Циганин извъртял два шамара на член на Централния комитет

Автор: Борис Цветанов

Яшар бил хубав циганин, направо роден артист за филм за Кармен, но сниман от Фелини.
Сега е на мода средствата за масово оглупяване да дрънкат за жизнената необходимост от интегрирането на циганите, казано по съвременному – на ромите. И за това, че едно време сме си били добре интегрирани. Чета и една статистика, според която 84 процента от мургавите ни събратя преди Десети ноември били по така наречени работни места, пък сега този процент бил някъде около 14.

Може и така да е. Аз като дете съм имал приятелчета циганчета и още пазя добро впечатление за тях. В Лом имаше цял цигански квартал, който спокойно можеше да бъде наречен „Пей сърце“ и винаги ми е напомнял италиански филми...
Та този Яшар, чешит в пълния смисъл на думата, герой от всякакви екшъни в стил „Стивън Сегал“, стигнал до панделата, след като понакълцал тук и там невярната си съпруга.
Втората му – Кармен, също не била кой знае каква стока, но била далече по-ербап и като захвърлила Яшар извън борда, заключила и вратата.

Скитосвал Яшар из кръчметата, пил на вересия, докато не срещнал авер от панделата. И оня го поучил от собствен опит как с една „биляжка“ от ОФ-то да си върне поне част от собствеността. За по-младите читатели ОФ са инициалите на организацията, наричана Национален съвет на Отечествения фронт. Когато бях малък, задължително пишехме в неизброимите си автобиографии, че сме от бедно селко семейство, че баща ми и майка ми не са били членове на фашистките партии, не членуват в БКП, но са членове на Отечествения фронт.

Тази организация завинаги ще бъде запомнена с неотразимия Пенчо Кубадински, повече известен с ловджийските си подвизи. И остроумието му, изразяващо се най-вече в потупване по задника на някоя от многобройните си чиновнички със задължителния коментар „Олеее, какъв г...з си отпрала“. Или пък да се обърне към войничетата, работещи по някой от строежите с „Момчета, така да лъснете мрамора, че утре тука като мине другарката Лагадинова (легендарна боркиня за народна свобода) да се види какъв е цветът на гащите й!“.

По времето, за което ще стане дума – 1988 г., заместник-председател на Националния комитет на ОФ-то беше пък Сава Дълбоков (1919-2015 г.) – държавен и партиен деец, родом от Свищов, активен борец против фашизма и капитализма, политкомисар на Горнооряховския партизански отряд, министър в няколко правителства, заместник-премиер, секретар на ЦК на БКП, герой на социалистическия труд и т.н.
И нашият Яшар решава, за да е по-изпечена работата, да търси „биляжка, която да произлиза от най-централното ОФ“.

И цъфнал в Националния съвет. Седял в приемната с часове – всеки ден в продължение на две седмици, докато най-сетне лелеяната мечта се сбъднала и той бил приет лично от другаря Сава Дълбоков. Докато обяснявал за какво му е нужна въпросната „биляжка“ минал цял час, та накрая народният трибун не издържал, скочил, посочил вратата на мургавия си гост, като го посъветвал да се обърне към съдебните органи.

На Яшар хич не му се разделяло с луксозното кожено кресло, но какво да прави – станал и не разбирайки нищо от сложните казуси, с които го засипвал Сава Дълбоков, приближил се до него и извъртял два шамара на бореца за народна свобода.
А храбрецът от гората едва не припаднал – някои казват, че направо се изпуснал в гащите, излетял като стрела от кабинета и затичал по коридорите, крещейки за помощ „Убиват ме, другари!“

Другарите веднага се намесили и помъкнали Яшар към Четвърто следствено управление.
Всичко могло да мине и замине като проява на хулиганство, но другарят Дълбоков бил дълбоко засегнат и като почукал тук и там, циганинът бил нарочен като терорист, а шамарите – като „терористична акция“. Лично тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов възложил следствието на един от най-добрите си следователи Ангел Александров.

Роден през 1949 г., той преминава стъпало по стъпало цялата й йерархия и след време ще стане шеф на Централната следствена служба (2004-2007 г.), както и член на Висшия съдебен съвет (1997-2007 г.). Познавачът на дейността на тайните служби Бончо Асенов определя Александров като следовател с блестящи качества и с чудомировско чувство за хумор.

В следствените си работи той се бил сблъсквал с какви ли не чешити. Сред делата, водени от него, е разследването на самолетната катастрофа от 10 януари 1984 г., за която бил категоричен, че е от грешка на екипажа. Той води следствията и за  отвличането на двете деца в Добрич през 1987 г., за взривовете на жп гара Пловдив и за  взривяването на вагона на гара Буново.

Ангел Александров добросъвестно се заема с работата си, като още в началото стига до извода, че всичко би трябвало да бъде причислено към вземане на административни мерки съгласно Закона за народната милиция или Указа за дребно хулиганство. Димитър Стоянов обаче е твърдо решен: това е престъпление по Глава І от Наказателния кодекс. В специално писмо до генерал Коцалиев вътрешният министър настоява за безкомпромисност в следствието и прилагане на закона в цялата му строгост, за да не се създаде в обществото впечатление, че властта проявява слабост.

Две са съдебномедицинските експертизи – за характера на телесната повреда на народния трибун и за психическия статус на Яшар. Резултатите от тях сочат кратковременна болка от лека телесна повреда и вменяемост на терориста – както и първосигнални реакции на мургавия ни сънародник, който според Ангел Александров едва ли различава смисъла на понятията „терор“ и „таратор“, а мисловните му процеси се свеждат главно до броене на пръсти на свалячите на съпругата му, лишило го и от жилище.

Всички опити на следователя обаче да не се стигне до необходимостта от публичен процес, при който в съдебните прения другарят Дълбоков ще трябва да опонира на мургавия терорист и да се получи обратен на желания ефект, остават без резултат.
Най-накрая делото е предадено на прокурора по Соломоновски: хулиганство, лека телесна повреда и закана за убийство, предизвикала основателен страх у пострадалия.
Прокурорът ядосано отхвърля представеното от Александров и настоява за обвинение, квалифицирано като опит за убийство. „Вие – заявява се на следователя – не умеете като юрист да пречупвате тънкостите на правото през призмата на голямата партийна правда!“

В крайна сметка, делото стига до съда, като прокурор и съдия надминават себе си, демонстрирайки верен усет на марксисти-ленинисти по отношение на правото като въздигната в закон воля на работническата класа. И Яшар получава ефективна присъда от година и половина в панделката.
Където вероятно са го подучили за необходимостта от нова „биляжка“ – този път, че е репресиран от комунистическата власт.
И кой знае – може би е вече и в някои от неизброимите списъци на дисиденти...


В категории: История , Горещи новини