Марко Ганчев поби знамето на демокрацията на покрива на българския Райхстаг на бездушието
Автор: Борис Цветанов
Цяло поколение израсна с фриволна представа за свободата и демокрацията. А то, и едното, и другото, както твърдеше Радой Ралин, са като хляба – всеки ден трябва да се замесват, да се пекат... И тяхното замесване не е започнало от 10 ноември. Винаги, макар и тук-там, е имало хлебари...
През 1986 г. съответната институция взема решение на Блага Димитрова да се присъди званието „Народен деятел“. Веднага ЦК на БКП изпраща разпореждане до дясната си ръка – първи отдел на Шесто управление (шести отдел се занимава с корупцията, а не с интелигенцията, както си мислят от четата на всезнаещите), да се изготви справка, с която да се откаже на Блага това удоволствие. Началникът на отдела, някой си Иван Янкулов, разпорежда това да направи Чавдар Тепешанов – освен офицер, той е още и поет, и художник, и архитект. Ама той го офлянква със седмици.
Янкулов кипва: наказание ще има. Чавдар: „Другарю началник, след 50 години във всички български енциклопедии ще пише коя е Блага Димитрова, а за Иван Янкулов и Чавдар Тепешанов никой нищо няма да знае“. Достойно есть – дори в коридорите на ДС.
Колкото до така наричаните неформални структури, за тях оценката на познавача – професор Димитър Иванов, е „бяха боза“. Освен това поне 15 процента от неформалите са били свързани по един или друг начин с ДС и там се знае всичко, което става в техните среди.
Всъщност истинските хора на съпротивата не са се и крили, не са замисляли конспирации. Нашата съпротива, ще каже след години един от непослушниците – Марко Ганчев, беше на ниво физическо оцеляване, но в нея нямаше дух. Бай Марко скромничи – целият му живот е бил живот на човека на духа, на месенето и печенето на хляба на свободата, цял живот се е сражавал със системата, а големите му битки се точат двадесет години, когато започва историята с лиричната му книга „Бягащо дърво“, за което авторът сполучливо е наречен от редактора му Андрей Германов „бягащ от дърво“. Ще разкажем тая доста любопитна история някой ден...
Но той не бе само поет. Беше и пророк. Малко отклонение: има две фльорци – едната се прави на врачка на Берлускони, другата е щерка на шарлатанина предател Живко Попов, та тия двете, по това къде ще ги засърби задника, познават къде на съответното място по глобуса ще има земетресение. Марко Ганчев предвиждаше с години напред политическите и обществени трусове по това кога го засърбяваше душата.
В ДС са го водили на отчет с псевдоним „Подлецът“, демек – виж го ти, партията му дала всичко, а той... Е, и друг път сме отбелязвали, че не са имали богато въображение тарторите на доносниците. Така например Иван Славков е бил Важният, Жени Живкова – Дъщерята, Владко Татко – Братовчеда...
Да хващаме бика за рогата. В самото начало на 1989 г., в дома на поета Петър Манолов, който е и секретар на Дружеството за защита на човека в Пловдив, е извършен щателен тараш. Конфискувано е всичко на хартия. Включително литературни ръкописи и именно за тях поетът обявява гладна стачка. 27 интелектуалци правят подписка в негова защита. Глас в пустиня. 2700 други (голям индианец, пардон интелектуалец, голямо нещо) заливат народната трибуна „Работническо дело“ с вопли против Петър Манолов.
Румяна Узунова беснее от „Свободна Европа“ като лъвица, включват се и „Дойче веле“, „Гласът на Америка“, Би Би Си... Нашите 2700 мекерета залайват и срещу тях. А БКП гледа сеир и чака гладната стачка да прерасне от трагедия във фарс и да си развее за пореден път байракът.
В ДС разпитват Петър Манолов, снимат го на лента.
Някой си генерал Коцалиев, началник на Главно следствено управление, свиква интелектуалния елит в един салон: „Този човек гладен ли ви изглежда“, перчи се той. Ина Гуляшка, професионалист кинаджия, заявява, че пародията е снимана от аматьори, а не от кинодокументалисти. Георги Мишев взема думата: „А сега, докато ние гледаме екранни фриволности, може би нашите чекмеджета по домовете ни се преобръщат“. Искра Панова направо заявява: „Това е дивотия!“ Кой смее да й се озъби.
Марко Ганчев меси хляб: „Като ще го съдите Петър Манолов, съдете го, съдът признава ксерокопията за доказателства, направете такива, върнете му оригиналите, за да престане да гладува човекът... „Язък за търсенето на рационален подход в ирационалното време“ – ще даде след години оценка за наивността си бай Марко.
На 9 февруари от Пловдив в дома на Блага пристига Георги Спасов. Работата е станала дебела, казва, цялото жилище на Петър мирише на ацетон. За читателя, който не е длъжен да знае какво означава това: тази миризма започва да се излъчва от организма на човек, на който в резултат от системния глад са започнали необратими процеси на разлагане. Обажда се и Иван Николов: „Човекът е кофти“.
