През 1668 г. френският търговец Жан Батист Таверние посещава Индия. В един от храмовете той вижда необикновено красив диамант и го открадва. На другия ден богослужителят открива липсата и се усъмняват във французина, защото е дори немислимо индиец да си позволи да открадне и най-дребното нещо от храм, тъй като изпитва суеверен страх от отмъщението на боговете.
Оплакват се на раджата и той изпраща войници да арестуват Таверние и да претърсят жилището, в което е отседнал, както и багажа му и него самия. Но не откриват нищо.
Понеже се съмнявят, че е глътнал диаманта, му правят клизма, но пак не откриват бижуто. Жан Батист го е укрил в тока на обувката си и така го изнася от Индия.
В Париж го продава на крал Луи ХІV. С парите си купува замък в долината на Лоара, а също и баронска титла. При една разходка е нападнат от подивели кучета и е разкъсан от тях.
Кралят Слънце заповядва да му направят пръстен с диаманта и толкова много го харесва, че никога не го сваля от ръката си. При един танц си навехва крака. Лекарите го преглеждат, казват му, че навяхването бързо ще премине, но кралят получава гангрена и умира.
Пръстенът с диаманта се предава по наследство и през 1740 г. с него бъдещият Луи ХVІ прави годежен подарък на Мария Антоанета. Тя нарежда да свалят камъка от пръстена и да го поставят на огърлицата й, заедно с още 4 по-малки диаманта.
През 1789 г. избухва революция, краляг и кралицата се гилотинирани през 1793 г. и якобинците обявяват всички бижута на Мария Антоанета за конфискувани в полза на републиката. Сред тях е и огърлицата с диамантите.
За техен пазител е определен доскорошният месар Фабрие, който вече е виден якобинец. След гилотинирането на Робеспиер през 1794 г. правят ревизия на Фабрие и откриват големи липси, сред които е и диамантената огърлица. Смятат, че ги е откраднал и го подлагат на разпит с мъчения, следствие на които умира. Следите на индийския диамант се изгубват...
Едва през 1830 г. той, незнайно как, се появява в колекцията на английския банкер Хенрик Филип Хоуп и тогава е наречен на негово име. Той умира от загадъчна болест. Синът му продава скъпоценния камък, за да покрие натрупаните от него дългове. Купува го султанският наместник на Дивана Ал Бахруд, който пък го подарява на сина си за предстоящата му сватба с дъщерята на шейх Бурхалем, считан за най-богатия човек в Османската империя.
Синът му-Ал ибн Бахруд тръгва с гемия да доведе годеницата си. По пътя им се разразява силна морска буря, потопява гемията и всички се удавят. Когато научава за случилото се, обезумелият от мъка баща се хвърля от една висока скала и умира. След години неговият внук Бахрид – отрок на по-малкия му син, участва в заговор, който цели обявяването на Ливан за независим, но заедно с другите заговорници е заловен и хвърлен в тъмница.
Грози го смърт. Бахрид моли за среща със султана, на която присъства майка му. Тя носи индийския диамант и го предлага на Абдул Хамид ІІ срещу пощада на сина й. Това става през 1901 г. Султанът подарява диаманта на любимата си Субая. Тя обаче участва в неуспешен опит за преврат и е екзекутирана.
И тук идва българската връзка. През 1905 г. Александър Богориди, вече на преклонна възраст, иска разрешение от Абдул Хамид ІІ да го освободи от всички длъжности и постове, които заема, за да изживее спокойно старините си. Султанът много цени първия губернатор на Южна Румелия и след изтичане на мандата му го прави свой пръв личен съветник.
Двамата се виждат всеки ден и след приключване на деловата работа играят табла и сърбат кафе. За да му се отблагодари за дългогодишната вярна служба, султанът подарява на Богориди индийския диамант. Когато го отнася в дома си, през първата нощ Александър Богориди сънува индийския храм, от който е откраднат, и му се разкрива проклятието, че всеки, който го притежава, умира от неестествена смърт.
На сутринта Богориди връща диаманта на султана, като му казва, че с него е свързано проклятие и го съветва да се отърве от тази скъпоценност. Абдул Хамид се вслушва в съвета му и продава камъка на френския ювелир Пиер Картие, а той – на дъщерята на собственика на вестник „Вашингтон пост“ – Евелин Маклин.
Тя е чувала за свързаното с него проклятие и го носи в църква, където се извършва обряд за премахване на магията. Но изчистването й се оказва неуспешно. Съпругът й се пропива, синът й е блъснат от кола. След преглед в болница той се прибира у дома си без признаци за сериозно нараняване, но още същата нощ умира от вътрешен кръвоизлив. След една година дъщеря й пък се самоубива със силна доза наркотици.
Самата Евелин Маклин умира при загадъчни обстоятелства през 1949 г., когато е на 58 г. По-малкият й син продава диаманта на бижутера Хари Уинстън, който след това го дарява на музея „Смитсън“ във Вашингтон.
Говори се, че когато на 11 септември 2001 г. един от отвлечените от терористите самолети се насочва към Пентагона, служителите от музея са забелязали как диамантът започва да излъчва светлинни сигнали, с които насочва аероплана към целта.
В американската столица е създаден комитет, който иска легендарният скъпоценен камък да бъде върнат в индийския храм, откъдето е откраднат. Участниците в него смятат, че само така ще се прекрати действието на свързаното с него проклятие. Те са установили, че само Александър Богориди, който доброволно се е отказал от неговото притежание, е умрял от естествена смърт през 1910 г.
