Може би двойник на Гешев спасява агента на двадесети век от разкриване
През 1947 г. в официален документ бившият началник на контраразузнавателното отделение, занимаващо се с английския и шпионажа на други държави – Андрей Праматаров, докладва: „Научих от бившия комендант на полицията на София Асен Богданов, че негов приятел, авиатор, му казал, че когато бил по търговски работи в Цариград, се срещнал и разговарял с Гешев“. И Праматаров съобщава това на тогавашния началник на ДС Стефан Богданов.
В това време голямата задача да търси топполицая е възложена на някой си Димитър Велев. „Гаврил Гачев – пише в отчет той – твърди, че негов информатор в Италия видял Гешев в един хотел“.
Офицерът от ДС Антонов разпитва брата на Гешев – Емануил, който „в много дискретна форма ми каза, че е съумял да избяга и понастоящем е в Торонто, Канада“.
Това са само три донесения – капка в морето от документацията по търсенето на Гешев, водена в ДС под кодовото име „Овен“, която се трупа като снежна топка през 1947 г. Тази шетня е предназначена най-вече за английските шпиони в България, които са навсякъде и трябва да стигнат до извода, че у нас усилено се търси бившият началник на отделение А, за когото се носят слухове, че нямало тайни.
А агенти на „Сикрет сървис“ има и в Партията, и в МВР, и сред военните. Те са дипломати, офицери от Съюзническата комисия, бивши излезли от затворите, вербувани пишман шпиони от групата на Геме Димитров.
Британците още не могат да преживеят шока от пълния разгром на английската пета колона у нас през 1941 г. и от ужаса, че сред професионалните разузнавачи в легацията им са били внедрени поне 7 наши контраразузнавачи. Те искат и истината за взривяването на хотел „Пера палас“ в Истанбул през март същата година, когато загиват техни професионални разузнавачи. В дъното на този погром е Андрей Праматаров и отчасти Павел Павлов (той е офейкал в Италия), но Праматаров не е обект за многообещаваща игра на КГБ със „Сикрет сървис“.
Затова и в Народния съд се разиграват комедии, в които началникът на отделение Б ковлади Гешев, че в съдружие с Абвера сложил взрива, гръмнал в цариградския хотел. За да уверят англичаните колко велик полицай е Гешев, малко по-късно ще се разиграва и измишльотината, че Трайчо Костов бил негов агент.
Съветските специалисти не пропускат възможността да хвърлят и сянка над такива безстрашни конспиратори (?!) като Митка Гръбчева, Станьо Василев, Виолета Якова, Антон Югов, които не само не вдигнали мерника на Гешев, както правили с други врагове на народа, ами бягали като дявол от тамян от него.
През ноември 1947 г. в ДС има вече натрупана „огромна документация“ – пише в изследването си за българската полиция Никола Начев. Тогава се открива и разработка с благозвучното название „Овен“.
Само през лятото на същата година вече има 67 официални документа за търсенето на Гешев (в периода от 1944 г. до 1946 г. има само 2). „Целта е агентурата на „Сикрет сървис“ да бъде убедена, че „Гешев е много ценен и важен за българските власти“ – пояснява Андрея Илиев в „Непознатият Гешев“.
И че цялата работа е в това, че „когато се говори за „Овен“, трябва да се вникне в главното – това дело е издирвателно само на думи. Целта е постигането на главния стандарт в разузнаването – „нищо не е така, както изглежда“ – камуфлаж за заблуждаване на противника и в страната, и вън от нея.
В Москва потриват ръце и вече само чакат техния агент, оглавил резидентурата на „Сикрет сървис“ в Истанбул, да получи задача да открие суперполицая Гешев.
Едва ли някога ще узнаем цялата истина в тая игра.
Поднесъл ли е шпионинът на двадесети век Ким Филби на тепсия двойника на Гешев на генерала си Синклър? Лондон не е София, там няма комисии по досиета и има засекретени архиви на тайните служби още от осемнадесети век.
