В дните преди Христовото Възкресение в софийското село Чавдар изпълняват обичая „Вайдудула“
В българския фолклор съществуват много обичаи, свързани с великденските празници. Седмици преди Христовото Възкресение в софийското село Чавдар се изпълнява обичаят Вайдудула (аналогичен за популярната Пеперуда), по време на който към Господа се отправя молба да прати дъжд. Обикновено ритуалът се повтаря и през август, ако дотогава валежите не са достатъчни.
Обредните действия се изпълняват само от жени – без значение дали са млади или стари, но винаги вайдудулата трябва да е момиче, изтърсак в семейството – да няма други родени след него деца (за разлика от „пеперудата“, която задължително трябва да е дете сираче). Идеята е дъждът също да се изтърси като него. Понякога в ритуала може да вземат участие и две момичета. Но при всички случаи мястото, където се събират момите и жените, трябва да бъде около вода – край селските чешми, кладенци или извори (някои такива места носят името си тъкмо от този обичай, като например Вайдудулският вир в Крушовица).
За пресъздаването на обичая е нужно да се набави един бурен, наречен вайдудула, който расте по поречието на реките. С него се накичва девойчето, изпълняващо централната роля в ритуала. Още преди това одеждите му са украсени обилно със зеленина, а на главата му е поставен венец от цветя, в който също е вплетен въпросният плевел.
След като се съберат всички участнички във „Вайдудулата“, момите тръгват по къщите из населеното място. Задължително е в първия дом, който посетят, да не е имало починал човек, а сградата да е обърната на изток. Едните моми пеят, другите припяват и така по няколко пъти повтаряли песните, които се изпълняват при този ритуал, в които неизбежно присъства рефренът: „Дай, Боже, дъжд!“.
Във всяка къща, в която влязат, момите биват дарявани от стопаните – кой каквото има на сърце. Някои им дават брашно със ситото, за да е сита годината, други – лук, сол, яйца, сирене, плодове и зеленчуци. Всичко това се събира и се слага в цедилниците (голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора), които девойките носят със себе си.
Когато настъпи времето те да се върнат при чешмата, откъдето са тръгнали, се гледа коя сред тях е най-млада. Именно тя трябва да омеси питка с брашното, събрано от обходените къщи – колкото е, толкова, Друго брашно при месенето й не се добавя.
Погачата се замесва със сол в дървени нощви, след което се отнася да се пече. На трапезата се слагат и останалите продукти, които са им дарили стопаните на къщите, като от оцет, вода и чеснов лук се приготвя и див ошав. Вече готовата погача се поставя на постлания на масата месал и се разчупва от своята майсторка, която раздава хапки и на струпалите се около нея деца, независимо че те не са участвали в изпълнението на обреда.
Преди да седнат да обядват, замесилата питката произнася молитва, обръщайки се на изток, за да се прекръсти, а понякога и наредената храна се прекадява с кандило. Чак след това вайдудулата произнася: „Айде, сега дано Бог ни чуе да завали!”.
Преди всички да се разотидат, се изпълнява и последната традиция. Търкулва се ситото, с което е пресято брашното за погачата. Ако то се спре на дъното си, годината няма да е добра и няма да има дъжд. Но ако е обърнато обратно – с дъното нагоре, се вярва, че годината ще е сита и ще вали дъжд. Накрая Вайдудулата се разваля и зеленината се хвърля във водата.
Твърди се, че по принцип след изпълняването на ритуала, до вечерта винаги завалява. Може и през нощта да росне по малко, но като цяло чудото се случва.
Обреди за дъжд се извършват и след Гергьовден и в деня на свети Герман, отбелязван на 12 май. Но докато в Западна България Герман се празнува против градушка, в Северна България този обичай, наричан още Германчо, Калоян или Каба Иван, се прави за измолване на дъжд, като често това става в деня, в който се изпълнява и Пеперудата. Прави се малка гола фигурка от кал, символизираща мъртъв мъж, и участващи в обреда момичета го погребват с оплаквачески песни.
ami molitvite za dashd mogat da se pravjat i ot komunisti fashisti zionisti islamisti buddisti i sa i kato i drugi molitvi mogat da dokarat i dashd i gradushki ili pak dashd ot mnogo daleshni strani i s dashda da dojde blagodat ili ne blagodat zavisi ot kade idva . sashtoto e i s horata koito ni shelajat tova ili onova i to njakoj pat idva po rano ili po kasno .az blagoslavjam s
naprimer tova koeto ne preshi na mojata savest i interesi i ne mi preshi da imam trajno tova koeto trajno shelaja i kato ustanovja she se zloupotrebjava s tova togava se pitam kade sam sgreshil
