Според руския академик Рахилов дворяните Годунови произхождат от рода на българския княз Чита. Той имал син Зерно, наречен така,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
защото посял семената на своя род на ново място, а именно като се заселил в московска Русия.
Един от неговите наследници е наречен Годун (Справедлив). Бил е на царска служба като съдия и понеже много добре се справял с делата, е бил награден с имение и е станал дворянин. От този род е и Борис.
По времето на цар Иван Грозни е бил ковчежник, а при наследника му Фьодор става болярин. Когато Фьодор умира на 21 февруари 1598 г., Земският събор избира Борис Годунов за цар на Русия.
Според съвременниците му той се стараел да изкорени престъпността, но същевременно бил милостив и се грижел за бедните. Ето как ставало това: Борис Годунов създава от татари (тогава така са наричали българите след присъединяването на Казанското ханство от Иван Грозни към Русия) дневни и нощни патрули в селищата и по пътищата. Царят ги облича, въоръжава, дава им добра заплата, а населението ги храни. Освен това за всеки заловен или ликвидиран разбойник царят давал по рубла и още една получавали от губернската управа. А 2 рубли по това време са били доста пари, като се има предвид, че един хляб е струвал 5 копейки, а килограм месо – 20 копейки.
Стражниците се оказали много ловки при залавянето на разбойниците. Повечето били на коне и много бързо се озовали на мястото, където разбойници се опитвали да извършат престъпления. Освен това от 50 м хвърляли арканите си (български ласа), с които впримчвали разбойниците.
Царските съдии ги осъждали на доживотна каторга. Така само за 2 г. престъпността в Русия е почти ликвидирана. От 2000 стражници остават само сто, а другите Борис Годунов ги включва във войската си.
Другата грижа на цар Борис Годунов са бедните и инвалидите. На него не му харесва, че те живеят главно от подаяния, като просят пред черквите, но също така и по улиците. Затова за тях създава работни групи, които да чистят селищата. По това време няма кофи за смет и хората хвърлят боклуците от прозорците в дворовете и на улицата. Всяка група се състои от 5 души и има платформа на 4 колела с високи ритли. При изгрев слънце започват да събират изхвърления през нощта боклук и с платформите го изкарват на определени места извън селищата. Там други вече са запалили огньове за изгаряне на докарания боклук. За тази си работа включените в групите получават храна 3 пъти на ден за тях и за семействата им, а един път годишно им дават дрехи и обувки.
Тези социални дейности на Борис Годунов са малко известни дори на историците. Но той създава редица градове, което вече е документирано и известно. По негово време се поставят основите на Самара, Саратов, Астрахан, Курск, Воронеж и др.
Той утвърждава излаза на Русия на Балтийско и прави пробив към Черно море. Първи Годунов установява контакти с държави от Източна и Западна Европа, разменят се дипломатически мисии.
Царят умира на 23 април 1605 г. Съвременните руски историци го определят като „Велик създател на руската държава“, а академик Рахилов допълва за него, че е „най-яркият представител на българите в съграждането и развитието на руската държава“.
E, как като тези факти не са известни на историците са известни на Патриотичен десант?! От историческият отдел на ул. „Никола Мирчев“ 28 ли ви ги спускат опорките.
