В детските си години попаднах на куп стари книги от Джек Лондон. Повечето имаха реклама на последната си страница – част от някоя книга,
Автор: Димитър Делийски
която описваше пътуването на старец и малко момче край отдавна изоставена жп линия. Същата гледка може да се види днес край релсите на някогашната железница от Ямбол до Елхово.
Тази жп линия е закрита само преди няколко месеца, а сякаш не съществува от 1000 години. Останките й приличат на изсъхналите кости на отдавна убита змия. Една убита България!
Много пъти съм задавал на различни хора въпроса „Къде, освен в София, в България е имало трамвай?“. Този въпрос се роди от една пощенска картичка „Спомен от Ямбол“, на която има четири малки снимки на ямболския конски трамвай. Картичката си стоеше сред кореспонденцията на дядото на жена ми, който беше от града край Тунджа.
Зададох този въпрос и на компютъра, а той ми отговори по изненадващ начин: в руски сайт за градския транспорт. С четирите снимчици от пощенската картичка, на които задоволително се вижда ямболският конски трамвай.
Приятелка ми подари сборник с музейни доклади, в който има материал за Стоян Митев – кмет на Ямбол от 1918 г. до 9 септември 1944 г. Авторката Мария Иванова изброява благините, които той прави за града, но е пропуснала трамвая. А това е една от първите работи на Стоян Митев за Ямбол, строен с много хъс и мерак. В онези времена на успешни за България войни се родил проект за построяване на жп линия от Ямбол до Одрин през Елхово. Войните родили, а след това попречили за осъществяването на този проект. А той е щял да помогне много за културното и икономическо развитие на тази част от България.
Лишен от всякаква друга възможност, Стоян Митев избира най-лесния вариант, като взима за жп линия 600-милиметрова дековилна железница и започва прекарването й от Ямбол до Елхово с масовата подкрепа на ентусиазираното местно население, което участва с доброволен труд. Железният път е монтиран директно върху банкета на коларския път, който свързвал двата града. За транспорт се използвали готови вагончета, теглени от коне.
На гара Ямбол релсите се разклонявали до две фабрики и завивали към града, където влизали по улица „Княжевска“ през моста на Тунджа. Освен линията север – юг, имало две успоредни трасета изток – запад. На пресечните точки били монтирани обръщателни кръгове, чрез които двама души завъртали трамвая и го нагласяли върху другата линия. И така конското возило действало и като влак между Ямбол и Елхово до 1931 г., когато 600-милиметровата линия е заменена с нормална 1435 мм железница, а трамвайчетата – с нормални влакове с парни локомотиви.
Какво дава конската железница на населението от Ямбол и ямболския край? Най-напред тя осъществява така желаната връзка с истинския влак за София, Пловдив, Бургас и Северна България. Освен това давала възможност за посещение на Ямбол всеки ден, независимо по какъв повод, а това е било много важно.
Конската железница давала работа на доста хора от Ямбол до Елхово. Трябвали са гледачи на конете, доставчици на храна, служители на двете станции Каравелово и Окоп за разминаване и смяна на конете, карачи на конете.
В предната част на жп вагончето, до самата ръчка на спирачката, имало седалка за водача, който с едната ръка въртял ръчката, а с другата държал юздите. Имало, разбира се, и персонал за ремонти и поддръжка на железния път и вагончетата.
Патриотичен календар
26 февруари 1851 г. — В Шумен е основан първият български оркестър, негов ръководител е Михай Шафран
27 февруари 1870 г. — Със султански ферман е учредена Българската екзархия, призната от властта за официален представител на българския народ в Османската империя
27 февруари 1897 г. — В Русе се състои първата кинопрожекция у нас, наблюдавана от 200 зрители
1 март – Баба Марта
2 март 1875 г. — Умира Матей Преображенски, български възрожденец, приятел и довереник на Васил Левски