В дома на Блага се взема решение Марко Ганчев, Димитър Коруджиев и Борис Христов да цъфнат при министър-председателя Георги Атанасов и да ударят тревогата, за да не удари камбаната. Премиерът бил избран поради познанството си с Марко Ганчев. Блага Димитрова е близка, примерно, с Петър Младенов, със Станко Тодоров, Начо Папазов, но те биха били безгласна буква в случая. Трябва човек на върха на пирамидата. Щяла да помага и съпругата на премиера –Людмила Филипова.
В деня на битката майката на Борис Христов се разболява, Димитър Коруджиев получава сърдечна криза... Остава Марко Ганчев сам да побие знамето на победата на покрива на българския Райхстаг на бездушието. Е, той, ще видим и от други публикации, отдавна е сам воин...
На 10 февруари (запомнете датата) той е приет от премиера. Всъщност тяхното познанство е колкото за „здравей-здрасти“ от студентските времена, когато като поет Ганчев се отнасял с пренебрежение към организационни емисари като Георги Атанасов и дружката му Любомир Павлов. Те, от своя страна, са отвръщали със същото на поетите – демек, те са ефрейторите, носещи маршалски жезъли в торбите си.
На обяд на 10 февруари 1989 г. Марко сам си командва „Атака!“, влиза в Министерския съвет, тръгва по един доста дълъг коридор, каквито сме виждали от филмите за Мусолини, и ето го пред някогашния си състудент.
„Е, какво, неканени мисли ли ще си разменяме?“ – остроумничи Георги Атанасов („Неканени мисли“ е рубрика на Марко Ганчев в „Поглед“, която е спряна, след като започва дейно участие в „Свободна Европа“). Марко обяснява мисията си на добра воля. Поетът е на прага на онова място, от което връщане няма, само защото си иска ръкописите.
Премиерът се прави вече не на остроумен, а на ударен. „Георги Танев – отвръща той (забравеният последен министър на вътрешните работи ) – ми каза, че всичко от писателския архив е върнато на Манолов и той няма основание да продължава гладната стачка!“ Само че и каленият в битки командос не е вчерашен. „Върната му е част – остават още 491 страници... И разберете, другарю Атанасов, домът на Петър Манолов целият вече мирише на ацетон!“.
Целта е поразена в десятката. Атанасов знае какво означава това. Лицето му потъмнява. Командос Марко Ганчев се вдига на ръкопашен бой: „Трябва ли правителството утре да е отговорно за простотията на някакви капитани и полковници?! Недай си Боже, утре да се стине до евентуално погребение на Манолов имате ли представа, какви безредици могат да настъпят?!“.
На вратата Марко Ганчев подхвърля: „Ако един министър-председател спаси един човешки живот, това ще му се отчете все един ден“.
Бялото знаме е развято. Веднага е наредено всичко до последната бележчица да бъде върнато на Петър Манолов. А от София за дома му в Пловдив тръгва правителствен лекарски екип...
Има нещо сакрално в датата 10 февруари. Ако си направите сметка, точно след девет месеца се ражда Десети ноември... А на 7 февруари тази година Петър Манолов се пресели завинаги в един по-добър свят! Само петдесетина души го изпратиха в Пловдив до вечния му дом.
znashi taj kato sam shivjal nad 20 godini na zapada i sravnjavam shivota v balgaria s tosi v drugi strani i ne moga da se radvam she njama gi tehnisheskite vasmoshnosti i shoveshki resursi da se podslushvat nabljudavat manipulirat vsishki v balgaria koito sa okolo 8 miliona v evropa koito sa nad 500 miliona i po zjal svjat koito sa nad 7 miliarda zatova moeto mnenie za tajni slushbi podslushvashi nabljudateli zavisi ot tova dali imam fajda ili vreda ot tova a ne ot tova dali me podslushvat balgari ili nebalgari
i taj kato ne shelaja da imam pagoni a nagoni ne shelaja da imam zvania a znania to sam podhodjasht samo za targovez kojto prodava rastenia semena ruda mineralni kamani limki pastrazi suveniri ot zjal svjat knigi vestnizi spisania memoari kuloari i vsishko koeto e negova intelektualna materialna i drugi vidove sobstvenost a tova she naprimer njakoi si balgari i nebalgari kato ali agsha ot sivite valzi i ivansho ot shervenite valzi i otto ot kafjavite valzi i hans ot otbora na belite valzi i marieta ot otbora na sinite valzi si vijat za udovolstvie to tova ne trjabva da mi preshi da imam peshelivshi targovii
za da moga da podhranvam s tortilas i valzi ako e nushno da imam peshalbi i ot tova s nadeshdata she moga pokraj tjah da se zaposnaja i s njakoi mladi valzizi s hubavi zitzi .a shto se otnasja do kopiata koito sa ili plad na fantasii ili podhvarleni umishleno da zablushdavat prijateli i neprijateli to te sa sashto vid intelektualni sobstvenosti na tosi kojto gi e pravil i nikoj njama pravo da gi prodava rasdava podarjava dava pod naem koeto e nesakonno spored zakona za intelektualnata sobstvenost .
