Сред тях са и едни 50 стотинки, спасени от претопяване, когато е трябвало да плащаме репарации след Ньойския договор
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Собствената парична единица – наред със знамето, герба и химна, е един от символите на националния суверенитет и идентичност. Сега близо 6000 уникални златни и сребърни монети, проследяващи историята на монетосеченето от епохата на Княжество България и Третото българско царство, може да бъдат разгледани в хана „Хаджи Николи" на Самоводската чаршия във Велико Търново.
Колекцията е единствена по рода си у нас, казват нумизматите. Тя е собственост на търновеца Деян Спиридонов, който от 1991 г. живее в САЩ. Това е най-голямата позната досега сбирка от сребърни и златни монети, сечени и пуснати в обращение след Освобождението. Някои от експонатите днес биват оценявани за по над 20 000 лева.
Показаните автентични образци са ценни и защото в резултат на различни обстоятелства – печалбарство, търговия, войни, в продължение на десетилетия българските монети от този период са разпродавани, претопявани, унищожавани. Колекцията е събирана с усилия и средства на фондация „Търново", създадена по идея на Деян Спиридонов. В нея участват още двама търновци – братята Георги и Владо Владеви.
За първи път пред широката публика се показват много ценни експонати. Сред тях са първите златни следосвобожденски български 100 лева, както и една от шестте 50 стотинки, спасени от претопяване, когато цялата емисия от всички отсечени монети е заминала, за да плащаме репарациите след Ньойския договор.
Много от металните парични знаци са изложени в автентични персийски сребърни кутии, както и в оригинални монетни кесии, изцяло ръчно низани от мъниста. Ценно е и оригиналното издание на „Таймс”, в което е поместен обширен очерк за българския цар Борис – разкрива подробности за скътаните зад витринните ценности Георги Владев.
На 17 януари 1879 г. руският комисар княз Дондуков Корсаков пише първия указ за създаване на банка, която да регулира дотогавашната хаотична обмяна на валута в България. Документът предвижда ограничени финансови операции и поставяне на банката под контрола на правителството, но младата ни държава все още си няма парична единица. На 4 юни 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема "Закон за правото на резание монети в Княжеството". Той определя за българска парична единица лева, а за негово подразделение - стотинката. В закона е предвидено първите монети да са от 2, 5 и 10 ст.
Българският монетен двор е създаден чак през 1952 г. До тогава леенето на монети и печатането на банкноти се определя от политическите интереси.
Първите ни монети са направени в Бирмингам през 1881 г. Те са медни с една двадесета част примес от цинк. През това време населението на Княжество България е било около 3 милиона души, а отсечената емисия от 10 стотинки е била в петнадесетмилионен тираж. През 1882 г. българските монети вече се секат в Санкт Петербург. Те са с номинал 1 и 2 лева и за първи път в тях преобладава среброто. По изключение през 1888 г. се правят в Брюксел. В потребление вече се пуска монетата от 2,5 стотинки. Тя е отсечена в 12 милиона бройки.
На 17 април 1897 г. Народното събрание приема Закон за монетите в Княжеството, който определя за парична единица златния лев. Първите златни монети иначе са от 1894 г. и са направени по образец на френските златни франкове. На златните левове в експозицията в хан „Хаджи Николи“ е отделено специално, представително място.Те са с номинал от 10, 20 и 100 лв. Столевката е особено ценна, обяснява Георги Владев. Определя се като нумизматична рядкост, защото от тях са изсечени едва 2000 екземпляра. Автор на художествения проект е Антон Шарф. На гърба е изобразен бюстът на цар Фердинанд в профил, а от другата страна е царският герб. По краищата на паричния знак от благородния метал се чете: „Боже, пази България".
Парите са изсечени в монетния двор в Кремниц, Австро-Унгария, който е с традиции в монетосеченето още от Средновековието. Монетата от 100 златни лева е тежала 33 грама. Златото е с проба 900.
По случай обявяването на Независимостта на България през 1908 г., четири години по-късно се пуска в обращение и втора серия златни монети. Това говори за стабилността на държавата в навечерието на Балканската война, когато 20-30% от брутния вътрешен продукт на страната ни отиват за въоръжение.
През 1928 г. е приет Закон за стабилизиране на българския лев. Цар Борис се появява върху металните 20, 50 и 100 лева едва през 1930 г. и ликът му може да се види по тях в четири емисии, сечени до 1943 г. По това време на монетите от 5 и 10 лева е изобразяван кан Крум.
В хана „Хаджи Николи“ са изложени и единични образци от последната сребърна емисия от времето на Фердинанд. Те са с номинали 50 стотинки, 1 и 2 лева. Сечени са през 1916 г. Нумизматите са категорични, че са изключителна рядкост. Поръчани са от БНБ на монетния двор в Крамниц, но почти веднага, след като влизат в обращение, са спрени. Изтеглени са заради непосилните клаузи на Ньойския договор. Парите са претопени, а от тях правят свитъци, с които изплащат милионите долари санкции на Гърция и Сърбия.
През 1941 г. започва издаването на монети от желязо. Техният номинал от 50 лв. започва да излиза от 1943 г. и приключва през 1952 г.
Едва през 1965 г. се пускат следващите две златни монети – от 10 и 20 лева. На първата емисия са изобразени св. св. Кирил и Методий, а на втората – Георги Димитров. Днес те все още нямат висока нумизматична стойност, въпреки малкия си тираж от 3000 до 8000 бройки.
Колекцията, показана във Велико Търново, е събирана повече от 10 години от цял свят – от Австралия до Канада, от Англия до Индия, от Русия до Япония.
Наред с безценни експонати на българското монетосечене, в изложбата са показани и красиви битови предмети с интересна история и предназначение. Сред тях има малки съкровищни кутийки, капсули, съдове за измерване, везни и др., изработени от сребро и платина. Експозицията е обогатена и с етнографски предмети, предоставени от Регионалния исторически музей в старопрестолния град. Любопитство буди една от витрините, в която е изложено спукано гърне, в което под дебел пласт стар фасул са прикрити монети. Историята му е много интересна.
През 1917 г. над 100 мъже от търновското село Керека заминават на гурбет в Америка. Много от тях след години се прибират благополучно при семействата си, носейки пълни торби с припечелени пари.
Следвайки максимата, че едно нещо е невидимо и не буди подозрение, когато е поставено на най-видимото място, един от завърналите се от странство гурбетчии решил да скрие част от спестените алтъни. И ги сложил на дъното на глинено гърне, което напълнил догоре с боб.
Съдът бил поставен зад вратата в кухнята. Един ден, когато младите били на работа, в къщата останала да шета възрастната баба. По някое време в дома влязла една циганка, която й продала няколко дървени лъжици. За да я отпрати и понеже нямала пари да й плати, старица й дала скътаното зад вратата гърне. Така копанарка си тръгнала със семейните пари, разказват от фондация „Търново”.
Уникалните златни и сребърни монети може да бъдат разгледани от посетителите до октомври.
