Оперни звезди, художници, държавни глави и първият космонавт пишат историята на култовия пловдивски хотел „Тримонциум“
Автор: Камен Колев
За близо 60 години от своето съществуване хотелът, който пловдивчани гальовно наричат „Тримона", е събрал колекция с послания, която достойно конкурира прочутите тетрадки на тукашния чешит Стефчо Автографа. В книгите за похвали и оплаквания на комплекса са се разписали множество родни и световни звезди.
„Много съм благодарен на комплекса за няколкото щастливи минути, които прекарах тук. Желая ви да имате по-здрави връзки с туристи от всички страни и континенти, а в бъдеще – с туристи и от други планети". Това е написал с чувство за хумор в своеобразната летописна книга първият човек, излетял в Космоса – Юрий Гагарин, който отсяда в „Тримонциум“ през май 1961 г. Тогава руснакът е на посещение в България малко след историческия си полет. Уникалният текст той е изваял с красиви букви и черно мастило. По време на посещението си в Пловдив Гагарин получава званието „Почетен гражданин на града” и малко след това пие кафе на терасата на хотела с първенците от ЦК на БКП.
Своите парафи в Книгата за похвали и оплаквания на „Тримона“ са оставили още оперната певица Елена Николай, висши представители на клира, партийни величия, президенти, известни спортисти, художници, актьори, обикновени хора. Луксозно подвързаното с естествена кожа книжно тяло е въведено през 1955 г., когато хотелът вече е построен, но официално бива открит в чест на Априлския пленум. Тогава комплексът е бил елитна част от социалистическата верига „Балкантурист" и се явявал притегателна дестинация за каймака на комунистическата партия у нас и в бившия СССР.
„Балкантурист" ви приветства с добре дошли в нашата страна и желае да чуе вашето мнение за приема, който ви оказа. Молим, запишете го". Този призив стои на титулната страница.
Първият отзив в Книгата оставя отговорникът към съветския ансамбъл „Берьозка" Тотка Андреева: „Похвала към другарите, които работиха неуморно за бързото и акуратно обслужване". Жената хвали готвачите и помощниците им. Поименно ги изрежда Андрей Токамазов, отговорник на унгарската селскостопанска делегация, отседнала в хотела на 20 септември 1955 г. Свои впечатления са споделили и много групи с туристи и спортисти от СССР и ГДР, Китай, Естония, Румъния.
Благодарности има и от треньора В. Ставрев на тогавашния национален отбор по колоездене. В края на 1956 г. спортистите ни отседнали в комплекса за подготовката на пробега на Египет.
По същото време „Тримонциум" посреща и феноменалната оперна певица от Панагюрище Елена Николай. Жената, която прославя България по целия свят и която засенчва легендарната Мария Калас, е написала скромно: „За спомен от хубавата вечеря, прекарана в „Балкантурист", и сърдечност". По онова време тя е примадона на миланската „Ла Скала". Пяла е 22 сезона на „Сан Карло" в Триест и още толкова на „Арена ди Верона".
Постепенно хвалебствията започват да се сипят и за обикновени членове на персонала. През април 1956 г. румънският майстор на четката Бейла Абади посочва, че е бил отлично обслужен от келнера Иван Станчев. Негов български колега обаче е първият, който сипе и оплаквания в луксозно подвързаната книга. Това е Марко Кожинов, художник към Министерството на търговията, който заедно с журналиста Юлиян Томанов и студентката от Театралната академия Богдана Папазова не останал доволен от обслужването. „Келнерите били мудни и невежливи". Но пък трупа от Софийския драматичен театър през 1960 г. определя хотела като „гордостта на нашата република". Същата година идва и първото предложение. То е на Иван Македонски, директор на продукция в „Кинохроника София": „Как може този хубав хотел, който си съперничи на хотелите в Москва, да няма радиоточка и радиоуредба?
„Балкантурист" не е сиромашко предприятие и може да направи това културно удобство" – категоричен е той. Миньор от ГОРУБСО, който се почувствал пренебрегнат в обслужването за сметка на чужди туристи, отбелязва възмутено: „Винаги съм смятал, че миньорите са авангардна класа. Така е казал и др. Димитров. Колко е обидно, че има още остатъци на лошото от минало. Винаги съм си плащал не по-зле от чужденците. Докога тая мания в „Тримонциум“, че трябва персоналът да бъде внимателен само спрямо чужденците. Един външен враг струва винаги повече от един местен патриот“ – ревниво отстоява родолюбивото си мнение рудничарят.
Всички забележки в книгата са се взимали предвид. Имало е контрольор, който е записвал сигналите и ги проверявал, обяснява говорителят на хотела Ертен Късова. На 17 октомври 1971 г. ревизията показала: 15 похвали и нито едно оплакване.
Възходът в развитието на „Тримонциум“ продължава и през 70-те. Партиен другар от СССР и член на КПСС е написал: „Намерих всичко, за което съм мечтал. Слава на българския народ и компартията!".
Започват да пристигат и обикновени хора като участъковия агроном в с. Койстово, Петричко, Борис Чинчев. Той горещо благодари на персонала за честността – забравил си портфейла с пари и документи и другарката Митра Петкова му го намерила и предала.
136 души са се подписали на страниците на книгата за 40-годишната юбилейна среща на „Тримонциум". Това е и последният запис в книгата преди приватизацията на хотела през 90-те години на миналия век.
След като това се случва, бива въведена нова книга за впечатления и оплаквания. В нея благодарностите си поднасят бившият шеф на Генщаба на армията ген. Никола Колев, съпругът на княгиня Калина – Китин Муньос, дипломатът Марин Райков. Автограф оставя и световноизвестният ни бас Никола Гюзелев.
