мотриси за междурелсие 1435 мм - тип "Т6МД - 1000". И до днес се използва моделът двойносъчленен Т8М-900, който е произведен в завода през 1991 г. и е последният български трамвай, за съжаление. Оттогава предприятието се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.
През 1999 г. първото трамвайно депо "Клокотница", известно и като Първи трамваен парк, е затворено завинаги след дълги години на експлоатация. Сега там се съхраняват част от работните вагони и специална техника. От славата ни на лидери на Балканите в този бранш не остава и следа. Производството затихва и постепенно секва, както цялата икономика на днешна България.
Дълго време,доколкото си спомням,от 30-те години до края на 60-те едни от най-много
използваните мотриси по линия N2 бяха белгийските на фирмата "Шарл ле Роа.Тази фирма
съществува и сега.
