Спомен за Вехтия войвода

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

защото е роден в с. Дългошевци (дн. Замфир) през 1807 г.
Откакто се помни, той все е с пушка в ръка. Още 11-годишен вече е четник при войводата Саво, после при войводата Точо, след това при Иван Кунин, който пък го съветва да създаде своя чета. Първоначално тя се състои само от 9 души, но скоро нараства на 80. През 1836 г. войводата участва с нея в Манчовата буна, а през 1841 г. – в Браилските бунтове.

След потушаването им бяга в Русия, но сърцето го тегли към многострадалната българска земя и той се включва в организирането на Чипровското въстание, като става един от водачите му, предвождайки отряд от 260 души. След разгрома му е затворен във Видин, откъдето го освобождава руското пратеничество на княз Александър Меншиков. За да се отблагодари на руснаците, когато започва Кримската война, той сформира отряд от 320 души, с който отива в Кюстенджа, превзема три турски военни гемии и с тях стига до Севастопол, за да се включи в тежките сражения.

Един френски корвет се опитва да спре българите, но те го превземат и пленяват целия му екипаж. Понеже не могат да управляват такъв голям кораб, принуждават капитана му да ги закара в пристанището на Севастопол, където пристигат с развети бойни знамена.
Въоръжават ги с по-съвременно оръжие, защото повечето носят пушки кремъклийки. Комендантът на севастополската крепост предлага да им даде 10 дни, през  които руски офицери да ги обучат да стрелят с новите пушки, но Цеко войвода заявява, че ще се учат в боя.

Изпращат ги на десния фланг, където са турските части (във войната срещу Русия освен  Турция, участват Англия, Франция и Италия). Там българите не само удържат позициите, както им е наредено, но провеждат и атаки, след които се връщат с пленници и военни трофеи.
Русия губи войната, но заслугата на българите е високо оценена. Цеко войвода е приет лично от император Николай І, който му връчва сребърна сабя, а адмирал Нахимов го награждава със златен орден „Георгиевски кръст“ и го произвежда в чин капитан.

Отличени са и много от четниците. На всички предлагат да ги приемат на руска военна служба, но войводата заявява, че България се нуждае от тях и те се връщат в поробената си родина, за да защитават своите сънародници от турските безчинства.
Тираните изпращат срещу четата все по-многобройни военни части, но поборниците на капитан Цеко войвода ги громят безпощадно, за което допринасят и руските им пушки. За тях руското командване им е дало 60 хиляди патрона, с които дружината воюва повече от 20 години.

Когато през 1877 г. се обявява Руско-турската война, Цеко войвода пристига с четата си в Кишинев, където се сформира Българското опълчение. Всички знаят кой е той и какви са неговите заслуги. При освещаването на Самарското знаме той произнася знаменитите си молитвени слова: „Нека помогне Бог на това знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто, поганско и зло да бягат пред него и подире му да настане траен мир и благоденствие!“.

В освободеното отечество Цеко Петков Пешев е сред най-уважаваните българи. Той е избран за народен представител в Учредителното и в Първото обикновено народно събрание и даже е предложен за негов председател, но Вехтият войвода отказва, защото според него тази чест се пада на българския екзарх Антим І. Избират го за заместник-председател и докато е на този пост, половината от заплатата си дава за благотворителни цели, въпреки че има семейство с четири деца.

Славният капитан умира през 1881 г. На погребението му присъства княз Батенберг с взвод от гвардейци, които изстрелват прощален салют. Прочита се заповед на княза, който е главнокомандващ войската, за удостояването на Цеко войвода с чин капитан от българската армия и награждаването му с най-високия военен орден. Пагоните и орденът са положени върху ковчега. Берковската духова музика свири траурен марш. По-късно в Лом признателните граждани му издигат скромен паметник.

В категории: История , Горещи новини