Според нас обаче, по-вероятно е Филби да не се е „добрал“ до двойника – така е по-загадъчно. Най-доброто впечатление при едно тържество правят гостите, които не присъстват. Разузнаването е сложно изкуство и вероятно Москва е доловила възможност за по-голяма игра, която вероятно се е разиграла в едно второ действие.
През 1951 г. Ким Филби е пред грандиозен провал. Неговите приятели Макнийл и Бържес (двама от Кембриджската петорка) са разкрити и офейкали в бащицата Москва.
В ЦРУ направо сочат изпратения във Вашингтон координатор за дейността на „Сикрет сървис“ и агенцията на Алън Дълес за съветски шпионин. Започва разследване. И КГБ намира най-верния ход.
След 1949 г. големият овчи интерес към „Овен“ е заглъхнал. И през 1952 г., когато започват сериозните разследвания на Филби, изведнъж руснаците му дават нов силен коз. В България започва нова голяма тупурдия в търсене на Гешев. През 1952 г. има вече 22 документа на „търсещи“ го контраразузнавачи, че и агенти на външното разузнаване. През 1954 г. се кроят нови планове и има вече нови 61 документа.
Не си заслужава да запознаваме читателя с голямата скука оперативни отчети. Фактът си остава.
През 1956 г. проверките на Ким са прекратени, съмненията са обявени за несъстоятелни. Същевременно прекратено е и търсенето на Гешев...
Логиката сочи, че може би Филби дължи „отърваването“ си на това, че „открил“ човека, за когото нямало тайни, и го дал на Лондон.
В такъв случай може би двойникът е влязъл на бял кон в Светая светих на световните тайни служби. Но това значи още, че може би след години ще се заговори не за Кембриджска петорка, а за шесторка.
С малко повече фантазия можем да допуснем и че „Сикрет сървис“ се е полакомила и пратила „Гешев“ да шпионира в Москва, нямайки си и представа за кокала, който КГБ им е подхвърлила, за да си строшат зъбите. Доста голяма е вероятността това да е станало.
През 1963 г. Филби отново е пред разобличаване и офейква в Москва. И тогава в Лондон всичко става ясно...
И идва обяснението на още една митология – не са малко слуховете в София, че наши представители на тайните служби били видели в коридорите на школата на КГБ в Москва... Никола Гешев като преподавател! „Този факт придобива реално обяснение – след приключване на мисията „Гешев“ демонстрира пред курсантите класическа операция, осъществена по ноти“ – пише Андрея Илиев.
Нека добавим и факта, че Ким Филби изпитваше любов необяснима към България. За тези чувства руската съпруга на Ким – Руфа (Руфина), лично е споделяла пред българската журналистка и добра моя позната Лиана Кирилова.
Малко известно е на всичколозите, че първото (съкратено) издание на „Моята тайна война“ на Филби, станало преди близо половин век, излиза като отделна книга първо в България, а после в СССР.
Ким посещава пет пъти инкогнито страната ни, като винаги се среща с генерала от разузнаването Тодор Бояджиев, познат на читателя от наши публикации. И винаги с двамата е верният на КГБ бодигард – Лев.
Освен това, прекият началник на Филби – генерал Савченко, а на Бояджиев – генерал Коцев, са забранили каквито и да било разговори на професионални теми.
Само веднъж шпионинът на двадесети век споделил с Бояджиев, че когато бил в Истанбул, България била в кръга на интересите му.
В едно интервю на въпроса „Питали ли сте го (Филби) някога дали знае нещо за Гешев?“, генералът отговаря: „Нямам спомен какво точно ми каза... Смътно си спомням, че го попитах, но от това, което ми отговори, не ми стана ясно“.
Е, щом на генерал Тодор Бояджиев не му е станало ясно, какво да кажем ние с гайдите?
