Днес малцина свързват датата 10 януари с нещо друго, различно от щурма на родния ни парламент и началото на бунтовете срещу правителството на Жан Виденов през 1997 г.
Автор: Борислав Гърдев
Истината е, че 13 години по-рано, в 19,45 ч. на летище София се разиграва друга, не по-малко зловеща драма, която взема смущаващо голям брой човешки жертви.
Трагедията се случва край софийското село Кривина, когато самолет ТУ 134 LZ 104 с 50 пътници на борда на връщане от Берлин е принуден да осъществи „сляпо кацане” само по уреди.
Експериментът се оказва фатален.
Командирът на полета Георги Доганов се подчинява на указанията на проверяващия на летището, след което едно от крилата на самолета засяга високоволтов проводник над селото, като машината мигновено се запалва и разбива в краварника на местното ТКЗС.
Пристигналите линейки, коли на „Гражданска защита“ и на „Противопожарна безопасност“ стават неми свидетели на зловещия инцидент, като със задачата за ваденето на труповете от самолетния корпус са натоварени пожарникарите.
Времето ще бъде оправдание за катастрофата, както и проведеното грубо кацане с претоварване на лайнера.
По-късно ще се разбере, че не е имало никаква виелица и мъгла, че ценни минути са загубени в чакането на колите на столичните пожарникари и че малко преди инцидента на площадката безпроблемно е кацнал друг самолет ТУ 134.
Но покрай очевидните пропуски и допуснатите грешки става ясно, че всичките 50 пътници и екипажът на самолета загиват обгорени и овъглени, а огнеборците са потушавали пожара в самолета с креда вместо пяна, като по този начин са умъртвили и тези пасажери, които все още са били живи!
Трагедията предизвиква моменталната намеса на партийно-държавното ръководство в делата на БГА „Балкан”.
Назначена е комисия начело с Георги Атанасов, която за едно денонощие уволнява дисциплинарно 850 човека, като не са пропуснати и хората от наземните служби за полетите...
Такава свирепа чистка не познава никое ведомство в социалистическа България.
А предприетите крути мерки говорят за сериозността както на инцидента, така и на обстоятелствата, които са го предизвикали.
По-късно става ясно, че подтикът за катастрофата тръгва от една папка, попаднала на бюрото на Тодор Живков и касаеща Георги Вутев, полковник от ДС, зам.-министър на външната търговия и личен приятел на втория човек в държавата Милко Балев, който отговаря за задграничната дейност на БКП и за персоналните назначения в чужбина. С негова протекция се дават права на български емигранти да продават родни стоки срещу прилични комисиони.
С част от тях са купувани скъпи подаръци за партийните велможи – като автомобили и бижута, а големите пари остават в зашифровани чужди банкови сметки, свързани с хора от върховете на властта.
С други думи Тодор Живков разбира, че е налице смущаваща корупция в особено големи размери, касаеща близкото му обкръжение.
Необходима е неговата бърза и сурова намеса.
Тя е осъществена през главата на вътрешния министър Димитър Стоянов, като за нея отговаря Григор Шопов, първи заместник-министър на вътрешните работи и ръководител на ДС. Той сформира работна група, която установява престъпна дейност на довереното лице на партийните велможи Димитър Попов, който предвидливо е задържан в Берлин и трябва да бъде докаран в България. Дългата му ръка стига и до Георги Вутев.
Попов, за когото вече е подготвена заповедта за арестуването му, е в същия самолет, катастрофирал край Кривина. Минути след инцидента пристигат офицери от ДС и прибират всички дневници, протоколи, магнитофонни ролки с 24-часовите записи, като по този начин прикриват следите на трагедията.
Като резултат от произшествието радарите на летището, останали от 1947 г., които не отбелязват точната височина на приземяващите се самолети, са подменени с нови.
Георги Вутев е разследван от небезизвестния подполковник Симеон Спасов, същият, който 4 години по-рано разнищва далаверите около фонд „13 века България”.
През 1992 г. Спасов е арестуван и обвинен в предумишлено убийство на офицер от ДС, заедно с шефа на Военното разузнаване и бивш тъст на боса на „Мултигруп” Илия Павлов ген. Петър Чергиланов.
И става така, че както на 10 януари 1984 г. умира ключовият свидетел Димитър Попов, така на 8 март 2003 г. е застрелян и Илия Павлов, успял да вкара бившия си тъст Чергиланов и следователя Спасов в затвора, организирайки и обвинението срещу тях. След смъртта му проточилото се повече от 10 години дело е прекратено внезапно.
Осъденият за корупция Георги Вутев също вади късмет – Върховният съд го реабилитира.
Патриотичен календар
15 януари 1878 г. — Плевен е освободен от турско иго
17 януари 1371 г. — Умира цар Иван Александър
17 януари 1860 г. — Роден е генерал Георги Вазов, брат на поета Иван Вазов
17 януари 1878 г. — Освободени са Ямбол и Сливен
18 януари 1956 г. — Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив
20 януари 1941 г. — Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт по време на Втората световна война
21 януари 1890 г. — Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княз Фердинанд и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е осъден на смърт и разстрелян
