Удивителна история за много птици и малко патриотизъм
10 Февруари 2016, Сряда
Наскоро срещнах човек с доста странното име Паун Фазанов Гераков. Дядо му се казвал Нено и бил мобилизиран през Балканската война.
Автор: Йордан Василев
В сраженията той бил неустрашим и първи се хвърлял в атака. „Ти се биеш като орел, бе, Геро! Твоите родители са ти сбъркали името – най-малко Сокол е трябвало да те кръстят“ – често му казвал взводният командир.
Хванал се на тази приказка Геро и решил да си смени името. Ама понеже в неговия край на сокола казвали герак, приел това название. За многократно проявена храброст бил награден с 4 ордена и стигнал до чин кандидат-подофицер (младши сержант), ама си поставил за цел неговият син да стане офицер.
Когато му се родило момче, го кръстил Фазан, защото така наричали фелдфебел-школниците, които след уволнението преминавали в запаса с чин подпоручик. А и през Балканската война дядо му и други войници са се спасили от гладна смърт чрез ловуването край Чаталджа на фазани, на които месото им се оказало лековито срещу връхлетелите ги холера и дезинтерия.
През 1940 г. Фазан получил повиквателна за постъпване в казармата, баща му си сложил 4-те ордена и се явил при началника на военното окръжие с настоятелна молба синът му да бъде изпратен в школата за запасни офицери. След като синът му я завършил, 1 година служил като фелдфебел-школник и през 1942 г. му предстояло вече уволнение. Но преди това, на 1 март 1941 г. България се включила във Втората световна война и задържали набора в казармата.
Фазан Гераков Горненски, вече подпоручик, е изпратен като командир на взвод в Серес. Разквартирован е в дома на граждани с български произход, които отглеждат в двора си пауни. Той за първи път вижда такива птици и те му правят силно впечатление. Когато след 9 септември 1944 г. българската армия се изтегля от Гърция, хазяите му подаряват 17 паунови пера.
Фазан Горненски се жени през 1945 г. и му се ражда син, когото кръщава с името Паун. През 1961 г. той трябвало да си извади паспорт и подал молба фамилното му име да бъде Гераков, по името на дядо му. Така и така първите му две имена са на птици, нека такова да бъде и фамилното му. Удовлетворяват молбата му, но му излиза прякорът Птицата.
Паун Фазанов Гераков изкарва прехраната си като отглежда кокошки, гъски и патици. Нещо му подсказва, че трябва да свърже името си с птиците, които да отглежда, а в селото няма нито пауни, нито фазани, пък и соколи (гераци) все по-рядко се срещат. И той отива в Ломско, защото е научил, че там отглеждат пауни. Купува 15 яйца и ги слага под кокошки да ги измътят. После от една фазанария в Разградско купува 40 яйца, от които се излюпват фазанчета.
Оттогава пернатото му стопанство непрекъснато се увеличава. Когато през 2004 г. посетих Леситрън, Паун Фазанов Гераков вече отглеждаше 1200 кокошки, 700 патици, 500 гъски, 230 фазана и 80 пауна. Изкарал си бе лиценз за производство на висококачествен биологичен продукт и продава на високи цени стоката си предимно в чужбина и някои реномирани ресторанти у нас.
В „бизнеса“ му помага неговият син и аз с любопитство го попитах как се казва, а той с чувство на хумор ми отговори: „Ако се е спазвала традицията, е трябвало да ме кръстят Кокошко, но решили да ми дадат името на прадядо ми – Геро. А когато и на мене ми се роди син, го кръстих Милен. Макар че си изкарваме прехраната с птици, решихме потомците ни да имат по-типични български имена“.
